Същност и особености на управлението на околната среда


Категория на документа: Екология



1. Същност и особености на управлението на околната среда.

Под управление на околната среда се разбира поддържането на такова равновесно състояние в екосистемата, /системата "човек-околна среда"/, при което се осигуряват благоприятни условия за съществуването на човека и оптимално взаимодействие със заобикалящата го среда.

Управлението е дейност, насочена към постигането на определени резултати. То преминава през няколко фази, в рамките на които се реализират функциите на управлението - планиране, организиране, координиране и контрол. Чрез функцията планиране се определят целите и йерархията между тях, което позволява групирането и класифицирането им. Функцията на организиране се свежда до разработването на технологии за количеството и качеството на ресурсите. Координацията се свързва с необходимостта от съгласуване на действията на субекта на управлението спрямо обекта и обкръжаващата го среда. Функцията контрол е призвана да осигури постигането на планираните цели.

Управлението на околната среда е част от системата за управление на икономиката. Изгражда се на принципите и закономерностите.

Като обект на управление околната среда се характеризира с:
* Широка сфера на проява на природните условия и блага. Включват всяка стопанска и нестопанска дейност - като източник на природни ресурси за производството, приемник на отпадъци и замърсявания, среда за живот на човека и останалите живи организми;
* Преплитане на икономически и естествени процеси. Това предизвиква трудности при отчитане на разходите и резултатите от управленския процес;
* Висока степен от риск и неопределеност;
* Недостатъчно развити и установени права на собственост - голяма част се отнасят към обществени блага, а друга част са частна собственост;
* Специфично съчетаване на административно-контролни и пазарни методи за управление;
* Засилена роля на държавата и неправителствена организация в механизма на вземането на решения;
* Необходимост от отчитане на взаимната връзка на околната среда с редица отрасли на стопанството - транспорт, енергетика, промишленост, селско стопанство и др.
Развитието на икономиката е невъзможна без използването на природни ресурси и без въздействието върху природната среда. При управление на околната среда се използват главно два подхода:
- Подход на въздействие върху стопанските обекти;
- Подход на въздействие върху отделните природни обекти-земя,вода,въздух и др.

Първият подход има превантивен характер в стопанската и битовата дейност и е насочен към отстраняване на източниците на вредно въздействие върху природната среда.

Вторият подход на управление е насочен повече към преодоляване на нарушеното равновесие на природната среда чрез мерки на възпроизводство на определени природни обекти или ограничаване на последствията от замърсяването и деградацията.

Двата подхода са взаимно свързани и взаимно се допълват при осъществяване на екологичната политика на държавата.

Екологичната политика е съвкупност от утвърдени от държавните органи и съобразени с международните документи административно - правни и икономически подходи и изисквания за научнообосновано използване ,възпроизводство и опазване на природната среда.

Във всички страни с развита демокрация екологичната политика заема приоритетно място в държавната политика. Създават се специални държавни органи за управление в екологичната област,приемат се закони други нормативни документи за опазване на природата и се формират обществени движения.

Управлението на околната среда се осъществява на национално, регионално и световно равнище.

Основните задачи по управление на околната среда на международно равнище сега се решават в рамките на 20 организации в системата на ООН.Този орган подготвя обзорна информация за състоянието на околната среда,организира мероприятия и контролира тяхното изпълнение.

Достоверната и пълна екологична информация е важно условие за подобряване на управлението на околната среда.Набавя се чрез националната система за мониторинг на ОС.

Мониторингът е система за наблюдение,контрол и прогнозиране на измененията в околната среда. В системата за управление действат 5 вида мониторинг: 1/мониторинг на управление: 2/мониторинг на замърсителите, пренася на далечно разстояние/киселинни валежи,радиоактивни и др; 3/мониторинг на възобновимите надземни ресурси; 4/мониторинг на световния океан и 5/ мониторинг на здравеопазването.

Различават се два основни метода на екологичен мониторинг- традиционен/директен/ и дистанционен. Традиционният включва дейности за вземане на проби, които се консервират, съхраняват, анализират и получените резултати се документират. Резултатите от мониторинга се използват за разработване на природозащитни мероприятия. Дистанционният екомониторинг допълва традиционния, тъй като покрива по-големи пространства и осигурява повече наблюдения при относително по-ниска цена.

В повечето страни в света е създадена национална мониторингова система като част от регионалната и глобалната.У нас чрез подобна система се следи състоянието на 17 реки и 11 въздушни басейна.

Информационна система/мониторинг/
Управление

Наблюдение

Оценкана фактическото състояние





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност и особености на управлението на околната среда 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.