Замърсяване на въздуха


Категория на документа: Екология


Коксохимическо производство - то е почти безотпадно, тъй като съдържащите се в коксовия газ химични продукти се улавят и преработват, а пречистеният кокосов газ се изгаря. Въпреки това поради редица причини се стига до отклонения от оптималните технологични параметри и получаването на повече отпадни продукти. На всеки тон произведен кокс се изхвърлят по 11,5кг вредни вещества в атмосферата.
Преработваща металургия.
Валцови технологии - те са основни технологии в преработващата черна металургия, при които получената стомана се валцува до полупродукти и профили. Валцуването може да се осъществи чрез горещи и студени производства. Преобладаващите емисии в цеховете за горещо валцуване са от следните технологични възли:
- машини за огнева зачистка;
- димните газове от кладенците при поставяне и изваждане на блоковете;
- аерозолните частици при влизане на блоковете във валцовата клетка;
- окисляването на метала в технологичния поток;
Емитираните газове са предимно от серен диоксид, азотен диоксид въглероден оксид и отделно прах.
Други технологии - емисии от тях се отделят най-вече при рудоподготовката и производството на металургични флюси и огнеупорни материали.

43. Цветна металургия.

Цветната металургия е сред най-сериозните техногенни източници на замърсяване на атмосферния въздух, почвите и водите. Причини за това са:
- разработваните рудни находища на цветни метали се характеризират с много ниско метално съдържание и при тяхното обогатяване се генерират големи количества отпадъци;
- преработваните метални концентрати съдържат голямо количество сяра, т.е. имат високи стойности на т.нар. серен модул, определящ количеството сяра, която се отделя в отработените газове за единица получаван метал;
- суровините за получаване на цветни метали, освен сяра, съдържат и редица други токсични и силнотоксични метали или техните съединения, много от които са лесно летливи;
- незадоволително технологично и техническо ниво на производствата на цветни метали у нас.
Оловно-цинкова металургия
Основното въздействие на оловното производство върху околната среда се предизвиква от отпадните технологични газови емисии от серен диоксид и аерозоли на тежките метали /олово, цинк, кадмий, арсен/. Най-интензивния източник на вредни емисии са отпадните газове от агломерацията на оловните суровини, които поради незадоволителното им пречистване се изхвърлят в атмосферата с високо съдържание на металургичен прах. По технология тези газове не се очистват от серен диоксид и представляват главния замърсител на въздуха в районите на двата завода.
Вторият основен замърсител на въздуха от оловното производство са технологичните газове от шахтното топене и фюминговането на шлаките и на практика са най-големия замърсител на ок. среда с аерозоли на тежките метали /предимно олово/.
Третият сериозен замърсител на приземния въздушен слой са вентилационните газове от участъка за пирометалургичното рафиниране на суровото олово и на практика без пречистване се изхвърлят чрез комин във въздуха.
Цинковото производство оказва въздействие върху ок. среда най-вече с отпадните газови потоци и отпадъчните води, изпускани без пречистване в близките водоеми.
Един от основните замърсяващи въздуха потоци са газовете от окислителното пържене на рудните концентрати, които са с дебит от порядъка на 20 000куб.м. на час за всяка пържилна пещ и са с високо съдържание на серен диоксид. Това дава възможност тези газове да се използват за добиване на сярна киселина чрез монокаталитичния метод, позволяващ възможна най-висока степен на контрактиране.
Друг основен източник на замърсяване са технологичните газове от велц- инсталацията /процес на доизвличане на цинка, оловото и кадмия от рудния материал/.
Преодоляването на технологичното изоставане на оловно-цинковите заводи у нас и свързаните с това екологични проблеми е приоритетна задача за съществуването на и развитието на този металургичен отрасъл на икономиката.
Медодобивна металургия.
Основният замърсител на ок. среда е Медодобивният комбинат в гр. Пирдоп. По отношение на екологичните въздействия върху ок. среда се очертават три периода от експлоатацията на медодобивния комбинат:
- 1-ви - комбинатът работи с относително приемливи екол. параметри, тъй като производственото натоварване на съоръженията е сравнително ниско и състоянието на оборудването е добро. Вредните емисии не са големи и нанесените щети върху ок. среда не са тежки.
- 2-ри - характеризира се с удвояване на производството на мед, когато е извършена реконструкция на комбината в рамките на действащата технологична схема. Отделяните вредни емисии рязко се нарастват и пораженията върху ок. среда са изключително сериозни.
- 3-ти - пуска се в експлоатация нов топилен завод с модерна технология за получаване на черна мед. Технологията дава необходимите предпоставки за развиване на съвременно екологосъобразно медно производство.
Анализите показват, че въздействия върху ок. среда оказват всички отпадни потоци от старото производство - газообразни, течни и твърди. Вредните емисии изхвърлени в атмосферата съдържат газове, аерозоли на летливи метали и твърди частици. Най-тежки поражения върху ок. среда нанасят вредностите във въздуха от двата основни потока от технологични газове - за сярна киселина и от потока от електропещни газове. Отпадните газови потоци се изхвърлят в атмосферата от комини със сравнително малка височина и заедно с неорганизираните газове от металургичните агрегати са основния фактор за нанесените необратими увреждания на екосистемите в двукилометровата зона около завода. За това допринасят още изхвърлените прахови емисии с недобре пречистените сушилни газове, както и вторичните замърсявания с прахообразни продукти отнасяни от ветровете от открити работни площадки.

44. Химическа промишленост.

Химическата пром . е един от най-големите замърсители на ок. среда. То е свързано с отделянето на големи количества твърди, течни и газови емисии. От хим. пром. най-голям замърсител на ок. среда са неорганичните производства /на азотни и фосфорни торове, карбамид, калцирана сода, сода каустик/ и от тях най-вече производството на минерални торове.
Нефтопреработването също създава сериозни екологични проблеми. В основния технологичен процес на тази фирма се използват над 120 разнородни пещи - големи консуматори на течни горива, които замърсяват атмосферата със серен диоксид и азотни оксиди. Към тези емисии се прибавят отпадните газови потоци от топлоелектрическата централа на комбината. Основният технологичен процес също е източник на емисии, предимно от въглеводороди.
Намаляването на екологичните последици от нефтопреработването за атмосферата налага да се премине към използване на нефтени суровини с по-ниско съдържание на сяра, да се усъвършенстват технологичните процеси, да се подобри херметичността на апаратите и конструкцията на резервоарите.
Производството на химични влакна се характеризира със сравнително по-ниски емисии на вредни вещества в атмосферата, в сравнение останалите химически производства.
Хранително-вкусова промишленост.
Обхваща следните подотрасли: месопреработваща, млечна, консервна, захарна, маслодобивна, винарска, пивоварна и рибопреработваща.
Основната суровинна база хран.-вкус. пром. са продуктите от растителен и животински произход. Специфичният характер на производствените процеси в предприятията от отделните подотрасли е свързан с отделянето главно на течни и твърди отпадъци. Доколкото има газови емисии те са от основните технологични процеси и от собствените топло- или пароцентрали.
Строителна промишленост.
От предприятията на строителната промишленост най-сериозен замърсител на атмосферата, предимно с прахови емисии, са циментовите заводи. Тези заводи изхвърлят над 4000 тона прах годишно и предизвикват замърсявания на въздуха, които имат локален характер.

45. Транспорт и битово-обслужващ отрасъл.

Транспортният сектор е голям замърсител на атмосферния въздух в страната. Той обхваща транспортните средства на държавните, общинските и частните фирми за пътнически и товарни превози, тези обслужващи промишлеността, строителството, селското и горското стопанство, и личните автомобили на населението. Използваните транспортни средства отделят основно въглеродни оксиди, азотни оксиди, сажди и оловни аерозоли.
В структурата на отрасъла най-голям замърсител на въздуха е автомобилния транспорт с 84% от всички емисии, следван от железопътния - 9%, водния - 1,5%, въздушния - 0,4% и от други видове около 5%.
МПС -тата заемат все по-голямо място в общото замърсяване на въздуха, като техния брой значително се увеличава. Дългия срок на експлоатация им /над 10-15г/, лошото техническо състояние на автомобилния парк, експлоатиране на коли с двутактови двигатели, са факторите които определят замърсяването на въздуха.
Битово - обслужващ сектор е източник най-вече на отпадните продукти от горивата използвани за задоволяване битовите нужди на населението. Битовите източници изхвърлят годишно около 100 000 т серен диоксид, 110 000 т прах и 7000 т азотни окиси, с което стават важни източници за локално замърсяване на въздуха в населените места. Кат осе има в предвид, че замърсяването на атмосферния въздух в най-голяма степен зависи от вида и качвството на горивата използвани в енергртиката, промишлеността, транспорта и битово- обслужващия сектор, подобряването на енергийната ефективност в тези отрасли би довело до намаляване на вредните емисии изхвърляни от тях. В тази връзка заслужен интерес представлява Националната продрама за енергийна ефективност /НПЕЕ/. С реализирането на НПЕЕ Б-я ще може да изпълни задълженията си за снижаване на нивото на емисиите на парникови газове към 2010г с 0,8%, произтичаши от подписания в Киото протокол.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Замърсяване на въздуха 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.