Замърсяване на въздуха


Категория на документа: Екология


- аерозоли /прах, дим и др./ - 18%;
- азотни оксиди - 6,2%;
- други замърсители - 4,9%
Основни източници:
- промишлеността - 74,1%
- транспортът, битовият и търговският сектори и др. - 16,9%

41. Секторни въздействия на икономиката на страната върху замърсяването на въздуха - енергетика.

Енергетиката е отрасъла, допринасящ най-много за замърсяване на въздуха в страната.Тя включва две основни производства - въгледобив и електропроизводство
Въгледобив. България не разполага със собствени запаси от нефт или газ, затова въглищата са основен енергоносител в страната. По-голямата част от тях са с високо пепелно съдържание и сравнително ниска калоричност; природните условия не са благоприятни за развитие на високоефективен въгледобив и др.
Въглищата са невъзстановим природен ресурс и самото им извличане от земните недра е пагубно за околната среда, което се проявява в три направления:
- нарушаване наземната повърхност и плодородието на почвата;
- замърсяване на подземните и повърхностни води;
- замърсяване на въздуха;
При въгледобивната дейност въздухът се запрашва само при откритите рудници по време на изкопаването им и тяхното транспортиране с МПС, т.е. има локален характер, като засяга само работниците, без да представлява опасност за ок. екосистеми.
Електропроизводство. То се осъществява в три типа централи - топлоелектрически /ТЕЦ/, водноелектрически /ВЕЦ/, и атомни електроцентрали /АЕЦ/
ТЕЦ са основен производител на електроенергия в България /50,8%/. Те са най-големия източник на емисии за замърсяване на въздуха в енергийния отрасъл. Главно емисиите са от прах, серни, азотни и въглеводородни окиси. През 1993г ТЕЦ емитират почти 80% от общото количество серни оксиди за страната, 42% от праха, 28% от азотните окиси и 31% от въглеводородите. Причина за това са нискокачествените лигнитни и кафяви български въглища с високо съд. на сяра /2,5 - 4,0%/, пепел /15 - 16%/ и влага /30 - 35% и ниска калоричност /6070 kJ/kg/.
Друга причина за големите количества вредни емисии от ТЕЦ са недостатъчните пречиствателни съоръжения и ограничената им ефективност в централите, оборудвани с тях.Технологичното и физическо отстраняване и износване на по-голямата част от енергийните мощности, строени през 50-60 години на 20 век, също ограничава възможността за екологизиране на производството.
Изграждането на комини с голяма височина допринася за намаляване концентрациите на серни и азотни оксиди във въздуха, като спомагат за разсейването им на по-обширни пространства.
Изграждането на сяроочистващи инсталации е скъпо но ефективно средство за улавяне на вредните емисии.
Като се има предвид, че ТЕЦ и за в бъдеще ще осигуряват основното електропроизводство в страната, екологосъобразните направления за подобряване на тяхната работа са следните:
- внедряване на нови технологии;
- изграждане на пречиствателни съоръжения;
- организационни и експлоатационни мероприятия;
АЕЦ - началото на ядрената енергетика в България е положено с пускането на първия блок на АЕЦ "Козлодуй" през 1974г. По-късно са въведени и още 5 блока, като общата мощност на централата става 3760МW или 31% от тази на страната.
Всички реактори в АЕЦ са тип ВВЕР /водо-воден енергиен реактор/.
Експлоатацията на АЕЦ "Козлодуй" поражда определени тревоги в страната и в чужбина, най-вече от състоянието на първите четири блока. Те са с реактори първо поколение и най-характерното за тях е, че не са проектирани за овладяване на аварии, които се приемат като проекти при повечето АЕЦ в света. Това което прави АЕЦ опасна за ок. среда е потенциалната възможност за радиоактивно замърсяване на въздуха, почвата и водите. Но радиоекологичната обстановка в района около АЕЦ е благоприятна. Само в почвата са намерени определени количества стронций и цезий, но не са над допустимите стойности. Наблюдава се и намаляване на тези стоиности поради разнасянето им от вятъра и тяхното естествено разпадане. Останалите техногенни радионуклеотиди и продукти на неутронната активация са в концентрации по-ниски от пределно допустимите. Установените концентрации са по-скоро продукт от глобалното замърсяване на атмосферата с радиоактивни продукти. В заключение може да се каже ,че екологосъобразното развитивна ядрената енергетика е свързано на първо място с безопасността на ядрения блок през всички етапи на неговата дейност - изграждане, експлоатация и ликвидация.
ВЕЦ - изградени са общо 97, от които 87 са в експлоатация с обща мощност 1975MW.
Производството на ел.енергия от ВЕЦ не е свързано с отделянето на вредни емисии и за това се приема като чиста. Екологичните проблеми, които възникват при усвояването на хидроенергийния потенциал са от друго естество и не засягат атмосферния въздух.

42. Промишленост. Черна металургия.

Промишленият сектор на страната е втория по значение замърсител на ок. среда, в т.ч. на въздуха. България постепенно развива своята промишленост и относителния дял на общата промишлена продукция в стойността на обществения продукт достига 70%. Най-характерните особености на индустриалното развитие на страната, са:
- приоритетно развитие на отраслите на тежката промишленост, които са най-големите замърсители на ок. среда;
- създаване на преработващи отрасли с висока материалоемкост на произвежданата продукция, което е свързано с използването на големи количества суровини, материали, горива и енергия и отделянето на големи количества отпадъци, замърсяващи природата;
- концентриране на много промишлени предприятия в определени райони на страната, водещо до по-интензивното им замърсяване с отпадъчни продукти от производствата;
- незадоволително технологично равнище на промишлените производства и остаряло оборудване, свързано с отделяне на повече отпадъци;
- ниско качество на преработващите суровини и материали, поради което техните потребители са най-големите замърсители на ок. среда;
- липса на пречиствателни съоръжения за много от замърсяващите производства и неефективна работа на въведените в експлоатация;
- подценяване на изискванията за опазване на ок. среда и за оползотворяване на отпадъците, както от държавните институции, така и от обществото на страната.
В резултат на ускорената индустриализация малката територия на страната се оказва силно замърсена, като за някои райони това замърсяване стига до критични граници. Промишлената дейност е свързана с отделянето на твърди, течни и газообразни отпадъци. Според изчисления, годишно на български граждани се пада по около 400 кг вредни вещества за вдишване, преобладаващото количество от които идват от промишлеността. Най-големите замърсители са емисиите от серен диоксид, азотни оксиди, суспендирани частици - прах, и въглеродни оксиди.
По данни след 1990г се установява рязко намаление на основните замърсители на въздуха от промишлеността: с над 60% за емисиите на серни оксиди и с над 27% - за азотни оксиди, а за праха - с над 50%. Главната причина е спада на пром. производство и от части направените инвестиции за оборудване за контрол на замърсяването и за изграждане на пречиствателни съоръжения. Най-много са въведените прахоуловителни съоръжения и инсталациите за улавяне на СО, SО2 и въглеводороди. По възможности за замърсяване на ок. среда подотраслите се подреждат, както следва: енергетика, цветна металургия, хим. пром., черна металургия, целулозно-хартиена пром., производство на строителни материали, хранително-вкусова пром.
Черна металургия . Черната металургия се отнася към производствено-технологичните системи, използващи невъзтановими природни ресурси - енергия, нефтохимически продукти, силикатни материали и др. Липсата на богати находища у нас налагат преработване на бедни суровини, което е свързано с отделянето на значителни количества емисии, замърсяващи въздуха. Съществуват два типа технологии - добивна и преработваща.
При добивната , или т.нар. екстрактивна металургия процесите са преди всичко химични - главно редукция и окисление, а при преработващата (наречена още физична) металургия - физични: нагряване, охлаждане, изменение на кристалната решетка.
Източници на замърсяване в екстрактивната металургия са всички основни производства - агломерация, доменно, феросплавно, стоманодобивните и свързаните с тях производства на кокс, вар, магнезий и др. Производствата в преработващата металургия са много по-слаби източници на вредни емисии. Основните замърсители на въздуха от черната металургия са серни оксиди, въглеродни оксиди, прах, аерозоли на тежки метали, сероводород и др.
Добивна металургия и коксохимия.
Агломерационно производство - Този процес е термичен метод за уедряване на железни руди и концентрати съвместно с флюси, гърлен прах гориво, при които количествата на емитираните димни газове, генерирани от една поточна лента 275 000куб.м. за 24 часа, с общо количество прах, отделен в атмосферата 4,38 тона за 24 часа.
Доменно производство - осъществява се в шахтова пещ, работеща в противоток. От една доменна пещ се отделят 180 000куб.м. на час гърлени газове, и прах - 1,7 тона за 24 часа. Основен източник на замърсяване в доменните цехове е леярния двор на доменната пещ, особено по време на източването на метала и шлаката. Тогава се изхвърлят голямо количество аерозоли на желязото, въглерода, мангана, силициевия диоксид, калциевия диоксид и др. При гранулиране на шлаката СаS взаимодейства с водата и се отделя сероводород.
Стоманодобивно производство - реализира се по три основни технологии - кислородни конвертори, електродъгови пещи и мартенови пещи. Основната разлика между трите технологии, по отношение на отделяне на вредни емисии, е начина на генериране на топлината в системата.
Феросплавно производство - получават се по карботермичен път в електропещи. Количеството на отделените емисии зависи от конструкцията на агрегата /открит, полуоткрит, закрит/, вида на производствената сплав и технологията на производство. При полузакритите и закритите пещи величината на емисиите е от 2 до 10 пъти по-малка, отколкото при откритите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Замърсяване на въздуха 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.