Ролята на продажба на разрешителни за замърсяване


Категория на документа: Екология


Стопанска Академия "Д.А.Ценов"-гр.Свищов

Доклад

на тема
"Ролята на продажбата на разрешителни за замърсяване при осъществяване на ефективно производство"

Изготвил:
Денис Събев Наумов
СФК;Група:36
Фк.№112321

Ефективното производство предполага активност,при която не се застрашава животът на индивидите и не се създават пречки за развиване на икономическите агенти.Неефективността на производството,изразяваща се в екологичното замърсяване,зависи както от потреблението на суровините и материалите,от технологията на производство,така и от качеството на готовата продукция.Всичко това намира отражение в обществената цена за производство на съответната стока.Справедливо решение в тази област изразява английския икономист А.Пигу,чрез въвеждане и определяне на данък върху замърсителя.На практика става дума за данък с който се облага всяка единица от производството на замърсителя в размери,който са равни точно на пределната вреда,която то нанася при ефективното развитие на производството.Ефективността на производството не трябва да се свежда до жертвата на замърсяването.Практическото използване на данък замърсяване може да срещне някой трудности.Става дума за това,че при изчисляване функцията на пределната вреда се оказва много трудно определянето на реалния данъчен размер.Данъчния подход като цяло предполага висока степен информация.Информация относно кой замърсява и в какви количества.Разбира се, практическо звучене има не въпроса дали данъците на А.Пигу са съвременен метод за справяне с външните фактори,а дали те са по добри от други алтернативни методи.Анализът на данъчното облагане по повод на замърсяването на околната среда е полезен,тъй като подобно облагане е приложимо и при намаляването на влиянието и на други външни фактори.Тежките камиони например създават външен фактор като увреждат пътищата.Пределната вреда зависи от теглото на камиона и броя на осите.Във връзка с това икономистите изчисляват,че ако фирмите за камиони бъдат принудени да плащат данък,равен на пределната вреда,причинена от техните превозни средства,приходите за обществото ще бъдат значителни.
Държавата може да въздейства върху външните фактори не само чрез данъците.При положение,че броят на фирмите,които замърсяват е известен,ефективното равнище на производство може да бъде постигнато,като се плаща на замърсителя да не замърсява.Независимо,че на пръв поглед тази идея може да изглежда особена,тя действа по същия начин както и данъците.Това е така,защото държавните разходи за предотвратяване на замърсяването просто са друг метод за повишаване ефективните разходи за производство на замърсителя.В това отношение може да се предположи,че правителството ще започне да плаща на производителя субсидия за всяка единица,с която той намали производството си.Поведението на производителя ще се промени следователно субсидията го стимулира да произвежда точното количество до достигане на ефективната продукция.Последствията за разпределението при данъка и субсидиите се различават съществено.Така например вместо производителя да заплаща данък замърсяване,той ще получи плащане,равно на броя на единиците отказано производство.В действителност програмата за държавно субсидиране на намаляване замърсяването си има и свои собствени проблеми.Става дума за това,че анализът се основава на предположението,че броят на фирмите замърсяващи е определен.Субсидията води до по високи печалби и за това за по дълъг период фирми,които не са били разположени по продължение на реката,могат да направят това,стимулирани от привлекателността на тези печалби.Следователно субсидията може да подтикне изключително много фирми да се разположат по реката,че общото замърсяване фактически ще нарасне.Субсидиите се финансират с ресурси,събрани чрез данъци,наложени някъде в икономиката.Субсидиите може да не са желателни от морална гледна точка.Това е така,защото държавното подпомагане на производства и дейности,които замърсяват околната среда става с капитали,които се набират от всички икономически агенти.
При съвременните условия оптималното производство може да се постигне,чрез продажба на разрешителни за замърсяване.В тази насока правителството обявява,че ще продаде разрешителни за изхвърляне на количеството отпадъци свързано с дадени производства.Фирмите предлагат цени за правото да притежават тези разрешителни за замърсяване и те стават собственост на фирмите с най-висока предложна цена.По принцип обаче между разрешителното за замърсяване и данъкът на А.Пигу не съществува различие.И двете постигат ефективното ниво на замърсяване.Прилагането и на двата метода изисква информация,кой и в какви количества замърсява.Счита се ,че от практическа гледна точка разрешителните за замърсяване имат известно предимство пред данъчната схема.Най-важното е ,че позволителната схема ограничава неизвестността за връхната точка на замърсяване.Така например,ако правителството е сигурно за състоянието на схемите на пределния личен разход и пределната полза,тогава то ще може със сигурност да предвиди как данъкът на Пигу ще повлияе на поведението.Но при положение,че информираността за тези схеми е ограничена,тогава ще е трудно да се знае със сигурност какъв данък да се определи за ограничаване на замърсяването.Ако липсата на информация принуди политиците арбитражно да изберат стандарта на замърсяване със система на разрешителните,тогава ще е по сигурно,че въпросното равнище ще бъде постигнато.Освен това (във връзка с предположението,че фирмите се стремят към максимално увеличаване на печалбата)те ще открият,че техниката за свеждане на разхода до минимум ще удовлетвори очакванията.
На тази основа може да се очаква,че по време на инфлацията пазарната цена на правата на замърсяване автоматично ще се съобрази с това, докато промяната на данъчния размер ще изисква продължителна административна процедура. От друга страна един възможен проблем при тръжната система, е че големите фирми са способни да изкупят разрешителните за замърсяване като превишат фирмените изисквания за свеждане на разхода до минимум,за да попречат на други фирми да стъпят на пазара.Трудно е обаче да се предвиди дали е вероятно да се предприемат подобни мерки.От всичко казано до тук можем да стигнем до извода че тръжната система за ограничаване на замърсяването е по добре приложима от данъчното облагане на замърсителите.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ролята на продажба на разрешителни за замърсяване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.