Екологична политика на ЕС


Категория на документа: Екология


 Курсова работа
по Политики на ЕС

На Тема:
Екологична политика на ЕС

ЕС е създал обхватна система за екологична защита. Тя покрива широк кръг от проблеми от нивата на шум до обработката на отпадъци, от консервирането на природните резервати до вредните газови емисии от автомобилите, от употребата на химикали до индустриалите инциденти, от водата за домакински нужди до европейската мрежа за обмен на информация в случай на екологична катастрофа като разлив на петрол или горски пожар. Разпоредбите на ЕС предоставят еднакво ниво на защита на територията на целия Съюз, но все пак политиката е гъвкава и взема предвид местните особености. Тя непрекъснато се актуализира. Екологичната политика е базирана на принципа "Замърсителят плаща". Замърсителят на околната среда може да бъде накаран да плати чрез инвестиции в по-високи стандарти на производство или чрез създаване на система за събиране и обработка на отпадъците. Плащането може да стане и чрез такса за бизнеса или потребителите за използване на вреден за околната среда продукт като например някои видове опаковки. За да предотврати промените в климата ЕС се е ангажирал да намали емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Компаниите, надхвърлили лимита си трябва да поискат права за нови емисии от други компании, които не се очаква да използват цялата си квота. Тези трансакции се осъществяват в новата Система за търговия с емисии, създадена за да се посрещнат целите на екологичния Протокол от Киото. Ангажиментите по тази линия се простират само до 2012 г. , но Комисията вече започна консултации за политиката за промените в климата след 2012 г.

Eкологичната проблематика представлява обособен раздел и се вписва напълно в процеса на сближаване и постигане на критериите за интеграция с ЕС. Нещо повече, Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА) изрично отбелязва, че проблемите на околната среда са от жизнено значение както за ЕС, така и за асоциираните страни, в това число и България, а сътрудничеството в областта на опазването на околната среда и на човешкото здраве се оценява като приоритет за страните по ЕСА (чл. 81, ал. 1). Причините за такова повишено внимание към екологичната проблематика са поне три.:

Първо, да се гарантира, че дейността на българската икономика и нейните продукти/стоки не съдържат екологични рискове за западните партньори както при тяхното производство, така и при тяхното потребление.

Второ, да се гарантира (в духа на коректно партньорство), че реалната конкурентноспособност (цената) на предлаганите на вътрешния пазар български суровини и стоки съдържат в своята себестойност съпоставими разходи за опазване на околната среда, на природните ресурси и на човешкото здраве.

И трето, да се гарантира, че България като страна по многостранни екологични споразумения (MEAs) споделя адекватно своите национални отговорности и заделя ресурси за смекчаване и решаване на регионални и глобални екологични проблеми, като климатичните промени, опазването на озоновия слой, биологичното разнообразие, трансграничните води и т.н. Като оценява необходимостта от тези усилия, ЕС приема да заделя допълнителни финансови ресурси за подобряване на екологичната ситуация в страната, за изграждане на екологичната инфраструктура, за усъвършенстване на управлението и на институциите, за ускорена хармонизация на законодателната основа.

Европейското законодателство в областта на околната среда води началото си от Конференцията на държавните глави на шесте държави, които са основали ЕИО през октомври 1972г. Там се решава ,че приемането на Екологичната политика на Обшността е от съществена важност. До първото десетилетие на 21-ви век, са приети близо 250 законодателни акта свързани с опазването на околната среда. Европейското екологично законодателство се състои от две основни части: общо (хоризонтално) и секторно (вертикално). Общото обхваща всички компоненти на опазването на околната среда. Секторното се съставя от специфичните видове документи като: директиви, регламенти, решения, препоръки и мнения.Общата екологична политика на ЕИО и ЕС се основава на насоките на Единния европейски акт и договорните задължения, поети от държавите-членки с влизането си в сила на Договора на Маастрихт-ДЕС:
* Защита,опазване и подобряване качеството на околната среда;
* Закрила и укрепване на човешкото здраве;
* Разумно и рационално използване на природните ресурси
* Активно участие в международните инициативи по регионалните и екологични проблеми.
Основни принципи на екологичната политика на ЕС са:
* принцип за изграждане на екологичната политика на ЕС на договорна основа;
* принцип 'Замърсителят плаща';
* принцип за устойчиво икономическо развитие;
* принцип за интегриране;
* принципът на субсидираност.
Цели на екологичната политика на ЕС са:
> запазване на околната среда и подобряване на нейното качество;
> защита на здравето на човека, внимателно и рационално използване на природните ресурси;
> подкрепа на мерки на международно ниво за преодоляване на регионални или глобални екологични проблеми.
Инструменти на екологичната политика на ЕС са:
* правни актове - като Насоки за нормите за качеството на околната среда
* (стойности за натоварване на околната среда)
* норми за производство (норми за вредните емисии, вид на строителството и производствени норми)
* норми за продуктите (гранични стойности за натоварване на околната среда, респ. емисия на даден продукт);
* екологични програми за действие;
* програми за подпомагане.

Опазването на околната среда излиза в европейската политика все повече на преден план, след като вече съществува договорна основа като предпоставка за ефективно представляване на екологичните интереси: В Договора от Амстердам още в преамбюла се споменава основният принцип за устойчиво икономическо развитие. Докато договорът влезе в сила, ЕО е задължена най-общо да се стреми към "висока степен на опазване на околната среда" (чл. 2 от ДЕО) и да се съобразява с интересите на екологията при всички свои мерки ­ този принцип за напречния разрез, респ. за интегриране, получава с новия чл. 6 от ДЕО същото място и значение, както напр. принципът на субсидиaрност. Така въведените още при реформата на Договора от Маастрихт през 1992 г. пасажи за опазване на околната среда бяха прецизирани още повече. Фактическото положение с околната среда в Европа показва обаче към края на 90-те години при всички области обезпокоителни тенденции на развитие.

В Римските договори от 1958 г. не бе предвидена компетентност за екологичната политика. На увеличаващото се замърсяване на околната среда държавите членки на ЕО реагираха на национално ниво. Но като проблем, надхвърлящ границите на отделните страни, замърсяването на околната среда не може да бъде преодоляно ефективно чрез национална политика. Тъй като наред с това различните национални мерки и отговарящите на околната среда норми за производство в увеличаваща се степен се оказаха търговски пречки в рамките на Общия пазар и извън него, то апелът за екологични действия бе чут на нивото на Общността. Малко след първата конференция на ООН за околната среда на човека през юни 1972 г. една среща на върха на държавите членки на Европейската общност призовава Европейската комисия да разработи програма за действие в областта на екологичната политика. Като правна основа бяха посочени общите разпоредби на Договора за ЕИО, чл. 2, който добави към задачите на Общността и "постоянното и хармонично разширяване на икономиката", както и чл. 235 от ДЕО (днес чл. 308 от ДЕО), който предоставя на ЕО компетенция за действие при "непредвидени случаи", както и чл. 100 от ДЕО (днес чл. 94 от ДЕО), който предвижда уеднаквяване на националните разпоредби, които са от значение за вътрешния пазар. На тази основа решения по правни актове можеше да взима Съветът, и то с пълно единодушие. Необходимостта от обща политика в областта на екологията бе призната още през 70 - те години. Бе съставена правна уредба в областта на екологията на ЕАО от нормативни забрани. Наред с това ЕО провеждаше екологически програми за действие, в които бе заложила съответните първостепенни директиви и цели. От 80- те години насам централно място в тях заемат основните принципи за превенция и предотвратяване. Стремежът и на петата програма беше да се постигне допълнителен напредък в тази посока. Шестата програма за опазване на околната среда, обхваща периода 2001 - 2010, се концентрира върху опазването на климата, здравето, природата и многообразието на животинските видове, както и управлението на природните ресурси. Допълнително се тематизират и специалните проблеми на държавите кандидат членки.Освен това общността подготвя и свързани с екологията изследователски програми, като СТЕП (Науката и технологиите за опазване на околната среда) и ЕПОХ (Европейска програма за климатология и естествени рискове). През октомври 1993 г. Европейската агенция за околна среда в Копенхаген пое след тригодишен спор за нейното седалище работата си като информационен и документационен център. Всеки гражданин на ЕС има право на обширна информация за замърсяването и опазването на околната среда и на свободен достъп до съответните административни инстанции. Изключителна компетенция за екология ЕО получи обаче едва с Единния европейски акт (ЕЕА) от 1987г. В него бяха вписани и вече отдавна практикувани насоки за действие: принципите за предпазване и предотвратяване, принципът за причинителя и принципът за произход (преимуществено коригиране на вредните влияния върху околната среда при първоизточника). Важен инструмент за включване на изискванията на екологията в други политически области, както предписва ЕЕА, е проверката за съвместимост с околната среда. Тя предвижда единна административна процедура при планирането на икономическите проекти за проверка на влиянията върху човека, растенията, животните и околната среда. ЕЕА също принципно се придържаше в областта на екологията към единодушно приетата процедура само с изслушване пред Европейския парламент (ЕП); едва при последващи решения Съветът на министрите можеше да предвиди вземането им с квалифицирано мнозинство. Като последица от програмата за вътрешния пазар на екополитиката се обърна повече внимание и тя се превърна в неотложен въпрос. Едва с Договора от Маастрихт от 1993 г. стана принципно възможно вземането на решения с мнозинство, както и по-значителното участие на ЕП - а по този начин и на неговата комисия по опазване на околната среда - в екологичната политика на ЕС. След Договора от Амстердам влезе в сила процедурата за съвместно взимане на решения от съвета и ЕП, като както и преди при разглеждането на важни области - например екологичните данъци - се изисква единодушно взето решение от съвета. Със строги екологични норми Комисията, непрекъснато подкрепяна от ЕП и Съда на ЕО, иска да гарантира високо ниво на защита на Вътрешния пазар. В опазването на околната среда единични национални акции под формата на строги норми са допустими, ако не са непропорционални и не представляват скрита търговска тайна. Относително висок екологичен стандарт притежават преди всичко северните страни, същото се отнася за Германия и Австрия. Ефективността на екологичната законодателна уредба на ЕО зависи съществено от участието на държавите членки, от реализирането и прилагането на уредбата по места. Многобройни производства за нарушаване на Договора в областта на екологията свидетелстват за дефицити в това отношение. В рамките на офанзивата за по-стриктно прилагане на законите в областта на екологията през януари 1997 г. комисията препоръча за първи път на ЕС да налага парични глоби в съответствие с чл. 228 от ДЕО. Комисията редовно докладва за прилагането на законодателната уредба и започва процедури пред Европейския съд. От друга страна, Комисията залага в областта на екологията наред с дълго действалото законодателство все повече на други мерки, например на икономически и данъчно - политически инструменти, както и на информационни и образователни мерки. От 1990 г. се води дискусия за данък на ЕО за въглеродния двуокис СО2. По принцип една компетентна за околната среда генерална дирекция на Комисията в областта на екологията приканва към провеждане на данъчна реформа, която да предизвика преразпределяне на данъчната тежест от фактора работа към използване и замърсяване на екологичните ресурси. Друга инициатива на Комисията, по която тя се стреми да постигне обща рамка, се отнася до отговорността към околната среда. Тя настоява за обща стратегия при ползването на химикали. Част от екополитиката на ЕС е и финансовото насърчаване на инвестиции с цел подобряване на околната среда, което се осъществява в рамките на регионалната, структурната и кохезионната политика, както и чрез инструмента за финансиране на околната среда ЛАЙФ. Европейската инвестиционна банка също отпуска заеми, например за изграждане на съоръжения за преработка на отпадъци и пречиствателни станции. Към новите мерки в областта на европейската екополитика спадат наред с това и доброволни спогодби: от 1993 г. се връчва на съответно проверени продукти европейски екологичен знак, от 1995 г. фирмите могат да преминат през процедура за екологична проверка с получаване на сертификат за това. За да изпълни задължението си за природосъобразно действие във всички политически области, ЕС трябва да поеме и екополитическата си отговорност и във външните отношения. В Маастрихт преодоляването на екологичните проблеми чрез международно сътрудничество стана част от екополитическия каталог с набелязани в него цели. Самата ЕО е партньор по различни споразумения за опазване на околната срда. Нейните собствени споразумения с трети страни или групи от страни съдържат междувременно клауза за опазване на околната среда. Най - голямото предизвикателство в международната политика от областта опазване на околната среда се явява запазването климата на планетата. След продължителни международни преговори, при които ЕС се оказа с вързани ръце поради оказаната международна съпротива, в средата на 90- те години успешно бе осъществено прекратяване на производството на FCKW и в центъра на усилията застана редуцирането на постоянно увеличаващото се отделяне във въздуха на действащи върху климата на планетата вредни газове. Уговорката на срещата на върха на ООН в Рио де Жанейро през 1992 г. с цел за стабилизиране на тези емисии до 2000 г. на нивото на 1990 г. не можа да бъде постигната. На конференциите но ООН по въпросите за намаляване на емисията на газовете, причиняващи парников ефект (въглероден двуокис, метан, азотен двуокис) преди всичко заради нежеланието на САЩ. Залегналата в протокола от Киото цел до 2010 г. общата емисия на газовете, причиняващи парников ефект, да бъде намалена с 8 %, сравнено с 1990 г., изглежда под въпрос след безуспешно протеклата среща на върха на ООН в Хага. Междувременно Комисията успя да сключи доброволно споразумение със Съюза на европейските автомобилисти, според което до 2008 г. емисията на въглероден двуокис на новите леки автомобили трябва да бъде занижена с 25 % (в сравнение с 1995 г.). Политиката на ЕС, ориентирана към намаляване на емисията на газовете, причиняващи парников ефект, включва наред с приемането на гранични стойности за тежкотоварните автомобили и производствени пещи система за следене на емисиите на въглероден двуокис и стартиралата през 2000 г. Европейска програма за запазване на климата. Освен това тя е тясно свързана с програмите от енергийната политика като АЛТЕНЕР (Насърчаване на възстановими енергоносители) и СЕЙВ (Покачване на енергийната ефективност).
Равносметка и перспективи

Едно стандартно определение на европейската политика в областта на околната среда обаче би прозвучало противоречиво. Увеличаването на мероприятията документира увеличаващо се екологично сензибилизиране, обаче колкото по-конкретна и ефективна става европейската екополитика, толкова по-ясно изразени стават и уговорките в засегнатите икономически отрасли. Осъзнаването на факта, че екологичните ресурси са оскъдни и имат своя цена, все още не е всеобщо разпространено, същото се отнася и до убеждението, че опазването на околната среда не трябва да ограничава конкурентно способността, а може дори да я увеличава. По време на голяма безработица стремежът е да се постигне само икономически растеж, в сметките на който не влиза замърсяването на околната среда. Така остава открит въпросът, дали ще се увенчае с успех стремежът за промяна към екосъобразно развитие на икономиката, за която Комисията пледираше през 1993 г. напр. в нейната Бяла книга "Растеж, конкурентно способност и заетост". За постигане на икономическо преориентиране на икономиката, техниката и обществото ще е необходима наред с другите мерки и екологична реформа на данъчната система. Тук обаче не се очертава никакъв напредък.Освен това остава открит въпросът, докъде ще доведе все още силно политически подчертаният принцип на субсидиарност в областта на околната среда ­ вероятно без да ни заплашва националното, респ. регионалното отхлабване на екологичните норми на ЕС. В пробен камък на екологичната политика на ЕС ще се превърне записаният за първи път в ЕЕА и за последен в Амстердамския договор още принцип за по-добре прецизираната интеграция на екологичните измерения в други политически области. Много неща в европейската политика в областта на екологията сочат към правилната посока ­ и въпреки това поради икономическа и друг вид съпротива те остават само думи. Пътят от теорията до практиката на едно екосъобразно икономическо развитие е все още дълъг. Необходима е промяна в съзнанието/мисленето и поведението/, която бе започната в Брюксел, но може да се превърне в ежедневна реалност единствено с активното участие и сътрудничество на всички политически нива и в крайна сметка на всички граждани.

ЕС има едни от най-високите екологични стандарти в света, разработени в продължение на десетилетия. Политиката за околната среда помага за опазване на природното богатство на Европа, насърчава предприятията да направят икономиката на ЕС по-екологична и предпазва здравето и благоденствието на хората, живеещи в Съюза.
Опазване на природното богатство
Законодателството на ЕС за околната среда защитава нашето общо природно богатство, като например водата, качеството на въздуха, местообитанията и птиците.
ЕС разполага със стратегия за спиране на изчезването на застрашени видове.
Европа се стреми да опазва природата и да спре изчезването на застрашени видове и местообитания посредством Натура 2000 - мрежа от 26 000 защитени природни зони, покриващи почти 20 % от територията на ЕС. Тези зони не са природни резервати, а места, в които може да протича устойчива човешка дейност, без да се застрашават редки или уязвими биологични видове или местообитания.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екологична политика на ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.