Хидросфера, кръговрат на веществата, вятър, сняг


Категория на документа: Екология


Вятър
Вятърът е движение на въздуха спрямо земната повърхност при което преобладава хоризонталното придвижване. Той има елементи или параметри: посока, скорост и поривистост. Посоката е сравнение на движението спрямо четирите посоки на земята. Измерва се в градуси. Скоростта е пътя изминат за единица време. Измерва се в км/час. Ураганен вятър наричаме над 100-120км. Скоростта е параметър, който бързо и в широки граници се мени. Използва се скала за измерването на скоростта, която различава видовете ветрове, измерени за м/с. Предложена е от Бофорд. Видове вятър- тих,лек, слаб, умерен, свеж, силен, много силен, буря, силна буря, много силна буря, щорм, ураган. Вятърът възниква от разликата в атмосферното налягане в различни точки от земната повърхност, която поражда движение на въздуха в съответствие с посоката на хоризонталния барометричен градиент. Колкото е по- голяма разликата в налягането толкова е по- голяма скоростта на вятъра. Вятъра проявява денонощен ход на скроост, най- добре изразено лятото в ясни дни. Хаактеризира сес минимум през втората половина на нощъта рано сутрин и максимум след пладне. През лятото този денонощен ход се наблюдава на височона около 300м... от тази височина нагоре силите на триене намаляват и така скоростта на вятъра през денонощието се изменя с мн малки амплитуди. Освен денонощно скоростта се променя и годишно. Над водната повърхност силиоте на триене са по- малки в сравнение с тези на сушата, което обуславя и по- голяма скорост на вятъра. Над континентите тези различия са твърде разнообразни в зависимост от формата на релефа, надм височина, склона на планинанта и силни ветрове в равнинни райони са мн благоприятни върху скоростта на вятъра и микроклимата. Местни ветрове са тези, които са представени от въздушни течения на ограничени територии свързани с местния климат. Бриз, планинско долинен вятър и фьон. Особени са мусоните, които се отнасят към общата циркулация и са свързани с организмите и стопанската дейност на човека, много неблагоприятни са вихрушките, които също можем да причислим към местните ветрове. Бриз- денонощен вятър през деня духа от морето към сушата,а нощем от сушата към морето. Такъв бриз се наблюдава през летните периоди и е свързан с по- големите темп различия през деня м/у водната повърхност и сушата, но в тропичните области е особено изразен бриза. Важен е за хидробионтите. Планинско- долинен вятър- когато силно се нагеят склоновете на високите планини . важен е за климата на долините. През деня топъл въздух се качва нагоре по склона, а през нощта тези склонове изстиват, хладния въздух е по- плътен и започва да слиза надолу, измества топлия и така възниква вятъра. Фьон- топъл и сух вятър, който като се изкачи на планинското било духа от планината към долината и често има същото действие като суховеите. Сприя- само през лятото, каткотраен, но мн силен до бурен до 30м/с, придружен с гръмотевични бури и бързо променя посока, завършва с краткотрайни поройни валежи и градушки. Вихрушка- малък но силно възходящ поток, често се наблюдава през топлите сезони, обр се от прегряване на семната повърхйност, появява се въртеливо движение покачващо се нагоре и нанася големи щети. Вихрови бури- възниква преди дъждовните облаци. При силно неустойчиви във верт движение въздушни маси. Бързо спадат температурите и земното налягане, което води до конденз на водните пари и това прави вивдим вихъра. Той наподобява хобот, който се спуска от облака към сушата и засмуква всичко. В зависимост от вида на този хобот бурите са: смерч, торнадо, тромб и ураган. Тя се появяват в тропиците около мексиканския залив, сащ, филипините. Скоростта на вятъра надминава 120-150м/с. Разрушителната сила е пълна. При нас рядко се случват такива бури.
Екологично значение- влияе на клмата и определя други климатообразуващи фактори; той спомага за разместването на въздушните слоеве; поддържа газовия състав на въздуха; пренася топлина и влага на големи астояния; енергетически е възобновяем; източник е на енергия; опрашва растения и пренася семена; спира активността на насекомите; ориентир е на хищниците; определя често някои външни морфологични изменения; редуцирането на крилата на някои организми; при някои орг вятъра определя ареала на разпространение.
Отрицателното му въздействе се изразява: опредлея скоростта на изпарение; засилва непродуктивното изпарение; засилва ерозията; причинява повреди при растенията при суша; причинява повреди от суховеите; материални щети; прашни бури; неправилно разпределя снежната покривка; мн насекоми изместват границите на местообитанието си към по- големи ширини и това е една от причините за глобалното затопляне; някои дървета семената им придобиват форма на флаг за да се пренасят по- лесно от вятъра.
Стихийни ветрове- силни са,скоростта им превишава 10м/с и водят до отвяване на снежната покривка и разрушаване на повърхностния почвен слой. С най- голяма интензивност се проявяват в степие и пустините особено пролетта и лятото, а най- малко в тундрата. Скоростта на вятъра при която започва ерозията на височина 15см от пов на почватае: при песъчлива почва 2-3м/с; при песъчливо-глинеста 3-4м/с; при тежко глинесто песъчлива 5-7м/с; при тежко глинеста 7-9м/с.

Тема
Сняг
Снега пада при отрицателни температури на земята. Тя влияе в/у топлинния баланс на земната повърхност. Снегът не винаги обр снежна покрвка. Тя мож да се задържи в даден район и това зависи от темп на въздуха. Устойчивостта на земната покривка може да се разграничи на 4 гр: 1 постоянно покрити с лед и сняг;2 райони с ежегодно обр на снежна покривка но с азлично задържане; 3 райони с почти ежегодна снежна покривка, но неустойчива; 4 теритбез снежна покривка. Средната граница на снеговалежите е 25-35 градуса а край бреговете около 45 гр геогр ширина. Долната граница, до която през цялата година има сняг се нарича снежна линия. Височината и зависи от темп и количеството на твърдите валежи. Постепенно тази линия се почишава с предвижване към тропиците.
Значение на снежната покривка

Полова структура .....
свойства и класификация на биоценозите
Биоценозите имат следните хар св-ва:
1 обилие- това е общият брой организми на единца площ или обем. Този показателс е променя във времето. Растит биоценози имат петобална система. Тази скала обаче е неточна.
2 честота- отношението на броя на индивидите от един вид към общата численост на всички индивиди в тази биоценоза, което се изрзява в %.
3 разнообразие- това е видово богатство, колкото е възможно повече видове.
4 структура- всяка биоценозая има своя собствена структура която определя как са разположени индивидите на различните видове както в хоризонтално така и във вертикално направление.
5 периодичност- биоценозите са подложени на сезонни и денонощни изменения и това св-во е свързано с миграцията на животноте.
6 вярност- това е до колко силна е привързаността на даден вид към биоценозата.
Класификация на биоценозите: съобществата на земята са групирани в наземни сладководни и морски, да се очератят ясни граници между разл биоценози е почти невъзможно. Понякога прехора от едно към др съобщество е незабележим и това прави непълна всяка класификация на биоценозите. Единствено мн ясно са диференцирани биомите. Биом наричаме ясно диференцирани еднородни съобщества, които обхващат големи територии почти съвпадащи с географските пояси, където регулатор е климатът и не зависят от състава на растителността и носят наименованието на онази растителност която доминира. Основните биоми на сушата :
1 влажни тропически гори
2 дъждовно зелени тропически гори
3 савани и редки саванни гори
4 субтропични гори и храсталаци
5 широколистни и субтропични гори
6 пустини и полупустини
7 иглолистни
8 тундра
Водната среда се разделя на сладки исолени води. В зависимост от съдържаниоето на соли Виктор е батка. Сладките биват стоящи и течащи. Стоящите са езеро, блато, които имат вертикални зони. Такава зона е прибрежната, която е литорална , дълбочинната- абисална и навътре откритата океанска повърхност- пелагична. В големите биоми фитоценозите са обособени в рангови съобщества:
1 формация- обединява съобщества с доминиране на тип растителност. Такива където доминира определен тип са ливади, пустини, савани и степи.
2 асоциации- групировка в биома, която обединява сходни формации, фитоценози, където имат близки доминантни видове. Например липова гора, където има горист биом от умерения климат с типичната флора и фауна.
3 синузия- това са малки съобщества, които запазват своята индивидуалност в малки ясни граници, но тяхната самостоятелност е относителна, мн често ги наричаст част от биценозата които служат за биотоп на дребни организми.
4 консорция- синонимна дума на мероценоза. Това е основна единица на трансформирането на енергията в екосистемата, която включва отделният индивид на автотрофно растение и свързаните с тях останали трофически видове.

Тема ( балъци намерете си я сами)
Биотични взаимоотношения в биоценозите
Неутрализъм
Конкуренция
Аменсализъм
Абе всичките!!! Положителни и отрицателни взаимоотношения!
Аз съм мн якa!

Тема
Енергетика на екосистемата
Тема
Кръговрат на водата (сами) малък и голям кръговрат
Тема
Кръговрат на веществата в природата
Биосферата от Вернатскис е разглежда просто като пространство с живот. Ноказано по- точно като цялостна функционална система на чието ниво се осъществяват неразривно свързаните биологични процеси. Най- важното св-во на живота са химическата активност на живите организми и способността им само възпроизводство. На ниво биосфера изкл важна роля играят разнообразните по морфологични ф-ции живи орг. Потребността им от хранит в-ва и отделяните продукти от тяхната жизненя дейност в околната среда. За да има устойчиви биогеохимични цикли на в-вата в основата стои голямото биоразнообразие на организмите, нарича се кръговрат на биогенните елементи защото всеки ел се движи в кръг от неживата среда към живата и обратно . кръговратът на биогенните елементи и съединения включва- въвеждането им в състава на живота; преобразуването им от елементи да станат в-ва; включването им в околната среда; разграждането на орг в-ва, при което мин в-ва се освобождават и отново влизат в биологичните цикли. Процесите на кръговрата протичат в конкретни екосистеми, но цялостно циклите протичат на ниво биосфера. Имаме голям и малък кръговрат. Глемият се нарича геологичен итам става бавно пренасяне на мин съединения и вода от едно място на др в цялата планета. А малкиятс е нарича още биотичен, значи се извършва с участието на живите организми. Този малък кръговрат възниква на базата на големия и според ... съществват два фонда: резервен фонд, представлява голяма маса бавно движещи се неорганични в-ва които не са пряко свързани с живите орг; втория фонд е обменен- малка маса хим в-ва, но мн активни, които се характеризират с мн бърза обмяна м/у организмите и средата. Второстепенните цикли обикн слжат за обединяващо звено м/у няколко екосистеми.
Тема



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хидросфера, кръговрат на веществата, вятър, сняг 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.