Замърсяване на въздуха


Категория на документа: Екология


46. Селско стопанство.

В него са включени всички природни ресурси - почва, вода, въздух, слънчева енергия, животински организми и др., за производство на различни биологични продукти, необходими за живота на човека. Линейният характер на производствените процеси в екотехническите системи от аграрния сектор води до получаването, както на растителни и животински продукти, така и до отпадъчни такива, в т.ч. замърсяващи атмосферния въздух. Емисиите от селското стоп. са: азотни окиси, метан, неметанови летливи органични съединения, СО, СО2, двуазотен оксид и амоняк.
Растениевъдство. То може да бъде източник на замърсяване на въздуха по време на различните технологични процеси, свързани с аерозолно прилагане на хим. препарати, при отглеждането на селскостопански култури. Най-често това става при използване на хим. средства за растителна защита, особено на пестициди. Според хим. състав пестицидите се делят на:
- хлорорганични - ДДТ, хексахлоран, линдан, ендрин и др.
- фосфороорганични - паратион, вофатокс, фосдрин, тимен и др.
- карбамати - севин, фурадан, ланат и др.
- триазини - семазин, хербазин, атразин, аметрин и др.
Според насоката си на действие пестицидите биват:
- инсектициди - за унищожаване на вредни насекоми;
- хербициди - за унищожаване на плевели;
- фунгициди - срещу гъбички, бактерийни и вирусни заболявания по растенията
- и др.
От екологична гледна точка особено опасни са пестицидите, които имат не само силно токсично действие, но и са химически устойчиви, притежават продължителна персистентност, бързо преминават от въздуха в почвата и водата, натрупват се в живите организми и почти не се разрушават при нормална технологична обработка на растителните и животинските продукти. В тази група попадат хлор-органичните инсектициди, някои от които като ДДТ са вече забранени за употреба, поради изключителната си устойчивост и токсичност.
Замърсяването от растениевъдството е епизодично и обикновено има локален характер. По правило аерозолното третиране на растенията с препарати за хим. защита се извършва в дни със спокойна метеорологична обстановка, без вятър и валежи, което ограничава разсейването им извън зоната на тяхното прилагане.
Животновъдство. Замърсяването на въздуха от екотехническите системи в животновъдството има предимно локален характер, но въпреки това заслужава сериозно внимание. Основни замърсители са: праха, микроорганизмите, вредните и лошо миришещи газове. Пример: от една производствена сграда за бройлери с капацитет 32 000 птици за 24 часа се изхвърлят в атмосферата с вентилационния въздух около 120кг прах, 60 млрд. условно патогенни МО, 40-60 кг амоняк и 200кг СО2. Следователно замърсяването с вредни емисии на атмосферата от животновъдството е актуален проблем.
Контаминаторите на въздуха от животновъдството оказват влияние върху функционирането на природните и другите антропогенни екосистеми, намиращи се около животновъдните ферми. Така например, свинекомплекс с капацитет 30 000 животни замърсява въздуха на територия с радиус 1800м.
Прахът е един от значимите замърсители на въздуха от животновъдните ферми.
Той има самостоятелно значение като екологичен фактор за възникване на специфични заболявания по хората и селскостопанските животни - пневмокониози. Освен това, чрез попаднали върху прашинките МО могат да се разпространят различни заразни заболявания /антракс, туберкулоза, аспергилоза, шарка по овцете и др./ и да предизвикат, така наречената, прахова инфекция. Съставът на праха от животновъдните сгради показва, че около 99% от него са органични съединения което го опасен алерген. Най-големи са праховите емисии по време на залагане на фуражите или постелята, почистване на помещенията, активно движение на животните и при някои други дейности, а най-ниски - през нощта, при покой на животните. Сериозен източник на прах са птицефермите и птицекомбинатите. Количеството на праха там е през пролетта, есента и зимата е около 60%, а през лятото около 75%. Съдържанието на праха в атмосферния въздух около птицекомбината се влияе, както от неговото количество в производствените сгради, така и от метеорологичните условия през отделните сезони. През зимата когато влажността на външния въздух е по-висока в сравнение лятото, съдържанието на прах е най-ниско.
Екотехническите системи в животновъдството са източници на микробно замърсяване на атмосферния въздух в т.ч. с патогенни и условно патогенни МО, тъй като селскостоп. животни и птици са носители и разпространители на редица инфекциозни заболявания.
Въздухът по принцип не е благоприятна среда за съществуването на МО , тъй като в него те са подложени на неблагоприятните въздействия на факторите на средата - слънчева радиация, резки температурни колебания, липса на хранителни вещества и т.н.
Най често МО са полепнали по прашинките или са включени в капчиците вода, слуз или други секрети съдържащи се във въздуха. Количеството на МО в животновъдните сгради и около тях е от 50 до 100 пъти по-голямо, отколкото в атмосферния въздух. Най-разпространени са спорите на плесени от родовете Aspergillus, Penicillium, Mukor, Actinomyces и др., Които при вдишване от хора или животни могат да предизвикат заболявания от вида на микотичната пневмония /т.нар. пневмомикози/. От патогенните МО във въздуха от животинските сгради се срещат причинители на стафилококовите и стептококовите инфекции, на туберкулозата, червенката, тетануса и др. При наличие на бактерионосители и вирусоносители сред отглежданите животни, във въздуха може да се съдържат също и възбудителите на бруцелозата, пастъорелозата, шапа, паратифа, чумата по свинете и др. В зависимост от естеството на носителя на патогенния причинител инфекцията бива прахова и капкова. От всички видове животновъдни ферми най-голям източник за микробно замърсяване на въздуха са птицефермите и птицекомбинатите. Вторият по значимост източник на микробно замърсяване на въздуха от животновъдството са свинекомплексите и свинефермите. Третият по значимост замърсител на въздуха с микробно замърсяване са говедовъдните ферми. Другите подотрасли на животновъдството, поради спецификата на отглеждане на животните не пораждат сериозни проблеми с микробно замърсяване на въздуха. Вредните /амоняк, сероводород, въглероден диоксид, метан/ и неприятно миришещи газове от животновъдните ферми също създават проблеми със замърсяването на атмосферния въздух. Вредните газове се получават, или като крайни продукти при обмяната на в-вата /СО2/ и се изхвърлят от организма на животните с издишания въздух, или при разграждането, предимно при анаеробни условия, на органичните вещества от получените отпадни продукти от животните - тор, урина, растителни остатъци. Концентрациите им обаче са толкова ниски, че не се откриват с използваните методи.Проблем обаче идва от неприятно миришещите газове, които представляват "букет" от над 30 газообразни хим. съединения. Тяхната специфична миризма може да се открие на разстояние до 4км през лятото. Доказано е, че хим. природа на тези съединения е различна, и повечето от тях, много бавно влизат в реакции с други вещества. Поради тази причина и поради факта, че количествата на изхвърления въздух от животновъдните сгради са изключително големи, проблемът с ограничаване миризмите във въздуха се преценява като практически неразрешим. Доскоро се приемаше, че неприятно миришещите вещества предизвикват само неприятни усещания у хората, но вече е установено, че комплексното им въздействие върху организма на човека е многократно по-неблагоприятно, отколкото въздействието на всяко едно от тях поотделно Дори минимални концентрации водят до: промени в самочувствието, главоболие, повдигне, смущаване на функциите на дихателната и нервната системи и др.
Емисиите от неприятно миришещи газове, отделяни при използването на органичен тор /твърд и течен/ за наторяване на земеделските площи могат да обхванат обширни територии и да създадат екологични проблеми. Тези емисии се разделят на две фази: емисии, отделяни по време на наторяването и емисии след попадане на тора върху почвата. Емисиите през първата фаза са кратковременни и обхващат времето на внасяне на тора в почвата. Емисиите през втората фаза са най-високи в първите часове след внасянето на тора в почвата, след което силно намаляват и на 36 - 60-тия час обикновено се преустановяват. Въпреки, че емисиите през първата фаза са много по-високи от тези през втората, те не превишават 1% от общото количество на емисиите, отделяни през втората фаза.
Другите източници не емисии на неприятно миришещи газове от една ферма - животновъдните сгради, торохранилище, фуражна кухня и силажовместилище замърсяват въздуха в непосредствена близост до източника и няма екологично значение извън фермата.

47. Методология за диференциране на замърсените въздушни басейни в България.

Замърсени въздушни басейни(ЗВБ) - тези,в които са установени средногодишни концентрации над пределно допустимите(ПДК) на поне един замърсител на площ над 20км2 от проекцията на въздушния басейн върху земната повърхност. Площите по малки от 20км2 се считат за ядра на замърсен атмосферен въздух. У нас териториалния обхват на ЗВБ се извършва по изчисления от данните на 107 пункта за контрол. Оценката и характеристиката на ЗВБ се извършва по 9 показателя:
Среднодневна концентрация (СДК) на замърсителя с най-голямо значение за изследвания период в пъти ПДК с.д. (средно денонощна), за 12 месечен период на всички изследвани замърсители в пунктовете за наблюдение. Дава представа за най-високото средно ниво на отделния замърсител.
Комбинирано въздействие на замърсителя (КВЗ) в пъти ПДК с.д. - необходимо поради синергираното действие на едновременното присъствие на замърсители в атмосферния въздух и взаимното им усилващо действие.
Максимална еднократна концентрация (МЕК) в пъти ПДК м.е.(максимално еднократна) - най-високото ниво на замърсяване за кратък период от време(30 мин.). Многократно надвишаване на ПДК м.е. е характерно за въздушните басейни,подложени на трансгранично замърсяване.
Максимално средномесечна концентрация на отдделен замърсител (МЕМК) в пъти ПДК с.д.- отчита се въз основа на отчетената най висока средно месечна концентрация на отделните замърсители във всички пунктове за наблюдение от даден ЗВБ.
Брой замърсители, чиито средни концентрации за периода надвишават ПДК с.д.- отразява броя на замърсителите,които в съответния въздушен басейн през контролния период,като средно аритметична стойност от всички пунктове за наблюдение,показват концентрациите над ПДК с.д.
Сума от средните концентрации на замърсителите,които средно за изследвания период са над ПДК с.д.-сбор от всички концентрации,които надвишават ПДК за изследвания период.Служи за характеризиране на средното механично натрупане на замърсители.
Площ на ЗВБ (в км2) - установява се пантограф от топографската карта на страната.
Брой населени места попадащи в ЗВБ - всички населени места в очертания обхват на даден басейн от катрата.
Население живеещо в ЗВБ - определя се броя на населението според официалната статистика на страната.
Оценката за степен на замърсеност на ЗВБ се извършва по 4 показателя: СДК,КВЗ, МСМК и МСК.Замърсените въздушни басейни се диференцират в 5 групи:
1. Първа група - изключително замърсени
2. Втора група - много силно замърсени
3.Трета група - силно замърсени
4.Четвърта група - средно замърсени
5.Пета група - слабо замърсени
Според населението живеещо в тях:
1. Първа група - с много голяма демографска маса - над 200 000 жители
2. Втора група - с голяма демографска маса 100-200 000 жители
3. Трета група - със средна демографска маса 50-100 000 жители
4. Четвърта група - с малка демографска маса 10-50 000 жители
5. Пета група - с много малка демографска маса под 10 000 жители.

48.Фактори, влияещи върху формирането на замърсените въздушни басейни в България



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Замърсяване на въздуха 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.