Зелените градове


Категория на документа: Екология



Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Геолого-географски факултет
Специалност География
Курсова работа
Дисциплина:Замърсяване и опазване на атмосферния въздух

Тема:Зелените градове

Изготвил:Симона Стоянова
Фак. номер:2642

Градовете са основата на световната икономика.Според световната банка около 75% от глобалния икономически продукт се създава в градовете, като този дял има перспектива да увеличаване в бъдеще, предвид бързото темпо на нарастване на градовете. Заедно с това натискът оказван от градската среда върху баланса общество и природа също ще се увеличи. Растежа на населението концентрирано в градовете, увеличаването на броя на домакинствата и покупателната способност води до драстично скачане на търсенето на суровини и енергия, което от своя страна води до усилване на отделянето на странични продукти от човешката дейност-отпадъци, парникови газове и други. Известно е, че приблизително половината от населението на света, което днес живее в градовете,консумира 60-80% от енергията и заедно с това отделя 70-80% от общите емисии парникови газове. Градската среда оказва голям натиск върху водните ресурси, обработваемите земи, биоразнообразието и атмосферния въздух.

Обект на изследването е градската среда и необходимоста за прилагане на зелена икономика. Целта е да се анализират зелените градове.

Задачите, които са поставени са:
- Оценка на градовете;
- Анализ на зелената икономика и зелените градове;
- Разглеждане на нежеланите ефекти от градското развитие;
- Разглеждане на ползите от зелено градско развитие;
- Анализ на зелените градски сектори;
- Примери за зелени градове;

Градовете са твърде различни един от друг като организация, функциониране и контакт с околната среда. Световната практика покзва, че дори градове със слаби екологични и икономически резултати, могат сравнително бързо да подобрят цялостното си развитие и да се превърнат в зелени. Не самият град като форма на човешко обитаване и не икономическият режим,а особеностите в града,са източници на социално,природно и икономическо напрежение.

Градовете предоставят възможност за канализиране на антропогенния натиск върху природата и за намаляване на общото вредно въздействие. Този принцип е познат от парковото строителство. Ако човешкия поток не се насочи в определени посоки и пътеки,той ще се разлее и ще окаже по-висок натиск върху терена, дори и при по-малък брой от хора.

Най-важният фактор да гледаме на градовете като възможност за устойчиво подобрение,а не като на еколкогична заплаха е именно в концентрацията на човешки, производствен и финансов капитал в тях. Щом като те представляват три четвърти от човешката икономика,то тогава постигнем ли устойчиво подобрение в градовете в посока към природен,социален и икономически баланс, ще сме придвижили в тази желана посока и по-голяма част от човешкото стопанство и бит.

Зелената икономика е широка концепция,разработвана в последните 40 години от научни кръгове,различни като интереси,школи и националност. В началото на 2011г. тя беше обобщена от UNEP-Екологична програма на ООН. Според нея зелената икономика е тази,която води до подобряване на човешкото благоденствие и социално равенство,докато значително намалява риска за околната среда. Зелената икономика запазва и увеличава природния капитал. Той е критично важен икономически актив.

Докато зелените градове-тази концепция за комплексно и устойчиво градско развитие попада в контекста на зелената икономика,като според ООН "градското развитие трябва да се промени,за да улесни преходът към зелена икономика". Но да се даде дефиниция за зелен град се оказва по-трудна задача,защото всеки град е уникален със специфични природни и организационни характеристики.

Най-общо "зелен град" е урбанизирана територия,която се стреми да опазва околната среда на глобално и регионално ниво. В тези принципи се включва взаимодействието на икономическите, културно-социалните и екологичните фактори в развитието на дадена територия.

При зелените градове се цели развитието на урбанизираната територия с минимални екологични последици. В тях, осъществени на този етап на социално-икономическо и технологично развитие, са подчинени на принципа на екологичен обществен транспорт и максималното му използване за сметка на транспортните средства,които нарушават околната среда.

При определянето на един град като "зелен" е количеството отделяни от него емисии на въглероден диоксид и други вредни за атмосферата вещества. Това е и целта на използването на екологично-чисти превозни средства, въвеждането на ограничения за използването на автомобили, рециклирането на отпадъци, използване на възобновяеми енергийни източници, и не на последно място - технически изисквания за строеж на енергийно-ефективни сгради и др.

Зеленият град е град склонен към иновации, който прилага стратегически подход и постига същата и по-висока икономическа стойност с по-малко и възобновяеми суровинни източници. Населението на зеления град се радва на благоприятна жизнена и трудова среда и придобива вътре в града културна идентичност в съответствие с историята и природните дадености на мястото. Неделимо единство от хора, инфраструктура и процедури, насърчаващи устойчивото му развитие.

Той се характеризира с това,че има посока на развитие. Принципите при планирането му съответстват на концепцията за зелена икономика. Не бива да се допускат компромиси с някой от трите ключови блока на устойчиво развитие: икономически, социален, природен. Ако икономическия продукт и качеството на околна среда нараснат за сметка на социално изключване на бедните в мизерни предградия и заселване на богатите в "зелени" затворени квартали, вече не говорим за устойчиво развиващ се град. Същото се отнася и за изнасянето на вредните екологични ефекти или отпадъци в периферията на града,с което се създава привидно усещане за решени екологични проблеми.

Важна характеристика на зеления град е гъстотата на населението в него. Противно на разпространените убеждения, според Световната банка високата плътност на градско население е благоприятен "зелен" фактор. Високата концентрация на население и стопански звена позволява да се постигнат технологични иновации и по-висока ефективност. Реализират се икономии,като се намаляват разходите при доставяне на комуналните услуги. Така се съкращава консумацията на енергия. Затова е препоръчително планирането на "компактни градове".

За разлика от това, град от който се роят множество богати предградия е свързан с по-високи разходи за транспорт-заради необходимостта да се използва лично превозно средство и големите разстояния,които се изминават. В подобна ситуация общият екологичен баланс става негативен и подобен град губи зелените си свойства.

Зеленият град вписва в себе си природата, дори той сам се вписва в нея, вместо да я видоизменя. Развива се успоредно с изразените релефни, климатични и биотични дадености на мястото. Макар, че заради концентрацията на научни звена в устойчивите градове технологиите да са на отлично равнище и се осъществява съответвн технологичен и научен трансфер към по-широки сфери от публичен интерес, зеленият град е по-скоро природно, отколкото технологично създание. Той е резултат от човешката дейност подсилена от целенасочено планиране и прилагане на необходимите технологични иновативни решения.

Градското развитие като стратегическа дейност се нуждае от непрекъснат мониторинг и настройване, за да се изявят и поправят несъответствията на първоначално определените цели и задачи спрямо динамиката на времето. Например, благоустройството на градовете през XIX век осигурява на населението редица комунални услуги като газ и електричество, организирано сметосъбиране и др. Преди повече от век тези услуги се доставят на "девствен" пазар. Стратегията е да се снижат разходите и сроковете за пълно покритие и по-лесно обслужване посредством независими централизирани системи, работещи с икономии. Водещи енергийни ресурси са въглищата,а въпроси като опазване на околната среда и ресурсна ефективност не са на дневен ред.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Зелените градове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.