Щети на природната среда и човека от антропогенното въздействие


Категория на документа: Екология


1. Глобално антропогенно замърсяване
Днес над 95% от населението в света не разбира последствията от тоталната екокатастрофа за себе си и за поколенията и не се замисля за пътищата за излизане от кризата, която включва:
- световно изчерпване на всички ресурси на планетата;
- прогресираща загуба на устойчивост на екосистемите на планетата вследствие ан тяхното разрушение;
- нарастваща биологическа и социална деградация на хората.
Биосферата на планетата се е превърнала в зона на екологични бедствия, доколкото в резултат на натропогенна дейност са настъпили дълбоки необратими промени на околната среда, водещи до нарушение на природното равновесие, влошаване на здравето на населението, разрушаване на естествените екологични системи, деградация на флората и фауната, в такава степен, че съществува заплаха за човека. В резултат на нарастването на вродените аномалии, увеличаването на броя на умствено непълноценните деца, тоталното разпространение на имунодефицитните състояния, стремителното нарастване на онкологическите, еднокринните и други заболявания в близките 30-40 години деградацията на човешкото здраве ще стане необратима.
Човекът е единственото същество, което е отговорно за разрушаването на биосферата на планетата. Прес ХХ век той е нанесъл на природата толкова голяма вреда, колкото за цялата преходна история. Именно в началото на миналия век за първи път са регистрирани промени в химическите параметри на околната среда - преди всичко нарастване на СО2 и другите парникови газове в атмосферата.
Оказва се, че в биосферата е нарушен принципа на Льо-Шателие, обезпечаващ поддържане на равновесие при постоянни оптимални условия на съществуване на самата биосфера на околната среда.
Броя на унищожените видове животни се изчислява на стотици. Огромни пространства са превърнати в пустини.
От 50-те години на ХХ век замърсяването на околната среда се отразява върху здравето ан населението на планетата: увеличен е броят на вродените аномалии, количеството на сърдечно-съдовите и онкологични заболявания. Разпространението на имунодефицитни и имуноагресивни заболяания има опасни мащаби. С други думи от 50-те години на ХХ век се създават условия за израждането на човека като биологичен вид.
По статистически данни в края на ХХI век броят на жителите на планетата ще достигне 10-12 милиарда, а това е глобален проблем, имайки предвид, че за период от 25 години (1970-1995г.) човечеството е унищожило 1/3 от природните ресурси.
Към настоящия момент по данни на ООН са унищожени 80% от горите на планетата. До 80-те години на ХХ век горито успешно са поглъщали излишния СО2. Днес това е невъзможно и за това количеството на излишния СО2 е голямо. Това води до по-ранно развитие на растенията през пролетта, т.е. до биологически процеси, когато още няма фотосинтеза, а това е свързано с изразходване на натрупания резерв от вещества, за сметка на които дърветата активно дишат, т.е. в атмосферата се изхвърля СО2, но не с епроизвежда О2.
Тази ситуация се повтаря и през есента, но в опреден ред. Листата опадват, но високата температура поддържа активни биологичните процеси, без фотосинтеза.
Установено е, че при увеличаване на средногодипната температура с 1 градус, тундрата отстъпва на 70-120 км на север. Консервираният в гигантски количества естествен въглерод в нея постъпва в атмосферата. В следствие на затопляне на благата се отделя и СН4, който е по-страшен от СО2.
Най-големият остров на земята - Гренландия през последните години губи все повече и все по-бързо бялата си покривка и става все по-зелен. По оценките на специалистите през последните 10 години температурата през зимата се е повишила с 5 градуса, а през пролетта и лятото - с около 3 градуса. Ежегодно Гренладия губи между 100-150 км3 от ледовете си, чиито общ обем е около 2,6 млн. км3. До пълното разтопяване на ледниците ще минат много години, а може би и векове, но когато това се случи, нивото на световния океан ще се повиши с над 7 м. и стотици крайбрежни градове - сред тях Ню Йорк, Венеция, Санкт Петербургще останат под водата. От затоплянето ще пострада цялата планета. Ще трябва да се евакуират цели дръжави. Холандия и Бангладеж ще отидат под вода. Топенето на Гренландските ледници води до охлаждане на Гълфстрийм, а това е свързано с гигантски промени в циркулацията на атмосферата в резултат, на което възикват необичайни засушавания и наводнения.
Според някои разчети вскяа минута в света се изсичат 11 хекатара гори, което значи, че към 2030 г. Тропическите гори на планетата ще са напълно унищожени.
Киселинните дъждове са ежедневие в Севрното полукълбо, като най-много са засегнати хвойновите гори.
Нараства засушаването, възникват горски пожари, които са много продължителни. Унищожени са 2/3 от обработваемите площи в световен мащаб, а от пасищата са подложени на ерозия. 80% от обработваемите площи са с ниско плодородни почви. Само за последните 50 години човечеството е изгубило 1/5 от световния запас на горния плодороден почвен слой, /5 от селскостопанските пощи и от горите. Това оди до натрупване на замърсители, до нарастване на киселиността и солеността на почвите, до намаляване на лодородието. По данни на института за световни ресурси на САЩ от втората световна война в края на ХХ век 11% от цялата растителност на земята почти напълно е загубила биологическата си продуктивност. Причините са интензивното земеделие, унищожението на горите, необичайното увеличение на пасищата, броя на домашните животни и др. Намаляването на напояваните земи на глава от населението, което води до намаляване на добивите и растеж на цените на хляба са симптоми за приближаващ глад. Биотехнологията на оправда очакванията в областта на растениевъдството.
От 1985 г. до днес намалява световното производствот на зърно на глава от населението. В началото на ХХI век рязко нараства броя на бедните, гладните и бездомните. Ежегодно в света умират от глад 14 млн. деца. До 4-годишна възраст. Много райони деградират в икономическо, социално, демографско и екологично отношение. Съвременното състояние на черноземните почви е критично. По прогнози на САЩ в началото на ХХI век голяма част от почвата ще сатне негодна за отглеждане на зърнени и зеленчукови култури.
Австралия и Нова Зенландия ще страдат от сериозен дефицит на вода, докато в Европа ще има постоянни проблеми, свързани с наводнения.
След 2-3 десетилетия многвековните сенгове ще изчезнат, а езерата и реките постепенно ще изсъхнат. Ще започне война за водни ресурси.
Съвременното селско стопанство в резултат на агрохимията, селскостопанското машиностроене и други атрибути на цивилизацията, непрекъснато изтощават плодордните почви и създават абиогенна среда, негодна за обитаване на човека. Количеството енергия изразходвана от човека за производство на 1 тон пшеница се е увеличило 100 пъти за 100 години, което е нелепо.
Обективно съществуващата граница на плътност на слънчевата енергия, падаща върху земната повърхност и границата на полезно действие на хлорофила поставят естествено ограничение на величината на синтизираната първична продукция на зелените листа и следователно, всички генноинженерни манипулации, от които съвременния свят е в поредната еуфория, не могат кардинално да увеличат количеството на селскостопанската продукция.
Пустините не са природно явление, а човешко дело. Над 30% от площа в 110 страни в Азия, Африка и Латинска Америка е застрашена от превръщане в пустини, а това е загуба от 42 милиарда долара горишно. В последните 30 години площта на районите със засушаване е нарастнала 2 пъти.
Известно е, че в зората на нашата ера на мястото на пустинята Сахара е имало гори и множество езера. Според списание Science (2007), химическият анализ на леда за съдържание на изтопи и атоми на въглерода във въздуха, който е бил на земата преди 2000 години показва рекордни стойности на СН4, които никога преди това, нито в последните 200 години, не са били отчитани. Виновни за това са хората, които правят пожари, за да разчитят място за селскостопанска дейност и селища. Увеличението на съдържанието на СН4 в атмосферата, способства за увеличаването на парниковия ефект, тъй като този газ интензивно поглъща топлинното излъчване на Земата с дължина на вълната в инфрачервената област на спектъра.
От 1906 г. до днес температурата на планетата се е повишила с 0,6-0,7 градуса, а нивото на водните басейни се е повишили с 10-15 см. Човечеството е унищожило естествените екосистеми на 63% от територията на сушата. Към 2032 г. 3% от земаната повърхност ще бъде покрита с асфлат и бетон.
Ежегодно в целия свят се добиват около 100 милиарда тона руда, горива и строителни материали. За наторяване се използват 500 милиона тона изкуствени торове и над 4 милиона тона отровни химикали, които замърсяват 12% от речните води.
По данни на Световната здравна организация около 10000 тона живак годишно постъпват в оклната среда, като половината от това количество се оказва във водите.
Налице е нерешен проблем с водните хрянителни вериги. Чести са натравянията и смъртните случаи от употреба на замърсена риба.
Многобройни са проблемите в резултат на употребата на органоживачни биоциди за обработката на зърно за посев. В резултат на това са регистрирани много случаи на биоакумулиране на живак в тъканите на зърноядни птици и животни. Увредени са популациите на дивата природа. В Ирак от хляб, съдържащ метилживак са поразени 6530 души, от които 495 са починали веднага. Всяка година индустриалните центрове в света изхвърлят в атмосферата стотици тонове живачни пари. Основни източници са процесите на горене в бита, химическите фирми, пречиствателните станции, мините и фирмите за цветни метали. Химичните форми на живака са силно токсични и имат кумулативен ефект. Той поразява главно централната нервна система, атакува ДНК иу бъбреците. Живачните пари се разтварят в мазнини, което благоприятства натрупването им в човешкия оргазнизъм.
В началото на ХХ век потреблението на вода в сравнение с 1980 г. се е увеличило 2 пъти, а количеството прясна вода за 1 човек е намаляло с 35%. Доказано е, че след 25 години чистата вода няма да стига на 2/3 от населението, т.е. към 2025 г.3,5 милиарда души ще страдат от недостиг на прясна вода. Стратегическа суровина през ХХI век ще бъде не нефта, а чистата вода.
Нарастналата употреба на горива е довела до критическа величина изкопаемите горива, преди всичко нефта и газа. Сумарното потребление на изкопаеми горива до 2020 г. може да нарастне на 57%.
Днес почти във всички проби от вода, въздух, почва и хранителни вещества във всички страни и континенти се откриват канцерогенни вещества.
Годишно в света само за селскостопанство се произвежда такова количество отровни вечества, с които може да се отрови цялото население на 200 планети като нашата Земя. Всички отровни вещества в малки концентрации са мутагенни, т.е. вещества, които увреждат генетичния апарат. За над 90% от химичните вещества отсъстват сведения за обективна оценка на риска от въздействието им върху здравето на човека и околната среда.
През последните години се проявява обичайната биологична активност на диоксините, на органичните хлорни съединения, чието пагубно въздействие се проявява в нищожно малки количества. Диоксините са 10000 пъти по-активни от бензпирените - мощни канцерогени. Хлорирането на питейната вода е един то най-важните пътища за хронично отравяне с диоксини.
Скокът на раковите заболявания е своеобразен тест за замърсяването на околната среда.
Продуктите на горене от горивото на ракетите в горните слоеве на атмосферата способства за активиране на циклонната дейност. Това води до колебание на атмосферното налягане в призмения слой с маплитуда до 4-6%, съизмеримо с променитена налягането при тайфуни.
Реално са наблюдавани случаи, когато при определни геофизически условия техногенните ариации на атмосферното налягане провокират заметресения. Заметресения може да предизивкат подземните ядрени взривове, запълването на водохранилища, подземни дейности, нефтодобив, газодобив и други едромащабни човешки дейности.
Доказано е, че замърсяването на хранителните продукти и напитките с токсични метали може да предизвика сериозни последици за човека. За предотвратяването им в много страни са регламентирани пределно допустимите им концентрации в основните хранителни продукти и контролиране на съдържанието им.
Установено е, че с растителна храна в организма на човека постъпва основното количество токсични метали - от75 до 80%. Съдържанието на тези елементи в плодовете зависи от съдържанието им в почвата и околната среда. Ето защо моноторингът върху растителните и животински суровини и продукти трябва да продължи до окончателното и трайно подобряване на екологичната обстановка в страната.
Замърсяването на различни екологични системи с токсични метали и особено на хранитлени продукти с кадмий (Cd), живак (Hg), олово (Pb), арсен (As), цирконий (Zr), никел (Ni), мед (Cu), алуминий (Al), хром (Cr) и др. Е предпоставка за токсично увреждане на здравето на човека. В тази връзка нови, високочувствителни методи за определяне на съдържанието на тези метали трябва да намерят място в приетите стандарти, по които се определят последните във всички лаборатории за тази цел.
Изводът, който се налага е, че цялата разумна дейност на човешкото възпроизводство и развитие трябва да бъде насочена към възстановяване и поддържане на екологичното равновесие на планетата.

2. Проблеми на антропегенното замърсяване на атмосферата

Най-често при екологични катастрофи се отделят следните газове:
- Амоняк - безцветен газ с характерна задушлива миризма. Използва се като висококонцентриран тор, при приготвяне на циановодородна и азотна киселина, на азотосъдържащи соли, сода, медицински препарати, при багрене на тъкани, в хладилни инсталации. Поразява дихателната система на човека.
- Хлор - газ със жълтозелен цвят, с остра задушлива миризма. Изпозлва се за хлориране на вода, за получаване на хлорорганични съединения, з аизблеване на тъкани хартия. Използва се като дезинфекциращо срество. При дълго въздействие върху човека поразява дихателните пътища, а при по-високи от допустимите концентрации се наблюдава белодробен оток и летален край.
- Циановодорд - безцветен газ с миризма на "горчиви бадеми". При въздействие над човека предизвиква парализа на дишането и летален край.
- Сяроводород - безцветен газ с остра неприятна миризма. Съдържа се около нефтени находища, в природни и вулканични газове, около минерални извори. Широко се изпозлва за медисински цели.
- Фосген - безцветен газ. При въздйствие върху човека предизвиква парализа на дишането, а това води да летален изход.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Щети на природната среда и човека от антропогенното въздействие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.