Екологично регулиране


Категория на документа: Екология


ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, ПОДХОДИ И СРЕДСТВА
ЗА ЕКОЛОГИЧНО РЕГУЛИРАНЕ

1. Същност, принципи и подходи за екологично регулиране

2. Административно-законодателни средства за екологично регулиране

3. Икономически средства за екологично регулиране

* * *

1. Същност, принципи и подходи за екологично регулиране

Екологичното регулиране по своята същност е съвкупност от административно-законодателни и икономически принципи и подходи за целенасочено въздействие върху общественото производство, съобразно изискванията за определено качество на околната среда и устойчивото развитие на националното стопанство.

То се основава, както на собствен, специално създаден инструментариум, така и на традиционни методи и средства, използвани в управлението на икономическите и социалните системи.

Екологичното регулиране се зароди в края на 60-те години най-напред в САЩ и сега е постоянно действащ фактор в стопанския живот на почти всички развити страни. Чрез него се оказва въздействие върху структурното преустройство на икономиката и политиката на държавата в сферата на опазването и възпроизводството на околната среда, влияе се върху конюнктурата на производството и пазара, върху развитието на научно-технически прогрес.

На практика това започна чрез различни административно-законодателни мерки, норми и нормативи за ограничаване на въздействието върху околната среда, като разрешителни и контролни документи, предписания и забрани.

През 80-те години, успоредно с централизираните държавно-административни мерки, чиято дейност се осигурява чрез законодателната система, се разви и икономическата система от методи и средства за екологично регулиране. В условията на пазарното стопанство те имат подчинена роля.

Екологичното регулиране се осъществява в съответствие със следните принципи:

а) екологизация1 на всички сфери на обществения живот - стопанска, политическа, културно-образователна, научно-техническа и др. Екологизацията се превръща във всеобщ принцип, както в дейността на международните организации, така и в дейността на всяка отделно взета страна;

б) прекратяване на разточителството с ограничените природни ресурси. Компонентите на природната среда са част от националното богатство и като ресурси за общо ползване ("common property resources") са ограничени. Ето защо, принципът "ползвай, както можеш", постепенно трябва да се замества с принципа "използвай ресурсите ефективно, защото са общонационално достояние".

в) щетите, които понася обществото, като въздейства върху околната среда, са следствие на функционирането на икономиката. Ограничаването на загубите е свързано с допълнителни разходи, т.е. "външни разходи"2. Въпросът с външните разходи за околната среда може да се реши върху основата на следните постановки:

1. замърсителят плаща ("polluter-must pay-principle), т.е. който уврежда природната среда е длъжен да поеме изцяло допълнителните разходи за нейното опазване или за компенсиране на нанесените щети3. В условията на пазарното стопанство допълнителните екологични разходи по правило влошават икономическите резултати на стопанските субекти (повишават цените, намаляват доходите и конкурентноспособността), поради което този принцип намира все още ограничено приложение;

2. допълнителните разходи за околната среда трябва да се понесат от всички производители и обществото като цяло. Съгласно този принцип, тежестта от тях се разпределя така, че да не окаже вредно влияние върху икономическото състояние на отделните производители. За целта се разкрива в кое звено от общата верига производители, причиняващи щети на околната среда, трябва да се използват лостове на екологичното регулиране, за да се постигне нормално качество на средата при минимални разходи в мащаба на цялата икономика.

г) постигане на устойчиво развитие - икономически ефективно, екологично съвместимо и социално приемливо, е основната цел на екологичното регулиране;

Екологичното регулиране през последните години претърпя определена еволюция в прилаганите механизми, методи и форми. Ако през 70-те години бе определяща централизираната форма на провеждане на екологичната политика с присъщите й държавни институции и административно-законодателни механизми, през 80-те години формата на регулиране чрез използване на икономическите лостове на пазарния механизъм започва да играе все по-голяма важна роля. Постепенно се премина към смесена форма на екологично регулиране.

Смесената форма на екологичната политика съвсем не отслабва ролята на държавата в развитите страни, особено по отношение на опазването и ефективното използване на ресурсите. Държавата е собственик върху полезните изкопаеми, водите, част от горите и земеделските земи и чрез своите институции регулира дейността по експлоатацията им. Известно е, че "критичните ситуации в екологичната сфера или дефицитът на природните ресурси обикновено води до криза в икономиката със сериозни социални и политически последствия". С намесата на държавата се прогнозират изискванията на устойчивото развитие, като се мобилизират необходимите за целта материали, финансови и научно-технически ресурси.

Съчетаването на административно-законодателния с икономическия подход за страните с пазарно стопанство е обективна потребност, тъй като екологичната сфера е специфична и невидимата сила на пазара като регулатор тук самостоятелно не действа.

2. Административно-законодателни средства за екологично регулиране

За действено провеждане на екологичната политика държавата създава необходимите институции и законодателна система. Обикновено те се състоят от централни (надведомствени) органи, ведомствени-отраслови и местни. Те могат да се подразделят още на държавни и органи на обществени движения. Централни държавни органи са: Комисията по опазване на околната среда при Народното събрание, Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околна среда. Местните държавни органи са регионалните инспекции по околната среда и водите, които провеждат екологичната политика по общини и предприятия на съответната територия. Тяхната дейност се осъществява чрез законодателната система.

Административно-законодателният механизъм за екологично регулиране се състои от:

а) права и задължения определени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. Основният закон гарантира на гражданите правото на безвредна за живота околна среда, а държавата е длъжна да осигури опазването и възпроизводството на околната среда;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екологично регулиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.