Технически университет - Габрово
Инженерно-икономически факултет
Реферат
Тема: Глобалният екологичен проблем
Изготвил: Елеонора Христова Йорданова
спец. Стопанско управление; фак.№ В9792
гр. Благоевград
2000г.
Всяко историческо време има своите съдбоносни проблеми. Днешните имат една особеност - глобални са и засягат пряко цялото човечество, цялата цивилизация. Кои са тези проблеми?
Безспорно на първо място стои заплахата за световния мир. Първостепенното значение на мира не се определя от субективни критерии, а от реалната заплаха за живота на човечеството, за просъществуването на цивилизацията, на планетата. Научно-техническото развитие, което се характеризира с все по-динамични темпове, даде възможност в материалното производство да бъдат впрегнати всички компоненти на биосферата, а времето за практическото реализиране на научните открития да се сведе в някои авангардни области до половин или една година.
И ако изходим от политическите реалности, формирали се следствие законите на обществено развитие, ще видим, че редица научно-технически постижения се превръщат бързо, пречупени през социалната логика на едната или другата обществена система, в оръжия за унищожение на живота, на природата. Воденето на война със съвременни ядрени средства н други оръжия ще доведе до тотално унищожение на жизнената среда, което означава на практика екологическа катастрофа, необратимо нарушаване на екологическото равновесие в глобален мащаб или, с други думи - смърт за всичко живо на планетата. Именно потенциалната екологическа гибел на земята прави ядрената война абсурд, а мира - социална и дори природна необходимост.
Осигуряването на световния мир като върховна и жизненоважен.) човешка потребност е условие за разрешаване на другите глобални проблеми:
- екологичният проблем - реално следствие от взаимодействието между обществото и природата; тон е израз на противоречивия характер на това взаимодействие, обект на научен анализ и изследване, индикатор на спешни практически решения, породени от неблагоприятната днес взаимозависимост между материалната производствена дейност на човека и неговата жизнена среда, между потребности и обективни възможности за тяхното задоволяване,
- енергийният проблем - необходимост от мощен енергиен поток с неизчерпаеми практически параметри, за да гарантира по-нататъшното развитие на цивилизацията (едно-временно екологичен и икономически);
- демографското развитие и прехраната на човечеството - релация, водеща преди всичко до контрол върху раждаемостта и паралелно екстензивно биотехнологическо развитие на селското стопанство;
- усвояване богатствата на световния океан и др. . Глобалните проблеми не са изолирани един от друг, между тях съществува сложна взаимозависимост. Осигуряването на световния мир или, с други думи, преодоляването на надпреварата във въоръжаването (спиране на огромните нецелесъобразни икономически и социални разходи, свързани с оръжейната промишленост), означава пренасочване на духовния и физическия потенциал на човека към решаване на други важни проблеми, които от екологичен аспект не са по-малка заплаха за бъдещето на цивилизацията, още повече че се усложняват по собствена логика заедно с надпреварата във въоръжаването.
Подготовката за ядрена и всякаква друга война, опитите с ядрени оръжия, тяхното съхраняване и подновяване увеличават пряката и косвена екологическа опасност. Интензивното използуване на природните ресурси и енергийни за паси за военно производство не само не допринася за хармонизация на взаимодействието между обществото и природата, не повишава качеството на живот или жизнения стандарт, не задоволява човешките потребности, но и унищожава най-интензивно жизнената среда. Всеизвестна е днес мисълта, че ядрената война е бързата, а екологическата криза - бавната смърт на планетата.
През последните 40 години са направени над 90 процента от всички научни открития в историята на човечеството и повечето са в ущърб на благоденствието на световното население. Две трети от научния потенциал на планетата е зает във военната сфера, почти половината от капиталовложенията пряко или косвено служат на военни цели. В същото време енергийните запаси намаляват и отникъде не постъпват необходимите средства за бързото практическо решаване на проблема за енергийното осигуряване на по-нататъшното развитие на цивилизацията.
Във времето на фантастични и епохални открития на науката, на техническите чудеса стотици милиони хора в света гладуват, всяка година десетки милиони умират от глад, милиони и милиони никога няма да живеят "човешки". Логично е да се запитаме къде са причините, как могат да се премахнат те, за да върви човечеството без страх по естествено историческия си път на развитие?
Ако се опитаме да направим задълбочен анализ, причините ще бъдат много и различни. Две от тях обаче са най-общи и най-значими: общественият строй и вътрешно присъщата противоречивост на научно-техническото развитие.
Всяко явление, всеки процес в природата има положителни и отрицателни страни. Така е и с материализирането на научните открития под формата на техники и технологии - ако са добри от икономическа гледна точка, могат да страдат от екологическа неадекватност, ако са приро-досъобразни, възможно е да бъдат ниско ефективни или скъпи и т. н. Но степента на несъвършенство на едно или друго техническо решение не зависи единствено от обективната възможност за максимална икономическа или екологическа ефективност на позната закономерност, а н от обективния стремеж и интерес на обществено-икономическата формация. С други думи, социалните предимства (или недостатъци) на определен строй са онзи решаващ фактор, който дава гаранции за максимално намаляване на отрицателните последствия за човечеството от неговата материално-производствена дейност и за по-нататъшно прогресивно развитие на цивилизацията в хармония с естествената природна среда на планетата.
Нашата цел в настоящата книга е да покажем екологическия абсурд на ядрената война, да посочим истинската, реална опасност за света от ядрен сблъсък
И не само това. Като очертаем същността и проявленията на екологическата криза, да потърсим причините в социално-икономически аспект. Да очертаем бавните, а и по-бързи последици за човека и неговата жизнена среда от производството, съхраняването, опитите с ядрени оръжия, натрупването и усъвършенствуването на химическите оръжия, на перфектизацията на биологичните оръжия на основата на постиженията на генната инженерия и на биологичната наука. В контекста на изложението ще проличи и един друг аспект, логически свързан с абсурда и страха от ядро но унищожение - усъвършенствуването на конвенционалните средства за водене на война, както показват научните изследвания, са не по-малко опасни от ядрените средства за унищожение.
Не е без значение и въпросът за силите, които в нашия свят се изправят срещу заплахата от ядрено унищожение на жизнената основа на човешкото съществувание Наред с могъщия щит на социалистическите страни все по широки кръгове в капиталистическите държави упорито, разумно, отговорно се изправят срещу милитаризма Милиони хора в За падна Европа, САЩ и Япония не се съгласяват с плановете за ограничена ядрена война, с американските сметки Европа да бъде превърната в полигон на "ограничена" ядрена война, да се жертвува Европейският континент и неговите жители, за да бъде запазена Америка, за да лидерствува в света американският империализъм Много са протестните движения на Запад, които логически убедително, философски обосновават абсурда на подготовката и воденето на ядрена война, абсурда да освободиш неконтролирано най-могъщите сили на материята, способни да опустошат планетата и най-висшия продукт на тази материя - разума
Всеки от нас чувствува по някакъв начин ужаса на евентуалната ядрена война, разбира безумието и жестокото безразсъдство на унищожението на човечеството при ядрен сблъсък, защото за всеки е ясно, че друг "изход" от него няма Но когато отново прочете и осмисли безпристрастно подредената научна информация за последствията от употребата на средства за масово унищожение, навярно ще се запита пак защо е необходимо огромното натрупване на смърт, в името на какъв идеал (!) ще бъде унищожена планетата, животът - това уникално творение на материята.
Как ще отговори разумът? В света за съжаление съществува и безумие Срещу него е насочено острието на тази книга Тя има за цел да обвинява и разобличава, но и да трасира някои пътища за укротяване на безумието, да посочи силите, способни да го обуздаят Насочена е към ангажимента на младите хора да не допуснат да им- се отнеме живото. Младежта в капиталистическите страни е тази, която изпитва върху себе си цялата тежест на безработицата, безпътицата, обезсмисляното на смисъла на човешкото съществувание но тя е и сила, която може да промени хода на събитията Фактите и от развитите капиталистически ранг, п от развиващите се, и от социалистическите говорят в подкрепа на такава мисъл Младежта се обединява за борба срещу заплахата за живот, за мирен, смислен прогрес на науката и техниката Не случайно мирните и антивоенни движения на Изток и на Запад са пречи всичко дело на младежта, не случайно алтернативните проекти за екологично използуване на природата се раждат в младежките научни и работнически колективи. Младежки порив и дух на обновление са необходими за премахване на опасността от унищожение на цивилизацията, дух, от който с проникнато цялото социалистическо общество. Нов антиядрен и екологичен морал и етика са характерни за младата част от съвременните поколения. Към тях е адресирана тази книга.
ГЛОБАЛНИЯТ ЕКОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ
Нарушаването на биосферните процеси е неизбежна част от еволюционните процеси, проявление на материалните превръщания. Нормално е, когато става въпрос за такива процеси, те да нямат само положителни измерения (положителни, разбира се, от гледна точка на жизнената среда на човека), а и отрицателни. През многомилионната си история природата е изработила на земята механизми за уравновесяване, организирала се е в системни закономерни връзки за компенсиране на временните изменения в неблагоприятна за живота посока; установяването на ново равновесие в глобалната екосистема е израз на онова обективно развитие, за което Енгелс говореше в "Диалектика на природата" - "със същата желязна необходимост, с която тя (материята - П. Г.) ще изтреби на Земята своя най-висш продукт - мислещия дух, тя ще трябва да го породи на друго място и в друго време". В рамките на обективните граници на съществувание на планетата природата притежава ефективни сили, с които сама регулира развитието си.
По-нататък ще става обаче въпрос не за извън цивилизационните, а за "привнесените" екологични кризи, за възможностите на човека да изменя трайно и необратимо екологичното равновесие в природата вследствие на материалното производство и с това да застрашава лавинообразно съществуването на цивилизацията, на планетата, на живота изобщо. Нещо повече, с проникването в "най-интимните" механизми на материалните превръщания човекът получи (за добро или за лошо) възможност тотално да унищожи многомилионните по време усилия за хармония, красота, практичност и уникална взаимозависимост на природата.
Какво е характерно днес за отношението общество - природа? Искаме или не искаме, ще се сблъскваме все по-често със симптоми на преждевременно и нецелесъобразно изменение на околната среда. За факторите на това изменение (неправилно използуване на НТР) ще стане въпрос по-късно, но се налага предвиждане на измененията, които, както вече казахме, наред с естествените са и изкуствено предизвикани от материалното производство, от досегашния ход на развитие на науката в зависимост от историческите изменения в социално-икономическата система. С други думи, необходимо е целенасочено, социално управление на екологичните процеси и възпроизводството на природата, целенасочена селекция на цялата природа - неща, свързани с обществените цели на съответната, исторически достигната обществено-икономическа формация.
Науката е готова в методологическо отношение да отговори на въпроса за превантивно предвиждане. Социалната екология натрупва все повече знания и се приближава до извеждане на основни закони за управление на взаимодействието между обществото и природата. Това означава, че наред с развитието на общата системно-екологична теория (нови знания н изводи за еволюцията и структурно-функционалната организация на биосфера та, биогеоценозите и популациите) се оценява историческият опит и знания на човечеството във връзка с причините за минали екологични катастрофи, довели до отмиране на цивилизации и общества. Създават се условия за целенасочена емпирична екологична дейност, при която са осмислени теоретически както значението на техногенните фактори на въздействие (замърсяване, радиация, електромагнитни частици и др.), така и на естествените екологични фактори като светлината, топлината, водата и др. С други думи, цялата разумна дейност за осигуряване на жизнената основа на човешкото възпроизводство и развитие трябва да бъде насочена към поддържане и управление на екологичното равновесие на планетата.
За това са необходими усилията на целокупния човешки интелект и на хилядолетния човешки опит, защото в природата "отделното движение се стреми към равновесие, общото движение нарушава това равновесие"3. Следователно нашата цел е да направим възможно най-устойчиво това равновесие. Затова е и стремежът ни днес да "опазим" природата - да открием и съзнателно управдаваме факторите, извели екологичната система от състоянието й на стационарно равновесие.
Едно от най-важните качества на екосистемите е периодичността на определени величини (популационна плътност например), "отговорни" за известна нестабилност на тези системи или за недостатъчна "зрялост" на функциониране на определена система. Периодичността е свързана тясно с едно от важните свойства на системите - при нарушаване на равновесието екосистемата реагира чрез регенериране, макар някои екосистеми да не могат да възстановят първоначалното си състояние (например изсечените горски области не могат да бъдат превърнати отново в горски екосистеми). В тази връзка трябва да споменем и понятията стабилност на екосистемата - когато след нарушаване на равновесието в нея тя има способността да го възстанови, и еластичност - когато екосистемата може да понесе известни натоварвания, без да излезе от равновесие. Еластичността е мярка следователно за степента, до която една екосистема може да бъде натоварена, без да излезе от равновесие, въпрос изключително актуален при разглеждане на отношението екология - милитаризъм. Спекулациите относно използуването на ядрени, химически, бактериологически и други оръжия за масово унищожение са именно на основата на реалното понятие за еластичност на екосистемите - може ли и доколко глобалната екосистема да издържи натоварванията от провеждането на тотална ядрена, химична или биологична война. Както ще видим по-нататък, мненията на някои учени представляват предварителна опасност да се достигне до недопустим експеримент в лабораторията на земните екосистеми.
Все пак по правило, ако бъдат нарушени не съществени биологични компоненти на екосистемата, равновесието може да бъде възстановено до една или друга степен на стабилност, но ако бъдат разрушени небиологични фактори на равновесие, процесът става необратим.
Когато се говори за взаимодействие, се предполага наличието на поне две страни Като аналогия на функционирането на екосистемите в природата ще използуваме действието на отворена химическа система.
Ако веществото А си взаимодействува с друго общество В, в резултат на което се получава трето вещество С, и се образуват "отпадъчни" продукти Д, чрез символиката на химичните равенства казаното ще изразим така
А + В = С + Д
Съществено влияние върху протичането на процеса в системата ще оказват концентрацията на вещества, взели участие в реакцията, налягането, при което се осъществява тя, и температурата на околната среда. Така например, ако непрекъснато, в условни граници, увеличаваме концентрацията на веществата А и В, ще принуждаваме системата да произвежда веществата С и Д, по този начин преследваме съзнателно изместване на равновесието надясно, към желаното вещество С и допълнителното Д, като естествено запазваме константност на другите два фактора на равновесието - налягането и температурата на околната греда Аналогично можем да изменяме температурата и налягането, а да запазваме концентрацията на веществата (в зависимост от това, дали процесите са еднотермични или екзотермични) и да благоприятствуваме реакцията надясно или наляво, т. е. да изместваме равновесието в системата надясно или наляво. Такъв експеримент ще доведе до познаване на оптималните условия за протичане на реакцията в желаната от нас посока, а оттам и до установяване на оптималните условия на равновесието.
Системата общество - природа е значително по-сложна и многообразна от описаната химическа. Факторите на въздействие са значително по-многобройни, но закономерностите при протичане на екологичните процеси н установяването на равновесие могат да бъдат илюстрирани с действието на химична система.
Следователно рано или късно при определени условия екологичната система може да бъде доведена до състояние на оптимално равновесие. Нещо повече, всеки процес, извършващ се в земната природа (за което науката е натрупала множество доказателства), може да бъде в равновесие. Необходимо е да се познават условията за това равновесие и да се изясни как то се отразява на общото равновесие в глобалната екосистема, за да бъде самата тя в състояние на стационарност.
Трябва да отбележим същевременно, че екологичното равновесие не е статично и вечно състояние, то е динамичен процес, непрекъснато изменящ се, качествено различен при различни конкретни условия. Колкото по-добре познаваме факторите на равновесие на частната система, т. е. колкото по-добре познаваме проявлението на всяко отделно природно и социално явление, толкова по-съвършено (оптимално) съзнателно ще управляваме глобалното взаимодействие общество - природа.
Как функционират екосистемите в рамките на биосферата?
Редактор: Снежина Стоянова
