Икономически подход на екологичната политика за устойчиво развитие


Категория на документа: Екология


Икономически подход на екологичната политика за устойчиво развитие
1. Механизми и инструменти на икономическия подход
Икономическият подход на екологичната политика се основава на четири типа механизми и свързаните с тях инструменти за достигане на екологично поведение:
а) фискален механизъм, с който се регулират екологичните взаимоотношения по повод замърсяването и използването на природните ресурси между държавата, бизнеса и потребителите.
б) финансов механизъм, с който се управлява и стимулира инвестиционния процес в екологичната област.
в) механизъм на отговорност и застраховане, с който се регулират взаимоотношенията между причинители на екологични щети и потърпевши - предприятия, население и екосистеми.
г) пазарен механизъм, с който се създават нови пазари, например за търговия с разрешителни за въглеродни емисии.
2. Икономически инструменти на икономическия подход
Те са средство, с което се въздейства върху поведението на икономическите субекти, чрез превръщането на екологичните разходи и разходите по изчерпване на екологичните ресурси вътрешно присъщи. Икономическите инструменти са най- ефектни при решаването на локални екологични проблеми поради възможността за по- точна оценка за източниците на замърсяване, по- добър мониторинг и контрол. От избора на най- подходящи икономически инструменти зависи до колко пазарите и цените ще отразят реалните икономически, социални и екологични разходи в продуктите и услугите.
В икономическия подход се използват 4 вида икономически инструменти:
- Фискалните инструменти включват екологични данъци за замърсяване, санкции и глоби за екологични нарушения, данъчна диференциация, такси за ползване на природни ресурси, такси за изхвърляне на отпадъци, продуктови такси за неекологичност на стоките и др.
- Финансово-кредитните инструменти включват средства от екологични фондове и подпомагане от международни финансови институции и програми за развитие - в т. ч. безвъзмездна помощ (грант) и нисколихвено кредитиране, гаранции, субсидии с лихва и др.
- Инструментите за отговорност включват компенсации за нанесена екологична щета, банкови гаранции, ипотека и екологична застраховка на риска.
- Пазарните инструменти предвиждат търговия с разрешителни, пазарно ценообразуване на ресурсите, депозитни системи и др.

3. Принципи на икономическия подход
Икономическите инструменти се прилагат в съответствие на следните принципи:
- Замърсителя плаща- според него разходите свързани с мерките по премахване и съкращаване на замърсяването се покриват от предприятието замърсител. В икономически план този принцип означава че в цената на стоки се включва стойността на използваните екологични ресурси и услуги. Въз основа на този принцип се използват следните инструменти: данък замърсяване, данък за неекологичност на продукта, продуктова такса, система за оскъпяване и отстъпка и екологична гражданска отговорност.
- Ползвателя плаща- отнася се за екологично устойчиво потребление на някои водни ресурси и инфраструктурни услуги. Опазването на околната среда включва поддържане на екологичната инфраструктура: канализационна мрежа, депа за събиране на отпадъци и др. В практиката са познати следните инструменти: такса за ползване на вода, такса за ползване на екологични ресурси.
- Потърпевшия плаща- прилага се в противоположност на замърсителя плаща, като допуска жертвата на замърсяване на околната среда, финансово да подпомага този, който причинява замърсяването за да предприеме противозащитни действия. Механизмът на съвместно изпълнение дава възможност да изпълнят целите си за намаляване на въглеродните емисии, като инвестират в проекти, които снижават емисиите в други страни.
- Субсидиарност- свързано е с финансовите инструменти и финансовия механизъм и е свързан с изискването решенията да бъдат взимани на възможно най- ниско ниво и по начин колкото е възможно по- близо до хората, за които се отнася. Този принцип има отношение към разпределение на средствата постъпващи от екологични данъци, такси и данъци събирани на територията на дадена община.
- Принцип на предпазливостта- обслужва механизмите на отговорност, застраховане и съответните инструменти и основния принцип е да предпази икономическата дейност от неговите неблагоприятни различни екологични последствия. Този принцип е залегнал в много международни документи. Този принцип може да послужи за основание да се приложи системата за удържане и възстановяване на депозит по отношение на някои продукт: съдове и опаковки.
- Гражданска отговорност- възприема се като задължение на субекта за икономическата дейност да компенсира потърпевшия субект за нанесените му логични щети. Съгласно действащото законодателство в случаите, когато е увредено имущество държавна собственост и вредите са настъпили на територията на повече от една област, искът върху замърсителя се завежда от министъра на министерството на околната среда и водите. Ако вредата е в няколко общини се завежда от областния управител и на една област от кмет.
За да се спази директивата на ЕС за екологичната способност става по два начина.
- Застрах. на екологичен риск- извършва се в частни компании като застраховката трябва да е обвързана с подходящи стимули за онези предприятия, които инвестират в намаляването на рисковете и това да се вземе под внимание за определяне на застрахователните премии.
- банково гарантиране на екологичния риск- може да бъде под формата на задължителна такса, която предприятието внася в полза на регулаторния орган. Банковата гаранция е разширено предлагане на принципа на предпазливостта и разновидност на системата за възстановяване на депозита.
- принцип на компенсиране- той компенсира като дава отговор на въпроса "Кой трябва да заплаща разходите по устойчиво поддържане на екол. ресурси?"- функции, които нямат пазарен характер. Като правило би трябвало да се поемат от собственици на екологичните ресурси. Те трябва да компенсират ползвателите. Този принцип е свързан и с търговията за разрешителни с емисии. Според него всяко увеличаване на замърсяването трябва да бъде компенсирано от еквиваленти или в по- голяма степен намаляване на тяхното количество в границите на територията, в която се прилага системата. За целта се установява горна допустима граница на замърсяване над определена територия и формата, която разширява дейността, трябва да купи права за замърсяване или разрешителни от други фирми, които вече са намалили емисиите в същия район. Търговията с разрешителни за въглеродни емисии за първи път е намерила приложение в САЩ, а през 2007г. в ЕС е създаден най- големия регионален пазар за такава търговия.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически подход на екологичната политика за устойчиво развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.