Вредни газове от транспорта


Категория на документа: Екология




Реферат

Тема: Вредни газове от транспорта

От автомобилния транспорт се изхвърлят в атмосферата около 200 разлияни химични елемента и съединения. От тях за замърсяването на атмосферата най- голямо влияние оказва: около(Pb), CO, CO2, азотни и серни оксиди, твърди частици, лесноизпаряващи се органични съставки ( неизгорели въглеводороди), бензол, толуол и други. Парите на неизгорелия бензин са токсични.
• Олово( Pb)
Оловото предизвиква главоболие, безсъние, раздразнителност, депресия, проблеми с паметта и концентрацията и други. Преди се е смятало, че концентрацията на Pb от 10 µg/dl е безопасна. Изследователи са открили, че ниво над 2µg/dl в кръвта са причина за драматично увеличение на сличаите на инфаркт, инсулт и смърт. След като са взели под внимание всички други рискови фактори, учените установили, че при хората, които имат над 2µg/dl Pb рискът от смърт се увеличава с 25%, смъртните случаи от сърдечни болести с 55%, случаи на инфаркт с 151%, а на инсулт с 89%. Оловото в кръвта може да причини бъбречна недостатъчност. Оловото има и тясна връзка с хипер активността на децата, проблеми в развитието и ученето, както и аутизма. Такива деца с по-високо съдържание на олово в кръвта показват значително по-ниски резултати на тестовете за интелигентност от останалите деца.
• Въглероден оксид (CO)
СО е газ без цвят и мирис. Той е силна кръна отрова. Малки количества във въздуха предизвикват отравяне, тъй като той взаимодейства с хемоглобина на кръвта 200 пъти по-активно от кислорода. Попаднал в кръвта СО блокира до голяма степен преноса на кислород чрез кръвта, обаче при своевременно вдишване на чист въздух или на кислород, СО постепенно се отстранява от кръвта и отстраняването не оставя вредни последици.
• Въглероден диоксид( СО2)
Той е безцветен негорлив газ със слабо кисел вкус. СО2 се разтваря много във вода, като образува въглеродна киселина H2CO3. Като по- тежък от въздуха СО2 се натрупва в ниски, непроветриви места, шахти, долини и други. В малки количества СО2 не оказва влияние върху човешкия организъм. При концентрации над 5 обемни % той действа вече наркотично, предизвиква тежест, сухота в гърлото, главоболие, дразни лигавиците на гърлото и носа. При по- големи концентрации предизвиква кашлиц, повишено кръвно налигане, виене на свят, пищене в ушите, ускорено дишане, повръщане, припадаци и ако не се окаже на време помощ- смърт. При концентрации около 20 обемни % СО2 предизвиква парализ на дихателния център и за няколко секунди предизвиква смърт. Атмосферата, съдържаща повече от 1-2% СО2 е вредна за здравето на човека.
• Азотни оксиди
N2O е безцветен газ, известен като " райски газ"- използва се при двигателните с вътрешно горене. Добава се към горивото, при което се увеличава мощността на двигателите.
N2O3 е газ със синьо- зелен цвят . Той е силно токсичен нетраен газ.
NO2 е червено- кафяв силно отровен газ . Той дразни лигавицата на очите и дихателните органи, предизвиква хрипове, кашлица, задух. Концентрация от 0,4mg/dm3 е смъртоносна за възрастен човек. Той взаимодейства химически с H2O, при което се получава азотна и азотиста киселина.
2NO2 + H2O → HNO3 + HNO2
N2O5 е кристално безцветно вещество. Той е нетраен и при обикновени условия се разлага на NO2 и O2 . С водата образува азотна киселна:
N2O5 + H2O → 2HNO3
• Серен диоксид (SO2)
SO2 е безцветен газ, с характерна остра, задушлива миризма. SO2 се разтваря много добре във вода, като образува сериста киселина H2SO3. Серния диоксид дразни лигавицата на носа, дихателните органи, като предизвиква хрема, кашлица, катари и задух. При хронично отравяне със SO2 най-често се появявакатар на дихателните пътища и други, а при остро отравяне- стягане в гърдите, задух, катари, посиняване на лицето, загуба на съзнанието и смърт, причинена от спиране на кръвообращението в белите дробове и поява на белодробни отоци. SO2 действа върху кожата разрущаващо.
• Серен диоксид ( SO3)
Реагира енергично с водата, като образува H2SO4 . Той действа силно дразнещо вътху лигавиците и дихателните органи. Върху кожата образува рани.
• Твърди частици ( прахове)
Праховете проникват в дихателните органи и от 40-80% се задържат в белите дробове. Способността на прашинките да проникнат и да се задържат в белите дробове зависи от големината им.
# Частиците с големина под 0,2 µm- проникват в белите дробове и се задържат в тях.
# Частици с големина от 2 до 5 µm леко (частично) проникват в белите дробове.
# Частици от 5 до 10 µm могат да проникнат в белите дробове.
# Частици от 10 до 50 µm обикновено не проникват в белите дробове, задържат се в горните дихателни пътища и бронхите и постепенно се изхвърлят навън.
# Частици с над 50 µm не проникват в белите дробове, а се задържат в горните дихателни пътища и леко се изхвърлят навън
Праховете предизвикват заболявания като хронични бронхити, бронхиална астма, отравяния, пренасяне на заразни болести.
• Въглеводороди
Ароматни въглеводороди (арени) са отровни вещества.
# Бензолът ( бензенът) има и кулмулативно (натрупващо се) отровно действие, дори и малки дози от него, приемани продължително време, увреждат костния мозък, половите жлези и други важни органи.
# Толуолът ( толуен) е също отровен ( по- малко от бензола) и над определени концентрации предизвиква остро отравяне, което може да завърши със смърт.
# Някои многоядрени ароматни въглеводороди имат доказано канцерогенно действие (предизвикват рак).
Анализиране на източниците за замърсяване от автомобилния транспорт
Пътният транспорт възниква с появата на първите колесни превозни средства, които изискват за нормалното си придвижване специално подгортвени трасета- пътища. Те са подравнени учатъци от терена, а днес често и със специална пътна настилка, която улеснява преминаването на превозните средства. В рамките на селищата пътищата се наричат улици.
В наши дни основните превозни средства , които използват пътищата, са автомобилите, включително автобусите, предназначени за превоз на голям брой хора и камионите, които са предназначени за превоз на товари. Най- голям е броят на леките автомобили, предназначени за транспортиране на малък брой хора или малки товари. Те предоставят голяма функционална гъвкавост за сметка на по-неикомичната си работа. Пътищата се използват и от други превозни средства, като мотоциклети и велосипеди.
Посочване и анализиране на източниците от воден, авиационен и железопътен транспорт.
От водния транспорт не се отделят замърсители в атмосферата, но при неправилната експлоатация, аварии и катастрофи могат да бъдат замърсени големи водни площи, особено при катастрофа с танкери.
Водният транспорт се осъществява с помищта на плавателни съдове, като шлепове, лодки или кораби, придвижващи се в естествен или изкуствен воден басейн, като море, океан, езеро, канал или река. В миналото голямо значение за водния транспорт има използването на вятъра, но повечето съвременни плавателни съдове, използвани за транспортни цели се задвижват с двигатели, използващи за гориво слаборафиниран нефт- котелно гориво. Макар и сравнително бавен, водния транспорт е много ефективен при превозването на големи количества трайни стоки. При междуконтиненталните превози той е много по- евтин от основната алтернатива, въздушния транспорт.
В същото време достъпът до водния транспорт е ограничен от географските условия - наличието на достатъчно голям воден басейн, в който могат да се придвижват плавателните съдове.
От авиационния транспорт се отделят предимно CO, CO2 и NO, но в много големи количества и той замърсява предимно атмосферата. Въздушният транспорт използва като превозни средства летателни апарати, най-често самолети, които се придвижват във въздуха. Те обикновено се нуждаят от специални наземни съоръжения, летища, в които се осъществява товарене и разтоварване, поддръжка и зареждане с гориво. Въздушният транспорт е най- бързият начин за превозване на хора и стоки, като пътническите самолети могат да достигат скорост до 875km/h . В същото време той е сравнително скъп и енергоемък, а относително малкият капацитет на летателните апарати ограничава използването му за превоз на стоки.
От съвременния ЖП- транспорт не се отделят замърсители във въздуха. Железопътният транспорт използва специални пътища, най-често с вде успоредни стоманени релси. По-ограничено приложение имат монорелсовите пътища и магнитни системи, като маглев. Превозните средства, движещи се по релсовите пътища, се наричат влакове. Те обикновено се задвижват от локомотив, в наши дни най- често с електрическа или дизелова тяга. Изграждането и поддържането на железопътните линии е по- скъпо от това на пътищата, но триенето между релсите и колелата на влаковете е много по- слабо, отколкото между пътната настилка и гумите на автомобилите, което прави железопътният транспорт по- малко енергоемък от автомобилния. Някои съвременни железопътни линии са предназначени за придвижване на пътници с висока скорост, като влаковете могат да достигат до 350km/h. Такива линии изискват специална конструкция и поддръжка на релсовите пътища. В градски условия се използват подземни железници( метро) , както и трамбаи, относително къди влакове без обособен локомотив.
Изброяване, сравняване и анализиране на мероприятията за опазване на атмосферния въздух и водите.
Съществуват два начина за опазване на атмосферния въздух от замърсяване: очистване на вредните емисии чрез изграждане на пречиствателни устройства и промяна на технологиите с цел да се предотврати образуването им. Засега усилията в повечето случаи са насочени към очистване на вредните емисии, а не към по- трудната, но по-перспективна задача за променяне на основните технологии.
Един от начините за опазване на въздуха и почвите от замърсяване е пречистването на отработените автомобилни газове.
Други начини за ограничаване и намаляване на замърсяването от транспорта са:
# Градостроителните мероприятия→ насочени са към намаляване на концентрацията на токсичните газове в градските райони:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вредни газове от транспорта 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.