Глобалният екологичен проблем


Категория на документа: Екология


Биосферата може да бъде разглеждана схема­тично като процес с "вход" и "изход". На входа на биосферння цикъл на обмяна на веществата са минералните ресурси, водата, въглеродният дву­окис и лъчистата слънчева енергия, които се пре­работват от растенията в растителна биомаса. Тя от своя страна служи за храна на консументите от 1 ред (тревоядни животни), а те на консументите от II и III ред в трофичната верига. Човекът зае­ма особено място в тази верига. До неговата поя­ва и активна производствена дейност цикълът в биосферата се е затварял след използуване на рас­тителната биомаса от животните и отделянето на отпадъците, които чрез дитритите се превръщат отново в неорганични вещества на "входа". С те­чение на времето взаимодействието между човека н природата непрекъснато се усложнява, а проце­сът на обмен на вещества в природата се затор-мозява. Възниква необходимост от големи и но­ви количества минерални вещества на "входа" за допълнително производство на растителна биома­са, храна за консументите от I ред, основна храна за човека.
С развитието на цивилизацията неограничените ресурси се използуват в непосредствената произ­водствена дейност за задоволяване на човешките потребности от облекло, жилища, в транспорта, в изкуството и т. н. "Входът" на биосферата се на­товарва допълнително, за да може да се осъще­стви естественият кръговрат.
На "изхода" до съществуването на човека по правило са се отделяли само такива продукти и в такова количество, които е било възможно да се усвоят и преработят от естествените природни си­ли. Днес след усъвършенствуването на технологи­ческите и технически възможности за синтезиране на изкуствени материали, като производството на пластмаси например, се утежнява усвояването им 01 биосферата, защото както количеството, така п съставът на отпадъците не позволяват прера­ботката им от наличните деструктуриращи бакте­рии.
Следователно на "входа" на биосферния цикъл съществува все по-ясно изразен недостиг на ве­щества, а на "изхода" се натрупват Ъ" все по-голя-ма скорост свръх количества отпадъци, по-голяма-та част от които не могат да бъдат преработени от природата. Това състояние характеризираме ка­то екологическа криза в тесния смисъл на думата.
Глобалният характер на някои отрицателни проявления на научно-техническата революция (ускорено изчерпване на минерални ресурси и на­трупване на трудно усвоими отпадъци) прави не­обходимо и търсенето на глобално решение за из­ход от екологическата криза. Природата сега, чрез формиралите се в хода на еволюцията меха­низми, не е в състояние в задоволителна степен v срокове да възстановява нарушеното екологично равновесие. Освен това човечеството, за да про­дължи да съществува, трябва да продължи да произвежда, да използува природата и да я видо­изменя. Налага се възпроизводство на иззетото и управлявана селекция на цялата биосфера.
Има два типа екологични кризи - обективни, в природата те не са рядкост, и субективни - из­куствено предизвикани от човека, без възможност за възстановяване на равновесието. Екосистемата, като отворена динамична система, се подчинява на първи и втори закон на термодинамиката, на законите за съхранение и трансформация на енер­гията. Строго погледнато, екосистемата никога не се намира в термодинамично равновесие и "работи" срещу него за сметка на енергията, която по­лучава от околната среда. Поради това екосисте­мите се намира! в устойчиво неравновесие. Това състояние се характеризира с минимална дегра­дация на енергията и максимална акумулация на свободна енергия във вид на биомаса. Следователно всяка екосистема има определен период на стационарност. След настъпване на екологическа криза се установява ново стационарно състояние.
В по-различна е ситуацията, когато равновесието една екосистема се нарушава чрез изкустве­но внасяне на вещества: пестициди, минерални то­рове, отпадъчни продукти и т. н. Съществува опас­ност от трайно нарушаване на небиологичните компоненти на околната среда, което прави еко­логическата криза необратим процес. Каква е картината днес?
При преработката на петрола и при изгаряне-Ю на бензина в автомобилите се отделят въглеро­ден окис, въглероден двуокис, азотни и серни оки­си, олово и др., които с течение на времето стават постоянна съставна част на атмосферата. Хими­ческата промишленост произвежда огромни коли­чества хербициди (съвременното селско стопан­ство все още не може да мине без тях) и пести­циди (някои от които са превъзходни бойни отров­ни вещества). Те трайно навлизат в подпочвените води, унищожават наред с вредителите и редица полезни животински видове, без които естествена­та екосистема изпада в състояние на криза. Днес от съществуващите в света около 350 млн. авто­мобила се отделят и добавят постоянно в атмо­сферата около 900 млн. тона вредни вещества. Всеки лек автомобил отделя годишно около 1 кг оло­во До 60 процента от замърсяването на атмосфе­рата с въглероден двуокис (влияещ и за постепенно затопляне на климата на земята) се дължи именно на тях.
В същото "Време човечеството изразходва вся­ка година около 10-13 милиарда тона кислород. чийто основен производител са горите и зелените водорасли Горите с растящи темпове се изсичат (около /з от световните гори безвъзвратно са изсе­чени), върху огромни площи от Световния океана "плуват" петролни петна и други вредни вещества, непозволяващи фотосинтезата на фитопланктона. Смята се, че след около 150 години количеството на кислорода във въздуха ще намалее от 23,3 про­цента на около 17 - а това е вече състояние, кри­тично за живота.
Трагично е положението и с водните ресурси. Топлинното замърсяване на водите (предимно от промишлените предприятия, ядрените централи и др.) видоизменя съществено фауната. Питейна­та вода е с изключително влошени показатели Например в 1 куб м от водите на р Рейн (ФРГ) се съдържат над 100 различни вида микроби, а н долното й течение те достигат дори до 200 000 в куб м. Безвъзвратното загубване на питейната вода поради химическото й свързване и изпарение нараства и днес е около 4-5 процента годишно Ако сегашните темпове на използуване продължат, то през 2230 г всички налични днес водни ресур­си на земята ще изчезнат Много от посочените показатели на замърсители на атмосферата, во­дите, почвата, океана и т н са обект на постоянно изследване с цел навреме да се вземат мерки! за преодоляване на кризисните ситуации Но, от друга страна, именно по тези показатели може да се съди колко опасна е изкуствено предизвиканата .чрез средствата за масово поражение екологическа криза. Така например повишаването на количеството на въглероден двуокис вследствие ядрени взривове води до резки климатични изменения в смисъла на "парниковия ефект".
Азотните н серни окиси са основа на киселин­ните дъждове ~ най-големият враг на горите. От­лагането на сулфиди, нитрати, фосфати в езерата води до биологично "атрофиране" на водите. Те­зи соли са изключително токсични за човека, ув­реждат дихателните пътища, причина са за раз лични форми ракови заболявания, които лавино образно нарастват На 100000 жители от развитите индустриални страни се падат между 50-80 смъртни случая вследствие замърсяване на атмосферата с изброените газове
Всеизвестна е вече вредата от препарата ДДТ, поради което тон е забранен Изчезването например на белоглавия орел (символа на Америка) от Атлантическото крайбрежие се дължи именно на широката употреба на ДДТ в селското стопан­ство Като съставна част на водите той попада в океана, става съставна част от храната на рибата, която пък е храна на белоглавия орел. Попаднал в неговия организъм, ДДТ води до разрушаване обвивката на яйцата му - размножаването му фактически е невъзможно Ако днес се спре употребата на пестициди и минерални торове, над 1.5 милиарда души на земята биха останали глад-} ни През 1984 г в света са използувани над 1211 млн тона изкуствени торове, или по 25 кг на човек, но ако през 1950 г при използуването на всеки тон изкуствени торове са се получавали по 46 тона зърно, то днес при същото количество то­рове - тоновете са само 13. Тенденцията е изклю­чително обезпокояваща - замърсяването расте, а продуктивността на почвата спада.
Изходът; Макар и осъзнат, все още като че ли не се "поема" от човечеството. В селското стопанство трябва да се прилагат биологичните средства за борба с вредителите, да не се използуват изкуствени торове, да се произведат растителни видове, които да усвояват направо азота от въздуха да се селекционират високопродуктивни животински породи: с две думи, широко да се крачи по пътя на биотехнологиите.
Промишлеността да осигури преработката на отпадъчните продукти. Да се премине към "чисти" източници на енергия (слънчева, геотермална, термоядрена и др.), да се търсят нови технологии, отговарящи на принципа за икономичност и екологичност едновременно. Окончателното решение на екологичния проблем обаче се налага да се търси не в пречиствателни съоръжения (макар днес тяхното използуване да е неизбежно), а пре­ди всичко в намиране на начини за включване на отпадъците в естествения кръговрат на природата, в имитация на биосферния цикъл от производство­то и в цялостна селекция на природата.
Следователно човечеството п в мирно време е изправено пред сериозен проблем - да гарантира здрава жизнена среда за собственото си възпроиз­водство. Това е проблем, който е достоен да по­гълне таланта н интелекта на човечеството, да от­крие нови измерения на смисъла на човешкото съществувание. Решаването на екологическия проблем е постоянна жизнена задача на цивили­зацията, въпрос на най-интензивно развитие на науката, на познанието и на междучовешките от­ношения. Всички приведени данни за същността и проявлението на екологическата криза имат ед­на цел: да ни убедят, че пътят на развитието не е непременно еднопосочен; за да бъде той възхо­дящ, са необходими целенасочените усилия на човека за усъвършенствуване на взаимодействието между обществото и природата.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Глобалният екологичен проблем 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.