Устойчиво развитие и опазване на околната среда от промишлени замърсявания


Категория на документа: Екология



2. Добивната металургия - черна и цветна, е голям производител на димни и технологични газове с най-различен състав на прах на много твърди продукти.

3. Суровините за производство на черни и цветни метали съдържат също и редица токсични метали и техните съединения, чиито норми за допустими концентрации в приземния атмосферен слой са особено строги. Това са силно токсични с висока летливост елементи, които попадат главно в технологичните газове.

4. Металургията е значим потребител на вода за технологични нужди - за охлаждане, прахоулавяне, навлажняване, промиване и др. Силно замърсени с тежки метали и други разтворени съставки са киселите отпадни потоци от заводите за сярна киселина към основните металургични производства и някои техни участъци, при които се налагат специални методи за пречистване.

5. Проблемът със замърсяването на водите сериозно се усложнява в медодобивното производство, главно от използването на богати на арсен медни шихти. За очистването от арсен е необходимо промиването му с огромно количество вода.

За решаване на екологичните проблеми в металургията се използва:

-построяване на необходимите системи от пречиствателни съоръжения, гарантиращи редуцирането на вредните емисии в границите на допустимите норми;

-усъвършенстване на технологиите и въвеждане на нови системи на производство;

-рекултивация на земеделските земи при запазване основните компоненти на съществуващата инфраструктура.

3. Химическа промишленост.

Характеризира се с използване на огромни по количество и ограничени по брой природни суровини. Най-масово потребявани са нефтът и природният газ. Значително по-малки количества са използваните готварска сол, сяра, серни и фосфорни съединения. Основните производители на замърсяващи околната среда отпадни продукти са производствата на минерални торове, химически влакна и нефтопреработването. С нарастването на добива и употребата на петрол, замърсяването на природата също нараства. Доказано е, че в морета с находища на нефт флората и фауната са бедни. Разливите на нефт при аварии с петролоносачи и съоръжения за извличане на нефт от морето, също оказват вредно влияние - способстват за замърсяване на плажовете и унищожаването на много организми. Предприемат се мерки за поддържане на чистотата на водите - специални кораби ги почистват от твърди отпадъци, локализират се разливи на нефт и др. Пожарите на петролни кладенци могат да доведат до екологични катастрофи в цели континенти.

Основните начини за решаване на екологичните проблеми са:

-провеждане на реконструкция и модернизация на производствените мощности в подотрасъла и на изградената пречиствателна система;

-осъществяване на затворени цикли на водопотребление;

-стремеж към използване на висококачествени изходни суровини с по-малко съдържание на вредни вещества и примеси в тях.

4. Енергетика.

Един от най-спорните отрасли от икономическа и екологична гледна точка. От една страна развитието на дадена държава, на нейната икономика зависи до голяма степен от наличието в дългосрочна перспектива на енергия, осигурявана от надеждни, безопасни източници, а от друга, енергетиката е сред най-силно замърсяващите околната среда отрасли.

Основата на световната енергетика са топлоелектрическите централи. Те обаче са най-големият източник на замърсяване в енергийния отрасъл. Съществен момент при действието на ТЕЦ представлява замърсяването на околната среда с отпадни води. Такива са водите от хидротранспорта на пепелта и сгурията, водите от промиването на котлите, работили с мазут, водите от химическите и експлоатационните промивания, регенерационните и шламовите води от цеховете за химическо водопочистване, водите, замърсени с нефтопродукти. Не по-малко опасно е и топлинното замърсяване на водоемите, тъй като при работа на турбините е необходимо отработената пара да се охлажда.

От друга страна основният проблем, който ТЕЦ създават за околната среда, е замърсяването на атмосферния въздух. В съответствие с количествата и качествата на използваните горива преобладаващите емисии на замърсяване са с прах, серни, азотни, въглеродни оксиди и др. Страната ни разполага с малко запаси от въглища, основната част от тях (над 80 %) са лигнитни, нискокалорични и с високо пепелно съдържание, които са основното гориво, използвано от ТЕЦ. При изгарянето на 1000т лигнитни въглища се отделят около 200т прах, 230т СО2, 34т шлака, 25т S02, 70т NО2, 2т аерозоли. Вредното въздействие на серният диоксид се наблюдава при растенията - разрушава се хлорофилът им, а в контакт с водни пари, той се превръща в смог. В тази насока може да се смята, че е намерено решение, отговарящо успешно на изискванията на международните норми, единствено за очистването на димните газове от прах. Монтираните електрофилтри са с коефициент на очистване на преминаващите през тях газове 99%. За намаляване замърсяването със серни оксиди са построени комини с голяма височина: 325м в ТЕЦ "Марица-изток-3; 200м в ТЕЦ "Бобов дол"; 180м в останалите ТЕЦ в страната.

В същото време голямо значение придобива хидроенергетиката. Получаваната от ВЕЦ енергия не е свързана с отделяне на производствени отпадъци и замърсяване на околната среда. Технологията може да се разглежда като чиста в екологично отношение, използваща възобновим източник на енергия. Наред с това предимствата на ВЕЦ са и в голямата сигурност и надеждност, както и добрите енергоикономически показатели. Екологичните проблеми, които възникват, са последица от отрицателния ефект между хидротехническите обекти и природната среда. Големите водохранилища се използват за напояване, водоснабдяване, рибовъдство и зона за отдих, но, от друга страна, те нарушават екологичния баланс на водоемите, влияят върху нивото на подпочвените води, предизвикват геоложки и климатични изменения, оказват силно влияние върху животинския и растителния свят около тях. От друга страна важни се явяват и малките ВЕЦ, които практически не изменят природната среда. Експлоатацията им може да се разглежда като подобряваща водообмена и аерацията на водата, от една страна, и като алтернативен вариант за задоволяване на локални енергийни нужди на селища, промишлени обекти, къмпинги и други, разполагащи с някакви водни ресурси, от друга.

Радиоактивното замърсяване се приема за едно от най-новите за природната среда. Организмите не се влияят отрицателно от минималните количества радиация, която получават по естествен път. Обстановката се променя коренно, когато към средата на ХХ век започват опитите за военно и промишлено използване на атомната енергия. Доказано е, че макар и опитните експлозии да се извършват далеч от населени места, радиоактивните частици могат да бъдат отнесени от въздушните течения практически навсякъде по земното кълбо и с дъжда да бъдат пренесени на повърхността на земята, в реките, в океана, в контакт с хората. Радиацията, която получават организмите, довежда до много сериозно смущение в здравето на хората. На нея се дължи увеличаването на раковите заболявания, различните генетични дефекти и мутации. Атомната и ядрена енергия намират приложение в мирния живот за производство на електрическа енергия. Остава като проблем защитата от радиация от евентуални аварии, както и мястото и начините на изхвърлянето на получените радиоактивни отпадъци. За сега този въпрос не е намерил ефективно решение.

5. Целулозно-хартиена промишленост.

Този подотрасъл на промишлеността е един от основните замърсители на водата с потребяващи кислород органични отпадъци. За производството на 1т хартия са необходими 70-80т чиста вода. Главните замърсители на водните басейни са дървесни и целулозни влакна, различни остатъци, редица разтворени съставки на дървесината - лигнин, хемицелулоза, органични киселини, голямо количество минерални включения (каолин, сулфати, песъчинки), неразтворими вещества от органичен произход (смоли, липиди).

Незначително е влиянието, което целулозно-хартиената промишленост оказва на въздуха. Основните замърсители са енергийните мощности на отделните предприятия, както и производството на целулоза. Остатъците от преработваната дървесина - кори, трески, изрезки, и утайките от пречиствателните станции са тези, с които основно се замърсява земната повърхност от това производство.

6. Хранително-вкусова промишленост.

Това е подотрасъл, работещ главно с възстановими суровини с основен източник селското стопанство. При преработката на селскостопанските суровини в крайни продукти 30-50% от тях се отстраняват като технологични отпадъци. Значителна част от тях може да бъде използвана като ценна суровина в хранителната, фуражната, фармацевтичната промишленост, но в по-голямата си част те не се използват и замърсяват околната среда. Замърсителите са основно течни и твърди отпадъци и най-често замърсяват водата и почвата. По количество на употребяваната вода хранително-вкусовата промишленост се нарежда непосредствено след най-големия промишлен консуматор - енергетиката. Значителни са и количествата на отпадните води от нея. Тя е основен източник за замърсяване на водите с липиди и употребяващи кислород органични отпадъци.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Устойчиво развитие и опазване на околната среда от промишлени замърсявания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.