Защитени територии на България


Категория на документа: Екология


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

"СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

ПО "ЕКОЛОГИЯ"

Защитени територии на България

Съдържание:

1. Възникване и развитие на природозащитната дейност в България

2. Кратка характеристика на защитените територии на България

3. Опазване на природата и приоритети в екологичната политика на страната

Физикогеографското положение на страната е определило в значителна степен специфичните и уникални особености на нейната природа. Палеогеографското развитие на Балканския полуостров е дало своето отражение върху развитието и формирането на природните комплекси на територията му. Изключителното разнообразие на геоложката основа, формите на релефа, преходния характер на климата, почвената и растителната покривка, животинските представители на различни природни зони, както и антропогенното влияние са определили състоянието и структурата на природните комплекси.

Съществуват редица сведения за наличието на обширни гори не само по високите планини, но и в равнинните и низинните части на страната. Постепенно обаче нерегулираната сеч довела до тяхното рязко намаляване и влошаване на качествата им. Особено негативни са последствията за природата ни по време на турското робство, когато нерационалното и стихийно изсичане на горите, довела до унищожаването им на големи територии. За първи стъпки в природозащитната дейност след Освобождението могат да се приемат залесяванията в районите на Копривщица, Ловеч, Кюстендил и създаването на парка "Аязмото" в Стара Загора.

Днес в понятието резерват се включват защитени от закона местности, в които живеят редки или защитени от изчезване интересни животински и растителни видове. В резерватите са под закрила всички елементи на биологичните съобщества - дори растения и животни, които на други места са многобройни. Това е особено важно условие, тъй като и най-малката промяна във видовия състав може да доведе до пагубни последствия. В резерватите е забранена всякаква стопанска дейност, а присъствието на хора се допуска само в крайни случаи и то предимно учени. Целта е те да останат непокътнати естествени "научни лаборатории", в които да се проследява развитието на живата и неживата природа. В някои резервати дори пожарите се потушават само ако са възникнали по вина на човека. Ако причината е била мълния, никой не се намесва и дори се следи как за колко време се възстановява обгорелия участък.

Така на 29.06.1933 г. се обявява първия български резерват - "Силкосия" в Странджа с площ над 10 000 дка, а 1 ден по - късно е обявен и резерватът "Парангалица" в Рила. На 27.10.1934 г. е обявен резерватът "Бистришко бранище", а през 1935 г. и резерватът "Торфено бранище".

Днес, освен в резервати, редките природни забележителности се пазят близко до естественото им състояние и в други защитени природни обекти - национални паркове, защитени местности, природни забележителности, ловни развъдници и исторически места.

Националните паркове обикновено заемат по - обширни територии, които не са засегнати от човешката дейност. Те са разположени в красиви местности, в които природата се намира под защитата на закона и са достъпни за много хора.

На 27.10.1934 г. е обявен и първия на Балканите и в България национален парк "Витоша". До Втората световна война у нас са обявени 8 народни парка и десетки защитени обекти. Сред новите народни паркове са "Бузлуджа", "Кайлъка", "Калиакра", "Златни пясъци", "Острица" и др.

Постепенно се ражда и идеята за защита на редки растения, животни, местности. За защитени са обявени еделвайсът, жълтата тинтява, родопското лале, силиврякът, конския кестен, тисът, рилската иглика и др. А за защитените животни са обявени брадатият орел, лебедите, бялата чапла, дивите кози и др.

В момента в страната ни са създадени и функционират 3 национални парка - "Рила", "Пирин", "Централен Балкан", както и 11 природни парка, като по - големи от тях са "Персина", "Странджа", "Златни пясъци". Резерватната мрежа обхваща над 90 резервата. С най - голяма значение от тях са т.нар. биосферни резервати - 17 на брой у нас, които съхраняват еталони от първичната природа. Те са създадени във връзка с международното сътрудничество в областта на опазване на природната среда към ЮНЕСКО, програмата "Човек и биосфера". Сред тях са "Сребърна", "Парангалица", "Славянка", "Царичина", "Боатин". Общият брой на защитените природни забележителности у нас надхвърля 2200. По - известни от тях са Белоградчишките скали, Побитите камъни, Чудните мостове, Райското пръскало, пещерата Магурата.

Защитени територии в България

Национални паркове в България

Национален парк "Централен Балкан", в Средна Стара планина. Обявен през 1992, площ 71 669,5 ha. На територията му има 9 резервата. Има световно значение за опазване на биологичното разнообразие.

Национален парк "Пирин", в Пирин. Обявен през 1992, площ 40 332,4 ha. На територията му има два резервата.

Национален парк "Рила", в Рила. Обявен през 1992, площ 81 046 ha.На територията му има четири резервата.

Природен парк "Персина", в Свищовско-Беленската низина, включва и българските острови в тази част на Дунав. Обявен през 2000, площ 21 762,2 ha. На територията му има два резервата.

Природен парк "Странджа", в Странджа. Обявен през 1995, площ 116 136,2 ha - най-голямата защитена територия в България. На територията му има пет резервата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Защитени територии на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.