Замърсяване на почвата с тежки метали


Категория на документа: Екология


азотна), тъй като растенията използуват за храненето си само катионната част от торовото
съединение, а освободоните аниони с водородните катиони и водата образуват киселини.
Особено бързо протича обезбазяването и вкисляването, когато си използуват
продължително време големи дози от тези торове при безкарбонатните и недостатъчно
наситените с бази почви.
3. Обезбазяването и вкисляването на почвите става и по пътя на тяхното
замърсяване с киселини и киселинни продукти. Тук особено значение има вкисляването
чрез газообразни продукти - азотни и серни окиси, отделяни от промишлените
предприятия. Тези окиси се разтварят в дъждовната вода, превръщат се в киселини и
постъпват в почвата под форма на така наречени киселинни дъждове.
Остраняване на почвената киселинност. Тъй като силнокиселата реакция на
почвите пречи на нормалното развитие на растенията, то тя трябва да бъде отстранявана с
прилагане на съответни мерки т.е. да се води борба с почвената киселинност. Като вредна
се счита киселинноста причинена главно от обменните водородни и алуминиеви катиони,
но се вземат предвид и обменните катиони на Mn, Fe, Cu и Zn, които при кисела реакция
може да достигнат токсични количества.
Остраняването на вредната киселинност може дастане по два начина агротехничен
и химичен. Агротехничният начин предвижда прилагането на някои мероприятия при
използуване на почвите: правилно торене с минерални и органични торове, правилно
редуване на отглежданите култури, правилно използуване на препаратите за борба с
неприятелите и болестите по културните растения, подбор на видове и сотове растения по-
устойчиви на киселата реакция и др.
По агротехнически път обаче силно вкислените вече почви много трудно могат да
бъдат подобрени. Радикално и бързо това може да стане по химичен път.
Химичният начин за отстраняване на почвената киселинност предвижда
внасянето в почвите на химични съединения (химична мелиорация), които да свържат
киселините и обменните киселинни катиони в безвредни съединения. Най-подходящи за
целта са варовите материали и фосфоритното брашно. Най-широко сега в практиката се
иползува внасянето на варови материали, поради което и това мероприятие е известно като
варуване на почвите. За целта могат да се използуват най-различни варови материали -
смлян варовик, неганеса вар (пепелина от варниците), сатурачна вар и други, които са
богати на калций. Калцият измества от сорбционните позиции на ППК обменните Н, Al,
Fe, Cu, Zn йони. Голямото количество СаО блокира освободените алуминиеви, манганови,
железни, медни и цинкови йони и ги превръща в трудно разтворими и недостъпни за
растенията съединения. Внесеният калций агрегира тежките (глинестите) почви и кисели
почви, при което се подобряват техните общи физични, физико-механични, водни и
въздушни свойства.
Взаимодействието на внесения в почвата СаОН2 с токсичните за растения обменни
H, Al, Mn, Cu, Fe схематично се изразява по следния начин:
Н+ Са++
почва Al++ + 4Са(ОН) 2  почва Са++ + Н2О
Mn++ Са++
Fe++ Са++
+ Al(ОН) 3 + Mn (ОН) 2 + Fe(ОН) 2
Новообразуваните Mn (ОН)2 и Fe(ОН)2 бързо се окисляват до трудно усвоими от
растенията съединения, а свързването на обменния Al под формата на Al(ОН)3 го прави
безврведен. Под действието на Са и СаО киселата реакция на почвата се коригира в посока
към слабо кисела до неутрална- неутрализирането на силнокиселата реакция рязко
подобрява биологичната дейност. Полезната микрофлора се увеличава и преди всичко
бактериите, които минерализират органичните съединения в почвата.
Отстраняването на почвената киселинност чрез внасяне в нея на фосфоритно



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Замърсяване на почвата с тежки метали 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.