Хигиена на атмосферния въздух.


Категория на документа: Екология


От елементите на природната среда най-голямо значение за хората има атмосферата. Атмосферата е газовата обвивка на Земята. Можем да я разделим условно на няколко зони - тропосфера, стратосфера, мезосфера, йоносфера и т.н

Атмосферният въздух можем да определим като постоянна газова смес от кислород, азот, въглероден двуокис и инертни газове. Освен тях, към атмосферата се включват и водни пари и газови примеси от естествен и антропогенен произход.

Състав на атмосферния въздух :

* Азот- 79%
* Кислород- 21%
* Въглероден двуокис - 0,03- 0,04 %
* Сумата на останалите газове, които влизат в състава - аргон, хелии, неон, криптон, водород и озон - по-малка от 1%

Към постоянните примеси от природен произход се причисляват и някои газообразни примеси, които се образуват в резултат на химични и биологични процеси. Особено внимание се обръща на амоняка, чиято концентрация над населените места достига до 0,005 мг на кубичен метър.

Кислородът е най-важната съставка на атмосферния въздух. Той осигурява окислителните процеси в клетките, при които от разпадането на хранителни в-ва се отделя необходимата енергия.Поради тази причина при кислородна недостатъчност се развиват патологични процеси, които засягат ЦНС.
Състава на въздуха се променя в следствие от дишането на човека. В издишания въздух количеството на кислород се намалява , а количеството на въглеродния двуокис се увеличава около 100 пъти. Водните пари също увеличават количеството си (около 4 пъти). Издишаният въздух не съдържа йони и температурата му е близка до тази на човешкото тяло. Недостигът на кислород започва да се чувства при намаляване на концентрацията му под 17 % - критична концентрация.

Въглеродния двуокис променя своята концентрация, тъй като по-голямата част от него урежда фотосинтезата. За допустима концентрация се приема 0,1 %. Той се използва и като критерии за хигиенна оценка на ефективността на вентилацията, размера на жилищата, работната и училищната площ и др. Въглеродния двуокис поддържа дихателния ритъм, възбуждайки двигателния център. Повишаване на концентрацията му до 2%, може да доведе до тежки смущения. В атмосферата той играе роля важна роля за формиране на климатичните процеси. Пропуска към Земята слънчева радиация, като поглъща инфрачервеното и топлинно излъчване, по този начин създава парников топлинен ефект.

Азотът е химически най-слабо активния газ в атмосферата. Той има най-голяма маса в сравнение с другите газове и определя плътността на атмосферния въздух и на атмосферното налягане на различни височини. По този начин азотът оказва косвено, но достатъчно съществено влияние върху едромащабните движения на въздуха. Азотът е напълно неутрален газ.

В атмосферата в незначителни количества се съдържа и озон, който се образува в слоя от 10 до 50 км височина (с максимална концентрация 20-25 км)под въздействието на ултравиолетовата радиация върху молекулите на кислорода. Максимумът в съдържанието на озон е през пролетта, а минимумът през есента. За живите организми озонът е от съществено значение. През последните години озоновия слой изтънява. Учените свързват "озоновата дупка"с разрушителното действие на съединенията на хлора, азота и водорода. Озонът задържа частично инфрачервените радиации, като по този начин се запазва топлинния баланс за приземните слоеве на атмосферата.

Комуналната хигиена има за предмет изучаване влиянието на природните и социални фактори върху здравето на човека, в условията на населените места. Тя разработва норми и мероприятия, които да осигуряват здравословен начин на живот.
Замърсяването на въздуха представлява внасянето на нови, нехарактерни за атмосферния въздух химични, механични или биологични вещества,както и промяната на тяхната средногодишна концентрация. Тези вещества нанасят вреди на живите организми или щети на околната среда. Замърсяването на въздуха започва да играе важна роля, да оказва силно влияние и да придобива значение след индустриалната революция. В България, основни замърсители на атмосферния въздух са прахът, серният двуокис, азотните окиси и оловните аерозоли. За някои региони в страната към тях трябва да се причислят и амоняк, фенол, сероводород и др.

Източниците за замърсяване на атмосферния въздух се систематизират в две големи групи:
> Природни източници- продукти от вулканична дейност, пустинни пясъци, морски солев прах, растителни аерозоли, спори , микроорганизми.
> Източници, свързани с човешката дейност - промишлени предприятия , ТЕЦ-ове , транспорт, битови източници , химизация на селското стопанство и др.

В България основните замърсители в зависимост от района са прах, серен диоксид, азотни оксиди, оловни аерозоли, амоняк, фенол, сероводород и други. Тъй като в столицата София е съсредоточена голяма част от промишлеността, както и 17% от населението, замърсеността на въздуха е твърде висока.
От газообразните замърсители на въздуха има серни окиси. Те се отделят при изгаряне на вещества- въглища, нефт , мазут.При химичната промишленост основните замърсители са прах, серни газове, азот, амоняк и др.

Основни фактори, от които зависи концентрацията на атмосферните замърсители:
* Количество на отпадъците
* Посоката и скоростта на вятъра
* Температурата на въздуха
* Влажността на въздуха
* Разстоянието от източника
* Височината на комините

Намаляването на концентрацията на атмосферните замърсители, става не само за сметка на тяхното разреждане, но и в следствие на самоучистване на атмосферата. Важна роля тук имат зелените растения.

Последиците от замърсяването на атмосферния въздух се разделят на две големи групи :
> Пряко въздействие на атмосферното замърсяване върху организма на човека :
- Дразнене на лигавиците и кожата;
- Интоксикации с определена клинична картина;
- Канцерогенно действие;
- Поражения на дихателната система;
- Поява на алергии;
> Въздействие на атмосферното замърсяване върху околната среда:
- Санитарно-битови условия;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хигиена на атмосферния въздух. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.