Да опазим горите на България


Категория на документа: Екология


 Растителността е важен компонент на околната среда. Горите "зеленото злато" на страната,представляват голямо природно богатство. Горите са естествен фактор за пречистване на атмосферата и с право се наричат " белите дробове". Те привличат с красотата,чистият въздух,тишина и укрепват здравето на хората,също така имат голямо значение за развитието на туризма.

Разположението на България в югоизточната част на Европа и близостта и до Мала Азия е причина за разпространението на европейски и средиземноморски растителни видове. В България се различават три биохронологични етапа при формирането и развитието на растителния свят - палеозойски,мезозойски и неозойски. Преобладаваща част от растителността днес е от неозойския етап.
България е една от малкото страни в Централна и Източна Европа, в която горските територии намаляват с обезпокоителни темпове. Унищожаването на Българската гора е сред най-значимите екологични проблеми.Състоянието на българските гори пряко влияе върху климата и водните запаси и на съседните балкански държави и определя качеството на живот на седем милиона българи и над петнадесет милиона жители на Балканите.Предвид експертните прогнози относно глобалното изменение в климата и намаляването на горите в света, се очертават заплахи от загиване на местни видове растения, животни и местообитания, намаляване и изчезване на ресурса за отопление, промяна в климата, намаляване на сладките води, опустиняване на земеделски земи, намаляване на хранителните добиви и влошаването на качеството на живот в България.
Горите на България са част от европейското и световно горско богатство. Те имат глобално и национално екологично, икономическо, социално и културно значение. Те съхраняват над 80 % от защитените растения и над 60 % от застрашените от изчезване видове животни в страната.
Българските гори осигуряват около 85% от водния отток в страната или около 3.6 млрд м3 ресурс от чистата питейна вода. Те имат значителна роля за намаляване емисиите от парникови газове в атмосферата, като свързват въглерода в натрупаната биомаса и фактически поглъщат СО2. Общият поглъщателен капацитет на горите се изчислява на около 142 млн тона въглерод или на около 516 млн тона СО2 - еквивалент.Имат голямо климатично,хидроложко и противоерозионно значение. По последни актуални статистически данни площта на горския фонд в България към 31.12.2010 г. е 4 138 147 ха, от които държавни гори - 3 160 380 ха, частни гори - 451 830 ха, общински гори - 503 694 ха и гори на религиозни организации - 23 243 ха. Представен е от широколистни и иглолистни гори.Средната възраст на горите у нас е 38-40 г. а делът на горите над 60 години възлиза на 78,5%.

За жалост губим това богатство ежедневно. Всеки ден в България се изсича гора с площ от 100 футболни игрища. От 1992 г. до 2005 г. площта на гората е намаляла с приблизително 15 % . Дървесината за разлика от другите промишлени суровини е възстановим природен ресурс ,но за оползотворяването му е необходим един продължителен период от време. В зависимост от вида дървесина гората се възстановява за срок от 50 до 100 години.
Годишно в България се изсичат над 6.5 млн плътни куб м. дървесина за огрев. Около 2 млн куб. м. се добиват незаконно,а дърводобивната промишленост добива незаконно над 1 млн куб. м. промишлена дървесина годишно.Това означава,че над 100 млн. лв. се отклоняват от държавата от незаконен дърводобив. Резултатите от Представително изследване за анализ на горския сектор в България през 2003г гласят,че причините за отчайващото състояние в сектора са корупцията (28 %) и слабият контрол (39%) . Сред посочените други причини са бедност - 15 % и недостатъчно финансиране - 10 %. Специалистите твърдят, че слабият контрол, упражняван от държавната горска администрация е свързан с корупционните практики, обхващащи системата във всичките й звена.

Основните методи на закононарушения са: незаконен дърводобив на дърва за огрев, ромски сечи, промишлена дървесина, сечи за ски курорти, умишлени пожари, приватизация на горски фирми и незаконна реституция.

Около 50 % домакинства в България се отопляват само на дърва като ползват годишно над 6 млн. плътни куб. м. дървесина. Чести са злоупотребите в общински горски фонд при този добив, като отговорни са както служителите на горите, така и местните хора. Добитите за местно население дърва се продават в големите градове. Отчитат се по-малко от действително изсечените количества. Преднамерено се допуска непопълване или фалшифициране на необходимите документи (превозни билети, разрешително за сеч и др.) Добива се най-често до пътищата, като там се разстройва насаждението.
Многобройни такива случаи, най-фрапиращите от които са случаите в Панагюрище, 2003 - 2004 г. и Асеновград, 2004 г. Разследването е показало слаб контрол и корупция в държавната администрация и общинските лесничейства.

Социално слаби и с различно отношение към спазването на закона, граждани с ромски произход често добиват незаконно дърва за огрев. Пример за това е Община Самоков,където социалният мир бе превърнат изкуствено в заложник на икономически интереси и на политически и икономически групоровки. Изсичането на голо на големи горски масиви се извършва във вододайната зона на София - яз. Искър и притоците му, които имат изключителни водохранни и противоерозионни функции. Граждани с ромски произход влизат да секат в гората при обклечени и предварително договорени условия за добив на дърва за огрев. В действителност добиват дърва, които впоследствие се препродават и се използват за строителна дървесина, която се преработва в гатерите на няколко местни лидера.

От друга страна дърводобивните фирми често са толерирани от политическите сили и горскита администрация. Те присвояват големи части от горите незаконно.Един от начините за присвояване е чрез добиване на по-големи количества и с по-добро качество от посочените в документите. Методите са чрез предварително занижаване на посочените количества и качество, прехвърляне на количества от един участък в друг, добив само в близки до пътя обекти. При тези практики се изготвят документи с невярно съдържание (сортиметни със занижени количество и качество, превозни билети и други). Незаконна е практиката на "премаркиране" - маркиране на дърветата, след като вече са отсечени с цел прикриване на нарушения. С тези действия служителите по горите често нарушават служебните си задължения и горското законондателство като извършват престъпления съгласно Наказателния кодекс. Сред най-интересните случаи, които са открили организациите за опазване на горите и растителността са ДЛ - Асеновград, Клисура, Панагюрище , където са унищожени над 400 дка 90-годишна дъбова гора и нанесени вреди на държават в размер на 800 000 лв.

Голи сечи при ски курортите. При строежа на ски -курорти се изсичат многократно повече от допустимите голи сечи по Закона за горите- площи (до 5 ха). Прецедент се създаде при строежа на ски зона Банско в Национален парк Пирин. При строежа са изсечени на голо над 250 ха в защитена територия, в която е забранено късането на цветя, се твърди в доклада на коалицията "Спасете Пирин". Безогледно и явно са нарушени всички закони. Резултатите са: нарушаване на местообитанията, загуба на биологично разнообразие, ерозия, влошено качество, намалено количество на водите и замърсяването им, като цяло влошено качество на живот на местните хора.Съществува реална заплаха от мултиплициране на модела при евентуалното реализиране на другите над 10 проекта за ски курорти, най-големият (Перелик) които ще обхваща над 2000 ха. Освен големите площи голи сечи планираните ски курорти застрашават съществуващи или бъдещи защитени територии (национални и природни паркове, зони по европейската мрежа НАТУРА 2000).

Приватизация на горски фирми - По време на правителство Х целенасочено беше преструктурирана горската администрация чрез разделяне на охранително звено (държавно лесничейство) и стопанска единица (дъроводбивна фирма). В дърводобивните фирми се прехвърлят дълготрайните материални активи (сгради, почивни станции и ловни вили, машини и други) като само след няколко години се приватизират за жълти стотинки.През 2002 - 2004 г. Организациите за защита на горите многократно сигнализира Върховна касационна прокуратура за незаконната приватизация на 35 горски фирми. Пример за това в случаят "Средна гора" ЕАД

Незаконна реституция .Нарочно изменение на Закона за възстановяване на собсвеността на горите и земите от горския фонд и недобросъвестно изпълнение на служебните задължения в подкрепа на предварителен замисъл даде възможност за незаконна реституция. Незаконната реституция на 2000 дка в Доспат стана публично достояние благодарение на Инициативен комитет за възстановяване на държавните гори - Доспат. На практика обаче няма данни какъв е точно реалния размер на незаконно реституирани гори.

Умишлени пожари. В страната рязко се повиши броят на умишлените пожари. Основна жертва станаха широколистни гори, тъй като при повечето пожари, кората на широколистните дървета само обгаря, а качеството на дървесината не спада. Въпреки това след пожари, фирми закупуват дървесината за 1/5 от действителната й цена в България и я препродават на многократно по-висока стойност в съседните балкански държави (Гърция и Турция) с печалба между 20 и 40 пъти.

Дървени въглища-През последните 5 години поради модата да се използват дървени въглища за барбекюта се изсичат все повече широколистни гори. Технологията с "жизни" (натруване на дървесината на големи купчини и изгаряне с намален приток на кислород) води и до друга вредна последица - отделяне на вредни емисии във въздуха. Практиката показва, че отговорните органи - държавни лесничейства и сътоветните регионални инспекции по околната среда и водите, рядко упражняват ефективен контрол за спазване на законодателството.

Български неправителствени организации за опазване на природата и защитени територии са:
"Зелени балкани" - Федерация за борба с корупцията в горите.
През 2004 г., обединени от желанието си за спасяване на Българската гора, четири неправителствени органзации обединиха усилията си в обща Коалиция. Водеща роля в нея има Зелени Балкани, като организация с най-голям опит и с най-мащабна структура. Активни членове на коалицията са "За Земята" в гр. София, организация за защита на Рила "Еко Рила" в гр. Самоков и сдружение "Био - Б - Еко" в село Борино.
Като по горните примери за предотвратяване разрушаването на горите са осъществени благодарение на тези организации.

Друга световна огранизация е WWF - Световен фонд за дива природа. Създаден от британски природозащитници и хора на бизнеса. На 11 септември 1961г. WWF е официално основана и регистрирана като благотворителна организация,базирана в Швеицария.Нейн основоположник е сър Джулиън Хъксли, известен британски биолог и първи директор на ЮНЕСКО .
За почти пет десетилетия WWF се превръща в една от най-големите и най-уважавани независими природозащитни организации в света. От 1985 г. насам WWF е инвестирала над 1 165 000 000 млрд долара в повече от 11 хиляди проекта в 130 държави,като има и голям принос за България. Благодарение на всички над 70 хил. души, които подкрепиха кампанията на WWF "Гората не е само дървесина" в интернет или с подписа си на хартия през 2010г. се промени Закона за горите, за да се ограничи незаконния дърводобив, да се спрат замените на гори и да не се гледа на гората само като на място за добив на дървен материал. Предстои да разберем какво съдържа новият закон, но WWF ще продължи да работи за по-добро управление на българските гори и за тяхната сертификация по международната система FSC. През 2010г. с помощта на WWF две горски стопанства с обща площ 29 хил. ха вече получиха сертификати. Паралелно с това е в ход и подготовка за сертифициране на няколко районни дирекции по горите (РДГ)- Велико Търново, Шумен, Бургас, Благоевград, Кюстендил, Пловдив, Пазарджик. Като част от този етап бяха идентифицирани и картирани гори с висока консервационна стойност (ГВКС) в РУГ-Велико Търново.
Заедно с коалицията от вече над 50 неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България", на която WWF е съосновател, организациите продължават да се борят за опазването на националните паркове Рила и Пирин, на Природен парк Витоша, на Иракли и Камчийски пясъци. Натискът за тяхното застрояване и унищожение на ценната им природа не намалява и със сигурност организациите ще се нуждаят от нашата подкрепата и в бъдеще. WWF продължи да работи по възстановяването на ценни и редки растителни и дървесни видове в 10 от българските природни паркове. Специално внимание беше обърнато на Природен парк Българка в централната част на Стара планина, както и на природните паркове Персина и Русенски Лом край българския участък на река Дунав. Там WWF възстановява влажни зони и работи за въвеждането на модерни механизми за опазване на природата, известни като "плащания за екосистемни услуги".

Български неправителствени организации за опазване на природата и защитени територии :
* Коалиция "За да остане ПРИРОДА".
* "Блулинк" - Граждански портал за околната среда в България
* Асоциация на парковете в България
* Асоциация "Природа на заем"
* "За Земята"
* Сдружение "Природен фонд"
* Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ)
* Сдружение за дива природа "Балкани"
* За природа с бъдеще

Социалната мрежа Facebook спомага за информирането на много граждани и осъществяването на различни спомагателни дейности като събиране на подписки,протести и др.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Да опазим горите на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.