Замърсяване на почвата с тежки метали


Категория на документа: Екология


Замърсяване на почвата с тежки
Метали

• Тежки метали - химични елементи с относителна маса, по-голяма от 40 и плътност, по-висока от 5 g/cm3. Не всички тежки метали са токсични. Много от тях са жизнено необходими за живота на човека и животните, влизащи в състава на структурите на редица ензими и микроструктури на клетките. Такива например са желязото и мангана.
• Токсичните тежки метали в преобладаващата част са катиони,лесно натрупващи се в почвата, които трудно и бавно се отделят от нея. Най-голяма опасност за здравето на човека
представляват живака, кадмий и олово. По решение на ЮНЕСКО от 1980 г. към тях се добавят още ванадий, кобалт, мед, никел, калай, цинк и титан и три металоида- арсен,
селен, антимон.
• За развитието на растенията от съществено значение са онези тежки метали, които проявяват силен токсичен ефект при концентрации, превишаващи тези на геохимичния фон.
• Кадмият е един от най-токсичните метали, използвани в промишлеността.
• Почвите, образувани върху базични скали и варовици, са по-богати на кадмиеви съединения, в сравнение с гранитните, сиенитните и гнайсовите скални участъци.
• В България има две големи предприятия, добиващи олово, цинк и кадмий. КЦМ Пловдив и МП Кърджали, които са основни замърсители на въздуха, водата и почвата в прилежащите
райони.
• В почвата кадмият често се свързва с органичните й вещества, поради което богатите на хумус почви съдържат повече кадмий.
• Арсенът е известен на древните народи преди повече от 2000г. В природата се среща под формата на различни органични и неорганични съединения. По-летливи и по-токсични са
съединенията на тривалетния арсен. Източниците на замърсяване на околната среда с арсен са минния добив, заводите, преработващи руди, леярни, употребата на пестици.
• В човешкия организъм арсенът се приема главно чрез храната.
• Водите на р. Пирдопска и р. Тополница са замърсени с арсен.
• Оловото е известно от древността. Римляните са изработвали оловни тръби, а през средновековието са изработвали от него съдове и прибори за хранене. Оловото и окисите му са лесно разтворими във вода, оцетна, винена и др. киселини. То лесно преминава в хранителната верига и предизвиква интоксикация у човека нар. сатурнизъм.
• Главните източници на замърсяване на атмосферата, а оттам и почвата са: оловно добивните металургични предприятия, акумулаторните заводи и автомобилния транспорт. В близост до големи пътища и автомагистрали, съдържанието на олово в почвата е най-голямо.
• В човешкия организъм оловото постъпва чрез дихателната и храносмителната система.
• Живакът е бил използван от древните китайци в медицината, също от индуси, перси, египтяни. Римляните са познавали процеса на амалагамиране и са го употребявали за извличане на злато от руди. Широко използван през средните векове за лечение при различни заболявания. До скоро живакът се използваше във фотографията, фармацевтичната
промишленост, в препаратите за растителна защита, в производството на термометри и др.
• Замърсяването на околната среда с живак може да става от живачен сулфид, живачни халогениди, живачни нитрати, оксиди др. от естествени и антропогенни източници.
• Основните антропогенни източници са минния добив, металургията, изгаряне на течни и твърди горива, при различни аварии в лаборатии или заводи. При добив на злато с използване на живак.
• Мед. Средните концентрации на мед в повърхностните хоризонти на почвите варират в границите от 10 до 80 mg/kg. Естествено богати на мед почви могат да се формират върху мед - съдържащи почвообразуващи скали.
• Замърсяването с мед се свързва основно с добива и преработката на медни руди, но така също и с използването на мед-съдържащи пестидици в селското стопанство, утайки за органични торене и др.
• В почвата медта присъства под формата на органични комплекси. Количеството на водоразтворимите медни съединения е по-малко от 1 % от общото количество мед в почвата.
• Медта е необходим за растенията микроелемент. Физиологичната й роля в растенията се свързва с фотосинтетичния електронен транспорт, дишането и азотния обмен. Признаците на фитотоксичност нямат специфичен характер. В повечето случаи при излишък на мед са
наблюдавани покафеняване и редуциране на кореновата система, слаб растеж и развитие, прояви на хлороза и некроза по върховете на листата.
• Концентрацията на цинк в повечето почви е в границите от 10 до 300 mg/kg. Съдържанието на цинк в ествествено богати или замърсени почви от добив и преработка на оловно-цинкови руди може да достигне изключително високи стойности - до
десетки грамове на килограм почва.
• Цинкът е необходим за растенията микроелемент. Той постъпва в растенията основно под формата на Zn2+. Физиологичната му роля се свързва с участието му в състава на металоензимите. Цинкът има стабилизиращ ефект върху структурното състояние на клетъчните мембрани. В тъканни концентрации над 400-500 mg/kg Zn е токсичен за много растителни видове. Ранните визуални признаци на цинкова фитотоксичност наподобяват желязна хлороза, а следващите имат неспецифичен характер.

Методи за ремедиация на
почви, замърсени с тежки
метали
• Ремедиация- физически, химически и биологически въздействия върху замърсените почви за намаляване на увреждането им, така че те да могат да изпълняват функциите си без опасност за здравето на населението и други компоненти на околната среда.
• Ремедиацията се характеризира със следните особености:
• Не е еднозначен процес
• Методите са различни и се прилагат в зависимост от произхода
на замърсяване

При слабо замърсени земи се препоръчва:
Ремедиация на почвите и инактивиране на тежките метали с химични средства и органоминерално торене със запазване на ползването им:
• Варуване - внасяне на материали, съдържащи калций. Такива като негасена вар, стрити варовици, стрити доломити, сатурачна вар;
• Обогатяване на почвата с органични вещества- оборски тор, компости, утайки, лубрикокомпост;
• Внасяне на фосфорни торове;
• Внасяне на природни или изкуствени зеолити (вермикулит, перлит и др.);
• Пренасяне на замърсителя под орния слой - дълбока обработка на почвата;
• Прилагане на специализирана схема за отглеждане на култури върху замърсени площи.
При силно замърсени земи се препоръчва:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Замърсяване на почвата с тежки метали 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.