Екологично възпитание на децата от предучилищна възраст


Категория на документа: Екология




КУРСОВА РАБОТА

Тема:Екологично възпитание на децата от

предучилищна възраст

Увод ...........................................................................................................................................1
1.Овладяването на екологосъобразно поведение е част от гражданската социализация на детето.....................................................................................................................................2
1.2. Екологичното поведение се формира в контекста на етническата култура................5
1.3. Единство на естественонаучното и на естетическото отношение на децата към света на природата..............................................................................................................................8
1.4. Образователно предписание "NEOGEA" - "НОВА ЗЕМЯ"........................................11
1.5.Цели и задачи на образователното предписание за екологосъобразна социализация на детето...................................................................................................................................15
1.6.Емпирико-теоретичен модел за екологосъобразна социализация на три-седемгодишното дете..............................................................................................................16
Приложение 1- Педагогическа ситуация..............................................................................18
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5

Екологичното възпитание е може би най-древният вид възпитание, което е възникнало заедно с появата на човешкото общество. Как да помогнем на детето да навлезе в сложните отношения между живата и неживата природа, които отразяват системните връзки на заобикалящия го свят? Дали да го оставим да се лута по пътя на пробите и грешките, или да му помогнем логически и последователнода открие значението на хранителните вериги, адаптацията, екологичното равновесие?

На децата в предучилищна възраст се предлагат познавателни ситуации, които по приятен и занимателен за децата начин разкриват пред тях важни взаимовръзки и зависимости в света на природата. Чрез тях децата могат да обновят своите знания и да развият прогностичното мислене, като паралелно им се дават нови идеи за екологосъобразно поведение.

Екологичното, възпитание на децата от предучилищта възраст е важно условие за формиране на екологична култура и постигане на хармония в системата "човек - отечество - природа". В основата на екологичната култура стоят екологичните знания. В повечето случаи те са с висока степен на абстрактност, скрити за непосредствено възприемане и пряко наблюдение. Това налага специфично използване на педагогическите форми и методи, ориентирани към тази проблематика.

Детската градина, като звено в образователната ни система, активно допринася за усвояване на обществения опит, за формиране на творчески личности и развиване на способностите. Резултатите от редица изследвания показват, че децата от всички възрастови групи изпитват потребност от разнообразни възприятия и действия, която им дава природната среда. Това води до определени емоционални преживявания, раждат се нови стремежи, разкриват се способности, провокира се фантазията и творческите заложби и най-вече работи се активно за изграждане на екологичната култура на всяко дете.

Формирането на начална екологична култура у децата може да се реализира при наличието на стабилна природозащитна подготовка на педагога. Това предполага добри резултати в работата. Само убеденият в значимостта на екологичния проблем специалист може да формира у подрастващите трайна потребност от опазване на околната среда. Той трябва да откликне на желанието на децата да бъдат по-често сред природата.

Отношението на личността към природата зависи от неговото съзнание. А екологичното съзнание се изгражда от неговото детство до края на живота му. Връзката човек - общество - природа има биологичен, икономически, политически, здравен и педагогически аспект на изследване.

Необходимостта от опазване, съхраняване, разумно използване и възпроизводство на природата постави пред предучилищната педагогика нов и много актуален проблем - екологичното възпитание. В предучилищна възраст то е своеобразен, организиран процес на педагогическо въздействие, насочен към конкретни цели - поставяне на основите на положително отношение на детето към природата, усвояване на знания за нея, изграждане на екологично мислене, екологично съзнание и естетически качества, овладяване на предхождащи начини на взаимодействие на подрастващите с природата.

1. Овладяването на екологосъобразно поведение е част от гражданската социализация на детето

Една от най-важните функции на екологичното възпитание е децата да бъдат доведени до разбирането, че поддържането на равновесието в заобикалящата ги среда и в отношенията между нея и хората е възможно само, ако индивидуалните усилия на всеки човек се съчетаят с обществените усилия. Могат ли децата от предучилищна възраст да овладеят модели на гражданско поведение, свързани с общественото решаване на екологичните проблеми и ако да, то как?

Овладяването на екологосъобразно поведение като процес, свързан с гражданската социализация на детето, може да протича както в контекста на спонтанно възникнали непреднамерени ситуации, така и при преднамерени ситуации, провокирани от детския учител. Например децата забелязват, че кофите за боклук в двора на детската градина са изпочупени, вечер някой запалва боклука и в квартала се носят зловония и отгоре на всичко - красивите дървета около тях започват постепенно да умират. В процеса на разговора с децата в детската градина, педагогът внимава да не допусне агресивно изразяване на исканията, като насочва общуването към конструктивен диалог. След като децата установят какво може да направи и какво - не, те се обръщат към учителя . Децата се опитват да го направят съпричастен към явлението, като излагат убедително доводите си. По-големите могат да получат възможност да осъществят контакт и извън детската градина. Директорът може да вземе със себе си някои от тях при посещението в службите по чистотата или в градския съвет, а след това те споделят преживяванията си с останалите деца. Ако децата установят, че не е известно кой пали вечер боклука и замърсява района, те могат да се посъветват с близки и роднини който в техните очи е първият разбираем представител на и да го помолят за съдействие. Така децата се доближават до идеята, че съществуват различни мерки, чрез които могат да се решават проблеми, свързани със съхраняването и поддържането на равновесието в заобикалящата среда. В процеса на осъществяването на възникналата инициатива те започват да разбират гражданското поведение, научават, че има хора, които отговарят за екологичното състояние на средата и, които са длъжни да изпълняват служебните си задължения. Формират се собствени мотиви за гражданско поведение. Осъществяването на тази инициатива насочва децата да се вгледат по-внимателно и в средата, която заобикаля техния дом. Те се опитват да повлияят на родителите си и на други възрастни, като се стремят по този начин да подобрят екологичните показатели на заобикалящата ги среда. Независимо от това дали децата постигат определен резултат или възрастните се отнасят нехайно към техните претенции, можем да кажем, че сме положили инициативи, които поддържат детския интерес. Аналогични ситуации могат да бъдат провокирани от състоянието на течаща покрай детската градина вада, на преминаваща през населените места река, на съседния стопански двор, на бездомните кучета и т.н.

Гражданската социализация има и друга важна страна, свързана с формирането на детските представи за това, как обществото решава екологичните проблеми на заобикалящата среда. Особено силно влияние върху генезиса на тези представи оказват знанията на децата за управлението на обществото и преките им впечатления от телевизионните предавания свързани с "Проблемите на околната среда.".

Това показва сензитивността на децата към проблеми, които сякаш на пръв поглед не ги интересуват. Важно е също, че някои от децата проявяват (в рамките на възрастовите си възможности) разбирането си за екологични проблеми. Проведен с децата разговор показа необходимостта от беседи за екологията, като за важна глобална отговорност на обществото. Целта е не толкова да се дадат нови знания на децата, колкото да ги накараме словесно да изразят отношението си, да систематизират това, което са наблюдавали на малкия екран и в живота около себе си. Вероятно в районите, които са екологично застрашени, децата ще имат по-широки и по-задълбочени представи за състоянието на заобикалящата ги среда и за мерките, които взема обществото, за възстановяването на екологичното равновесие.

1.2. Екологичното поведение се формира в контекста на етническата култура

В своето културно-историческо развитие хората са се приспособили към различни условия на заобикалящата ги среда (климат, ландшафт, екосистеми). Мнението на Л. С. Гумильов е, че етносът е географско явление и винаги е свързан с вместващия го ландшафт, който храни адаптирания към него етнос. Земните ландшафти и климатичните условия са разнообразни, поради това съществува разнообразие на етно-сите. В процеса на адаптацията си към околната среда и в стремежа си да съхрани нейното благополучие, етносът е изграждал в своите схващания за света и в поведението си като цяло такива компоненти на културата, които регламентират отношението му с вместяващия го природен ландшафт. Те биха могли да бъдат определени като екологична интелигентност на културата. Според А. Л. Крьобер "Съвкупността от заучените и предадените двигателни реакции, навици, техники, идеи и ценности, както и предизвиканото от тях поведение - представлява културата" Именно в тези насоки можем да търсим проявите на екологична интелигентност.

Под влияние на етническата култура децата могат да усвоят такива стереотипи на поведение, които са екологосъобразни по отношение на самите тях и на заобикалящата ги среда, или са израз на уважение и преклонение пред природата. Тези стереотипи на поведение се основават на битуващи и до днес български правила за поведение като: "Не трябва човек да разваля гнездо на щъркел, защото някой от къщата му ще умре", "Изгревът и залезът на слънцето се посрещат със свалена шапка и изправена снага.". Ако веднъж заинтересувани от този начин на отношение към природата, децата получат информация и за други правила, но вече регламентиращи агресивно и жестоко отношение към даден природен обект, педагогът е длъжен да неутрализира указанието, като даде повече естественонаучни и естетически знания за застрашения обект. Всички случаи по-големите деца трябва да потърсят причините, поради които е възникнало дадено правило, защото в неговата основа е връзката на човека с природата, зависимостта му от нея, а така също и необходимостта от съхраняването на равновесието в околната среда по един или друг начин.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екологично възпитание на децата от предучилищна възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.