Устойчиво развитие и опазване на околната среда от промишлени замърсявания


Категория на документа: Екология


ТЕМА: Устойчиво развитие и опазване на околната среда от промишлени замърсявания

УВОД.

Най-актуален и най-тревожен за нашето време проблем е проблемът за замърсяването на околната среда. То не е само факт, но вече превишава нормалните граници. На замърсяване се поддават най-вече почвата, водата и въздухът, а в по-малка степен и живите организми. В околната среда, както и в цялата биосфера се съдържат различни вещества. Те се намират в концентрация, която се колебае в определени граници. Замърсяване има, когато съдържанието на тези вещества надхвърли определени допустими концентрации. За замърсители се приемат и такива вещества, които при нормални условия липсват във въздуха, почвата или водата.

В началото на шестдесетте години на ХХ век, вследствие на високите темпове на технологично и икономическо развитие, възниква интензивно замърсяване на въздуха и водите в индустриално развитите държави. Това поражда обществени движения и програми за опазване на околната среда.

Конференцията на ООН в Стокхолм за околната среда през 1972г. взема решение за формиране на независима Международна комисия по околната среда и развитие. Основна задача е да се извършат всестранни изследвания и да се разработи доклад за състоянието на околната среда в края на ХХ век. В резултат на дългогодишна работа през 1987г. под ръководството на Гру Харлем Брундтланд е разработен доклад под наименованието "Нашето общо бъдеще". Този доклад има два основни раздела:

1. Състояние на Земята и причините довели до него;

2. Начини за преодоляване на приближаващата планетарна катастрофа.

Човечеството осъзнава необходимостта от екологична сигурност на планетата. Освен известните глобални екологични проблеми съществуват и многобройни локални проблеми, резултат от специфичните природни дадености и социално-икономическото развитие на съответната страна. Световният опит доказва, че за да оцелее екологично всяка държава и планетата като цяло, трябва да се приеме политика на развитие, която не изтощава природните ресурси и създава възможност за възстановяване на природата. Това развитие в доклада на Брундтланд се нарича "устойчиво развитие" - развитието, което задоволява нуждите на настоящето, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди. За да се постигне това трябва да се използват пестеливо природните ресурси на Земята и да се възстановява нарушеното екологично равновесие. Също така е необходимо да се оценява икономическият ефект от всяка дейност, като се вземат предвид разходите за възстановяване на вредите, нанесени на околната среда и да се разпределят справедливо разходите за опазването й от трансгранични замърсявания между отделните страни и между сегашното и бъдещите поколения. Тези принципи на устойчиво развитие трябва да се спазват, за да се намалят проблемите от негативното въздействие на човека върху природата.

УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ПРОМИШЛЕНИ ЗАМЪРСЯВАНИЯ.

Устойчивото развитие е тендеция, която в световен мащаб набира все по-голяма популярност и все повече привърженици. Концепцията за устойчиво развитие предвижда икономически растеж, който е в състояние да задоволи нуждите на съвременното общество от благосъстояние в дългосрочен план, без да лишава бъдещите поколения от възможността да задоволяват своите нужди. По-конкретно устойчивото развитие предполага да се избират и насърчават стратегии за икономическо развитие, съобразени с опазването и подобряването на околната среда и биологичното равновесие на Земята. Има различни аспекти - управленски, икономически, екологични, социални. То е стремеж за политика и начин на живот на населението и преди всичко състояние на икономиката, при което се използват безотпадни технологии, залага се на използването на възобновимите суровини, разчита се на рециклирането като целта е експлоатацията на природните ресурси да не променя параметрите, които влияят на човешкия живот.

За съжаление, все още сме свидетели на неустойчиви тенденции във всички сфери около нас, като голям проблем се явява замърсяването, което може да бъде предизвикано от естествени природни фактори или такива, дължащи се на човешката дейност. Един от най-важните замърсители е съвременната промишленост.

Целият цикъл - от добиването и извличането на суровините, преобразуването им чрез консумация на енергия в промишлена продукция до изхвърлянето на отпадъци при производството, използването, изразходването на създадените продукти - се изразява в непрекъснат натиск върху природата. Така в практиката се проявяват отрицателните въздействия от този процес - изчерпване и влошаване състоянието на ресурсите, силно замърсяване от нерационалното им преработване, непълноценно използване на отпадъците от продуктите, създадени от тях. Въздействието на промишлеността върху околната среда включва:

-замърсяване на въздуха, водата, почвата и земята;

-генериране на отпадъци;

-консумация на значими количества вода;

-блокиране на големи площи

На диаграмата е показана ролята на европейската промишленост в световното замърсяване на околната среда. Европейската промишленост допринася за замърсяването на въздуха чрез отделянето на 25% от световните емисии на летливи органични съединения. Тя консумира 53% от използваната вода и е източник на 7% от всички фосфати и 10% от всички нитрати, изхвърляни във водата. На промишлената дейност се падат 29% от отделените отпадъци. Промишлената дейност в Европа има своя дял във факторите, водещи до климатични промени. Тя емитира 30% от световните емисии на CO2 и 7% от световните емисии на N2O. Европейската промишленост допринася за разрушаването на озоновия слой чрез отделянето на 36% от световните емисии на CFC - хлорофлуоровъглеводороди - органични съединения, които се използват предимно в охладителните системи; разрушават озоновия слой в атмосферата; наричат се още фреони.

При изгарянето на милионите тонове въглища, нефт, газ и други в атмосферата се изхвърлят огромни количества прах, въглероден диоксид, различни тежки метали и се изразходват големи количества кислород. Парниковият ефект, който възниква в големите промишлени и градски центрове, оказва отрицателен ефект върху екологичното равновесие. Друг съществен замърсител е прахът. Количеството прах, което се изхвърля във въздуха, особено от комините на промишлени предприятия е по няколко стотици тона на ден. Там се съдържат различни отровни и дразнещи вещества. Именно тази прах е причина за образуване на смог, в който има разтворен серен диоксид, силно дразнещ лигавиците и очите. Височината на комините и преобладаващите ветрове са определящи за разпространението на замърсителите от промишлеността и обикновено подложените на замърсяване райони отстоят на няколко километра от предприятията. "Горещи точки на замърсяване" е термин, който се употребява, за да се опишат места, където хората могат да бъдат подложени на кратковременни въздействия на замърсители с висока концентрация. Горещи точки могат да бъдат улици с интензивно автомобилно движение или силно индустриализирани райони. Наличието в атмосферата на замърсители с дълъг живот може да предизвика съществени изменения в нейния състав, в динамиката и характера на протичащите химически процеси. То може да доведе до изменение на климата или разрушаване на озоновия слой в стратосферата, който предпазва Земята от опасната ултравиолетова радиация на Слънцето. Делът на Европа в отделянето на замърсители, предизвикващи изменение на климата и разрушаване на озоновия слой, е непропорционално висок в сравнение с площта и населението й.

Пределно допустими концентрации за ограничаване замърсяването на въздуха

Наименование
Концентрация, мг/м3, мах еднократна
1.
Азотен диоксид
0,20
2.
Сажди
0,15
3.
Сярна киселина
0,30
4.
Серен диоксид



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Устойчиво развитие и опазване на околната среда от промишлени замърсявания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.