Замърсяването на р.Тимок


Категория на документа: Екология


 Национален Военен Университет

,,Васил Левски"

гр. Велико Търново
Факултет ,,Общовойскови"

Специалност: Логистика на сигурността.

Разработил: Лилия Сузанова Кръстева.

Факултетен номер: 1126603

Доклад по Екология на тема: Замърсяването на р. Тимок.

2012г.

Изработил:/............/ Проверил:/............/

Л. С. Кръстева ас. Николов

1.Увод - Извор, дължина и площ на р. Тимок.

2. Изложение - Основни проблеми свързани със замърсяването.

3. Заключение - Оценка от вредите.

Тимок е река извираща от Сърбия, която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е погранична между България (Видинска област - община Брегово) и Сърбия. Дължината ѝ заедно със Свърлишки Тимок, Бели Тимок и Велики Тимок е 202 км.
Под името Свърлишки Тимок (64 км) води началото си от източната част на Свърлишка планина. Тече в северозападна посока, преминава през град Свърлиг, след което постепенно завива на север, а след това на северозапад, преминава през живописен каньнон и при град Княжевац се слива с идващата отдясно река Търговишки Тимок и започва да носи името Бели Тимок.

Река Търговишки Тимок (45 км) извира от северозападното подножие на връх Миджур (2 168 м) в Чипровска планина, тече в западна, а след село Кална в северозападна посока и при град Княжевац се слива с идващата отляво река Свърлишки Тимок.

Вече под името Бели Тимок (51 км) реката продължава на север, при Зайчар приема отляво водите на река Църни Тимок (Църна река) и започва да носи името Велики Тимок (87 км). Влива се отляво в Дунав на 846 км от устието на реката, между българското село Балей и сръбското Кобишница на 33 м н.в.

Площта на басейна на Тимок е 4 630 км2. Реката събира водите си от югозападните и западните склонове на Чипровска планина, Светиниколска планина, и планината Бабин нос (най-западните части на Стара планина) и северните склонове на Свърлишка планина, планините Треси баба, Тупижница, Велики Кърш, Дели Йован и други в Сърбия.

Средният дебит на реката в устието, която има есенно пълноводие, е 40м3/s. Водите ѝ се използват главно за напояване и съвсем малко за производство на електроенергия.

Устието на Тимок се явява най-северната точка на България.

Oсновни селища по течението на реката са: в Сърбия - градове Свърлиг, Княжевац, Зайчар; села Дреновац, Вратарница, Гърлян, Раяц и други. В България - град Брегово и село Балей.

Източник на замърсяванията са отпадните води от сръбската мина Бор.

Самата вода на Тимок е чиста, тъй като при взаимодействието на тежките метали с водата, те се утаяват на дъното или по бреговете. Затова почти във всички почвени проби съдържанието на мед, цинк и олово, както и на сяра, са над пределно-допустимата концентрация. При старото корито на реката в местността Мелницата до Брегово отлаганията са с дебелина до 4 метра.

Механизмът на постъпване на замърсителите в почвите е чрез заливане и поливане с речни води, като в годините тези замърсявания са нараствали, за да се стигне до висока степен на токсичност на почвите с образуване на мъртви площи.

Проучванията са категорични, че над 50 % от площта на българската част от поречието на Тимок са замърсени - при Брегово и селата Ракитница, Балей и Куделин, като с доближаването на Дунав замърсяванията нарастват.

Северозападни дунавски реки - от Тимок до Арчар



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Замърсяването на р.Тимок 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.