Биогеография на България


Категория на документа: Екология


Липсват ендемични семейства, както и представители на жаби от сем. Pipidae, характерно за тропиците на Африка и Южна Америка. Някои семейства имат широки връзки с други царства. Например сем. Microhylidae (Тесноустови жаби) е разпространено в Ориенталското, Афротропичното, Мадагаскарското и Неотропичното царство, като навлиза дори в южните части на Палеарктика и Неарктика и в Северна Австралия. Общи за Ориенталското и Палеарктичното царство са семействата Discoglossidae, Bufonidae, Ranidae, Pelobatidae. На Хавайските острови липсват земноводни.
Влечуги. Ендемични семейства са Platysternidae (Голямоглави сухоземни костенурки, с един вид Platysternon megacephalum в Южен Китай, о. Хайнан, Бирма и полуостров Индокитай), Lanthanotidae (Безухи варани с единствен вид Lanthanotus borneensis на о. Калимантан), Uropeltidae (Щитоопашати змии, с около 45 вида в Индия и о. Цейлон), Gavialidae (Гавиали, с единствен вид Gavialis gangeticus в Бирма, полуостров Индустан и в речните системи на Инд, Ганг, Маханади, Брахмапутра и Колодан). Някои влечуги свидетелстват за широки връзки на Ориенталското царство с други царства. Например род Crocodylus е разпространен в Ориенталското, Мадагаскарското, Афротропичното, Австралийското, Неарктичното и Неотропичното царство, сем. Trionychidae (Триноктести сладководни костенурки) - в Афротропичното, Ориенталското и Неарктичното царство, сем. Lacertidae (Същински гущери) - в Ориенталското, Афротропичното и Палеарктичното царство и др.
Някои характерни ендемити са гавиаловият крокодил от ендемичния род Tomistoma (полуостров Малака и островите Суматра и Калимантан; родът е бил широко разпространен през еоцен-плиоцен в Европа и Африка), кралската кобра Ophisophagus hannah (от Индустан до Големите Зондски острови), два рода от подсем. Дебелоглави змии (Dipsadinae), един род от сем. Anilidae и др. При гущерите най-голямо разнообразие се наблюдава между агамовите, чийто център е Ориенталското царство. Към тях принадлежат летящите гущери от род Draco с около 40 вида. Срещат се още варани и един вид от хамелеоните (в Индия и Шри Ланка). В Хавайските острови липсват местни влечуги.
Птици. Ориенталското царство се обитава от около 1000 вида птици от 66 семейства с над 150 ендемични вида. Най-богати на видове са семействата Фазанови, Кукувичеви, Гълъбови, Птици носорози (Bucerotidae), Мустакати кълвачи или Брадаткови (Capitonidae), Кълвачеви, Ширококлюни кълвачи (Eurylaimidae), Птици пити (Pittidae), Вранови, Късопръсти дроздове (Pycnonotidae), Тималиеви (Timaliidae), Дронгови (Dicruridae) и Скворцови. Ендемични семейства са Irenidae (Сини лиственици) и Drepanididae (Дрешни птици). Сините лиственици имат "четчица" в края на езика, която им служи при хранене с нектар. Разпространени са от Индия и Южен Китай до Зондските острови и Филипините. Дрешните птици се срещат само на Хавайските острови. Аналогично на дарвиновите чинки от Галапагоските острови, те са ярък пример за колонизиране на океански многоостровен архипелаг и осъществяване на бурна адаптивна радиация и заемане на много свободни екологични ниши. Семейството е представено от 22 вида и 25 подвида (заедно с номинантните). От ендемичните родове много характерен за царството е родът Pavo (Пауни) от сем. Фазанови.
Повечето от семействата, представени в Ориенталското царство са космополитни. За стари връзки с Афротропичното царство свидетелстват птиците носорози, а с Австралийското и Афротропичното - сем. Pittidae.
Бозайници. Много таксони с висок ранг, отнасящи се към този клас са ендемити за царството. Ендемичен е например монотипният разред Dermoptera (Кожокрили), представен с два вида, които имат широка кожна гънка между предните и задните крайници и опашката и могат да планират. Единият от тях (Cynocephalus volans) се среща от Индокитай до Ява и Суматра, а другият (C. variegatus) - на Филипините.
Много богато и с висок ендемизъм са представени приматите. Ендемично семейство е Tupaiidae (Тупаи; от разред Scandentia). От полумаймуните от семейство Lorisidae ендемични са родовете Nycticebus (Голяма лори) в Зондските острови, Южен Китай, Индокитай, Асам и Филипините и Loris (Малка лори) в Шри Ланка и Южна Индия. От същинските маймуни основно място заемат подсем. Colobinae (Колобуси) и Cercopithecinae (Кучеглави, Бабуини). Някои ендемити от първото подсемейство са родовете Semnopithecus (Свещена индийска маймуна), Presbytis (Лангури) и Nasalis (Дългоноса маймуна), а от второто - видът Macaca fascicularis (явански макак). Ендемични за царството са и човекоподобните маймуни орангутан (Pongo pygmaeus; Калимантан, Суматра) и гибоните (подсем. Hylobatinae; три рода и 7 вида; център на разпространение е Суматра, където се среща и най-едрият представител - сиамангът от род Symphalangus).
Други висши ендемични таксони от бозайниците са подсем. Echinosoricinae (Гимнури) от таралежовите и сем. Plathacanthomyidae (Бодливи сънливци).
Ориенталското царство е богато на копитни и хищни бозайници и съперничи в това отношение на Афротропичното. Ендемични копитни са видовете Tapirus indicus (индийски тапир), Rhinoceros unicornis (индийски носорог), R. sondiacus (явански носорог), Dicerorhinus sumatrensis (суматрански носорог), Sus salvanius (свиня джудже), S. barbatus (брадата свиня), родът Tragulus (примитивни елени с големина на заек), видовете Muntiacus muntjak (елен мунтжак), Elaphodes cephalophus (калчулат елен), Cervus unicolor (елен замбар), Axis axis (елен аксис), A. porcinus (свински елен), Tetracerus quadricornis (четирирога антилопа), Boselaphus tragocamelus (антилопа нилгау), Antilopa cervicapra (еленокозя антилопа), Bos gaurus (гаур), B. javanicus (бантенг), B. sauveli (купрей) и др.
Някои от най-характерните ендемити от хищниците са видовете Cuon alpinus (червен вълк), Helarctos malayanus (малайска мечка), Melursus ursinus (бърнеста мечка), Ailurus fulgens (малка панда), Arctitis binturong (бинтуронг; от циветите). От сем. Котки се срещат тигър, леопард, гепард, лъв и др.
Неотделим елемент от природата на Ориенталското царство е и ендемичният индийски слон (Elephas maximus), разпространен от Индия до Суматра (в о. Цейлон и о. Суматра живеят по-дребни раси). Той е по-близък родственик на мамонта, с който е обединен в един род, отколкото на африканския слон (Loxodonta africana).
Прави впечатление голямото сходство между ориенталската и афротропичната бозайникова фауна, изразено с 11 общи разреда. Някои от групите, общи за двете царства са например хоботните, носорозите, антилопите, люспениците (панголините), мартишковите, човекоподобните маймуни, виверите и др. Има дори общи видове, като лъв, леопард, гепард, ивичеста хиена. Сега лъвове в царството се срещат само на полуостров Катхиавар. За връзка с Неотропика говори разпространението на тапирите. За разлика от Палеарктичното и Афротропичното царство в Ориенталското царство липсват сем. Коне, сем. Тушканчикови (Dipodidae) и разред Дамани (Hyracoidea).

2.4.2. Афротропично царство (Afrotropis)
Афротропичното царство (фиг. 40) обхваща голяма част от Африка, между южния край на Сахара и южната граница на басейна на Оранжева река. Към него се отнасят още южната част на Арабския полуостров и островите Сокотра, Възнесение и Св. Елена. Разделя се на 4 области: Суданска (цялата северна и южна - до границата с Капското царство - непустинна част; Източна Африка; крайната южна част на Арабския полуостров и о. Сокотра), Конгоанска (района на тропичните и екваториалните вечнозелени гори в басейните на Конго и Нигер), Калахаро - Намибска (териториите на едноименните пустини и полупустини на Южна Африка) и Атлантическа (островите Възнесение и Св. Елена).
Територията на Афротропичното царство е предимно тропична. В екваториалната част на Западна Африка лежи голям масив от хилея, а многобройни участъци от тропични гори са пръснати из целия континент и предимно в планините на Източна Африка. Една обширна част от царството се състои от сухи области и савани, които преминават в пустини на север, юг и югозапад.
Между биотите на Афротропичното, Ориенталското и Мадагаскарското царство е имало широки и древни връзки. Освен това, въпреки слабата връзка с Палеарктика, на север царството се свързва с нея чрез широка преходна зона. Връзките с Капското царство се изразяват само с късни компоненти на биотата (птици и бозайници), древните компоненти се различават твърде силно.
Геологичните условия и климатът в някои райони на централната част на царството не са се променяли в продължение на много милиони години (вж. 1.5.). Заледяванията през кватернера (унищожили голяма част от топлолюбивата флора и фауна на Европа, Сибир и Северна Америка) не са се почувствали в Централна Африка. Всичко това е допринесло за просъществуване тук на някои от най-древните таксони, отдавна изчезнали в други части на света. Впрочем, натрупани са заслужаващи внимание сведения за съществуване на древни влечуги или земноводни, реликти в блатата на Замбия, Конго и др., които заемат обширни площи. Топографските особености на тези блата не са отбелязани още на нито една карта, а флората и фауната им не са достатъчно изучени.

2.4.2.1. Флора
Суданска област. Ендемични семейства са Barbeyaceae (монотипно; близко до сем. Брястови), Dirachmaceae (монотипно; близко до сем. Здравецови) и Kirkiaceae, към които се числят малко видове. Областта се характеризира още и с над 25 ендемични рода, които обитават главно планинските райони и о. Сокотра. От десетте вида баобаби (род Adansonia) само един (A. digitata) е широко разпространен в областта, а останалите имат ограничени ареали на територията й. Едно от забележителните растения на Суданската област е ендемичното кафеено дърво (Coffea arabica). Родината му е планинската част на крайния юг на Арабския пполуостров.
Конгоанска област. Тази най-богата във флористично отношение област има 6 ендемични семейства: Dioncophyllaceae (в тропиците на Западна Африка) с два рода храсти и един лиани (показва далечни връзки със сем. Непентесови и сем. Дрозерови); Medusandraceae (монотипно; показва връзки със сем. Млечки), Pentadiplandraceae, Scytopetalaceae, Octocnemaceae и Hoplestigmataceae.
Калахаро-Намибска област. Характеризира се с ендемити от висок таксономичен ранг, но с локално разпросранение. Едно от най-интересните растения в областта е мезозойският двудомен реликтен ендемит Welwitschia bainensis - вид от монотипното едноименно семейство от голосеменните. От ендемичните родове са характерни Acanthosicyos (по пясъчните дюни, с корени дълги до 12 m; сем. Тиквови) и Sarcocaulon - ксерофити от сем. Здравецови.
Атлантическа област. Въпреки малката площ на двата вулканични острова Възнесение и Св. Елена, флората им е много своеобразна, поради което те се обединяват в отделна област. Остров Възнесение още по време на откриването му е имал оскъдна растителност. Сега той се характеризира с два ендемични вида цветни растения - Euphorbia origanoides и Hedyotis adscensionis. Остров Св. Елена е бил изцяло покрит с гъсти гори, унищожени впоследствие от пренесените там от португалците кози. От запазилите се в него 39 вида цветни растения 38 са ендемити, а от 28 рода - ендемични са 5 (останалите са общи и за Суданската област и Южна Африка). Един от ендемичните родове има близки форми в Африка, а другите 4 - в Южна Америка. Три от ендемичните родове на о. Св. Елена се отнасят към сложноцветните. Това космополитно семейство е представено главно от тревисти растения, но споменатите ендемити са дървесни видове.
Една много характерна особеност на тропичната горска флора на Афротропичното царство е, че орхидеите, бамбуковите, палмите и арацеите са бедно представени видово. В същото време съседният Мадагаскар е изключително богат на видове от тези семейства.
За древни връзки на царството с Неотропика свидетелства един вид от сем. Бромелиеви - Pitcairnia feliciana (среща се в Гвинея), с Ориенталското и Австралийското царство - сем. Бананови, с Мадагаскарското, Ориенталското и Австралийското царство - сем. Панданови.

2.4.2.2. Фауна
Безгръбначни животни. От мекотелите най-характерни са едрите ендемични охлюви от родовете Achatina и Cochlitoma на сем. Achatinidae (Суданска и Конгоанска област). Типични родове скорпиони са Parabuthus и Babycurus от ендемичното подсемейство Buthinae. В Суданската област се срещат едри ендемични паяци птицеяди от род Theraphosa и многоножки от род Orya (силно светещи), а в Конгоанската област - листокраки ендемични сколопендри от род Alipes и два много едри ендемични вида бръмбари от род Goliathus, които достигат на дължина 10 cm. Интересен ендемит е сокосмучещият бръмбар монофаг по Welwitschia bainensis в Намибската пустиня Probergrothius sexpunctatus. Много разпространени в Афротропичното царство са паякообразните от разред Солпуги (Solifugae). Общ за Суданската и Конгоанската област е родът Glossina (мухите Цеце). Около 700 вида термити (от около 2000 вида в света) обитават Афротропичното царство. Типичен и много разпространен род от тях е Macrotermes, чиито представители строят гнезда с надземни части подобни на кули и високи до 6 m.
Интересни са връзките на царството с други фауни. Например представители на дребните паякообразни от сем. Ricinoididae се срещат в Неотропика, мравките шивачи от род Oecophylla имат представители и в тропичните части на Азия и Австралия. Един вид от мухите цеце е живял през миоцена и в Колорадо (САЩ), и др.
Сладководни риби. Известни са два ендемични разреда - Polypteriformes (Многопери) и Mormyriformes (Мормирусообразни), както и много ендемични сем., като Malapteruridae (Африкански електрически сомове), Kneriidae, Cromeriidae, Phractolaemidae, Pantodontidae (Риби пеперуди), Gymnarchidae и др. Връзки с неотропичната фауна имат семействата Characidae (Харацинови) и Lepidosirenidae (от двойнодишащите риби; в Афротропичното царство род Protopterus, а в Южна Америка около Парана и Амазонка - род Lepidosiren; в Австралия също има двойнодишащи риби, но те се отнасят към сем. Ceratodontidae), а с ориенталската - сем. Notopteridae.
Земноводни. Ендемични семейства няма (ако не се смята Phrynomeridae, което обаче не всички батрахолози приемат за семейсво; някои учени го смятат за подсемейство на сем. Microhylidae). От безопашатите земноводни ендемичен род е Hymenochirus (от сем. Pipidae, срещащо се и в Неотропичното царство), а субендемичен (общ и за Капското царство) -род Xenopus (Ноктести жаби). Ендемични са и някои родове от сем. Rhacophoridae (Веслоноги жаби; срещат се и в Капското, Мадагаскарското, Ориенталското, Австралийското и Палеарктичното царство с други родове). От сем. Microchylidae (Тесноусти жаби), разпространено в тропиците и субтропиците на всички континенти, характерен вид за Афротропичното царство е косматата жаба Trichobatrachus (= Astylostemus) robustus. Много видове от водните жаби (сем. Ranidae) обитават Афротропичното царство. Един от най-интересните между тях е Conraua (= Gigantorana) goliath (жаба голиат), с дължина 25 - 30 cm и маса до над 3,5 kg. От краставите жаби интересен ендемичен вид на Гвинейската област е живораждащата пълзяща нощна жаба Nectophrynoides occidentalis (сем. Bufonidae). В царството липсват жаби дървесници от сем. Hylidae, както и типични опашати земноводни, но се срещат около 15 вида безкраки земноводни от сем. Caeciliidae.
Влечуги. Ендемични семейства се срещат при гущерите (например Feyliinidae - Слепи сцинкови), а от сухоземните костенурки от сем. Testudinidae ендемични са някои родове. Ендемични представители на крокодилите са видовете Osteolaemus tetraspis (от късомуцунестите) и Crocodylus cataphractus (от тясномуцунестите). Освен това, в Афротропичното царство живеят най-древните и примитивни змии от сем. Viperidae (Отровници) (вж. 2.1.1). Характерен ендемичен род от сем. Elapidae (Аспидови змии) е Dendroaspis (Мамби) с 5 вида, между които и най-едрата (до 4 m) силно отровна черна мамба (D. polylepis). Много богато са представени агамовите и геконите, а от вараните са познати само два вида, единият от които (Varanus niloticus) е ендемит на царството (на север до Югоизточна Сахара - изохета 100 mm).
Редица групи имат връзки с фауната на други царства, като сем. Pelomedusidae (Пеломедузови костенурки; общи и за Капското, Мадагаскарското и Неотропичното царство), сем. Cordylidae (Шипобронести гущери; срещат се и в Капското и Мадагаскарското царство), сем. Lacertidae (срещат се и в Палеарктика), сем. Leptotyphlopidae (Тесноусти змии; срещат се и в Неотропичното царство), подсем. Pythoninae (Питони; срещат се и в Ориенталското царство), сем. Elapidae (Аспидови змии; срещат се и в Австралийското и други царства) и др. Афротропичното царство е център на разпространение и разнообразие на сем. Chamaeleontidae (Хамелеонови), представители на които обитават още и Мадагаскар, Югозападна Индия, Шри Ланка и Средиземноморието.
Птици. Птиците на Афротропичното царство се отнасят към 67 семейства, повечето от които се срещат и в Палеарктичното и Ориенталското царство. Ендемични групи са разред Африкански щрауси (Struthioniformes), сем. Китоглави (Balaenicipitidae, с един вид - Balaeniceps rex), сем. Sagittariidae (с един вид - Sagittarius serpentarius - птица секретар), сем. Бананоядни (Musophagidae), подсем. Горски сврачки (Prionopinae) и др. Бедно представени в царството са папагалите, гълъбите (Columba guinea - гвинейски гълъб; C. albitorques - етиопски гълъб) и същинските фазани (единствен вид от последните е ендемичният конгоански паун Afropavo congensis).
Бозайници. Ендемичен е разредът Tubulidentata (Тръбозъби), към който се отнася само сем. Orycteropodidae с единствен вид Orycteropus afer (африкански тръбозъб). Тръбозъбите са ровещи животни, които обитават откритите райони и негъстите гори на Африка (на север до Южна Сахара включително), активни са нощем и се хранят с термити и мравки. Напоследък числеността на тези животни е намаляла силно поради използването на кожата им. Фосили на тръбозъби са известни от еоцен-олигоцен в Северна Америка, от еоцен-плиоцен - Европа и от плейстоцен - в Мадагаскар. В Африка са намерени в миоценски пластове. Произходът на тръбозъбите засега остава неизяснен. Сходството им с мравоядите е външно. И двете групи животни се хранят с мравки и термити и имат удължена устна част.
Ендемични семейства са Anomaluridae (Шипоопашати катерици), Hippopotamidae (Хипопотамови) и Giraffidae (Жирафови; с два вида: жирафа - Giraffa camelopardalis в саваните и окапи - Okapia johnstoni в горите на Конго), а ендемични подсемейства са Potamogalinae (Видрови земеровки) и Lophiomyinae (Дългогривести плъхове). От ендемичните родове са характерни голямоухият африкански клон (Loxodonta), Шимпанзе (Pan) и Горила (Gorilla), полумаймуните Галаго (Galago от сем. Galagidae; някои автори отнасят неправилно рода към сем. Lorisidae), петнистата хиена (Crocuta crocuta), хиеновото куче (Lycaon pictus), конгоанската видра (Paraonyx congica) и др.
Изключително богато представени животни в Афротропичното царство са копитните, повечето от които са ендемични. В семейството на конете всички представители са ендемични: степна зебра (Equus burchelli), зебра на Греви (E. grevyi) и магаре (E. asinus). Известни са 40 ендемични рода антилопи. Някои от най-характерните антилопи са подсем. Същински антилопи (Antilopinae), подсем. Cephalophinae (Дукер), подсем. Neotraginae (Антилопи джуджета), антилопите от родовете Tragelaphus (с видовете кана, голям куду, планинска ниала, ситатунга, бушбок и бонго), Kobus (Водни антилопи), Redunca (Тръстикови антилопи), Hippotragus (Конски антилопи), Oryx (Саблероги антилопи), Connochaetes (Гну), Damaliscus (Топи) и Aepyceros (Импала). От газелите се срещат Спрингбок (Antidorcas marsupialis), Дибатаг (Ammodorcas klarkei), Жирафови газели (Litocranius), газела на Томсон (Gazella thomsoni) и газела на Грант (G. granti).
Връзки с други фауни показват освен споменатите по-горе земноводни и влечуги още и панголините (гущероподобни бозайници от разред Pholidota, чието тяло е покрито с люспи; хранят се с мравки и термити; имат представители и в Ориенталското царство), птиците носорози (представени са и в Ориенталското царство), птиците от сем. Дронгови (Dicruridae) и Нектарникови (Nectariniidae; някои от видовете на семейството са разпространени в Ориенталското и Австралийското царство) и др. Част от видовете на сем. Котки също имат общност с други фауни: лъв (Централна Африка, Индия), леопард (Африка; Средна, Западна и Южна Азия; Приморски край в Далечния Изток), гепард (Африка; Западна, Средна и Централна Азия до Индустан), каракал (Caracal caracal; Африка, Мала Азия, Арабски полуостров, Средна Азия, Западна Индия).
Фаунистичната близост между Афротропичното и Ориенталското царство се изразява в наличието на много общи групи, които обитават тропичните им зони като слоновете, носорозите, мартишковите, сем. Бамбукови плъхове (Rhizomyidae), бодливите свинчета на Стария свят, агамовите, питоните, веслоногите жаби. Освен това, някои от животните, които сега обитават само Африка, са живели някога в тропична Азия или Евразия, т. е. техният съвременен ендемизъм има реликтов характер.
За да се разберат посочените връзки на Афротропичното царство с различни райони на сушата в миналото, ще бъде разгледан въпросът за произхода на някои представители на бозайниковата фауна. Зебрите са ендемити на Африка, но като представители на конете, техните прадеди са били коренни обитатели на Северна Америка. Древните зебри са прониквали многократно в Азия и Европа през "Берингия". В Африка зебрите навлезли малко преди ледниковите периоди, а съвременните видове са се образували по-късно. Носорозите също не спадат към произлезлите в Африка групи бозайници. Те са се срещали през олигоцена в Европа, но по време на застудяванията са останали в топлите райони на Азия, а част от тях са се заселили в Африка, където са дивергирали и дали нови форми. Такива характерни за Африка сега копитни като газелите, биволите, дивите овце, козите и др. са навлезли от Азия и са се разпространили в целия континент. Азиатски бозайници са също бодливите свинчета (сем. Histricidae). Голяма част от африканските хищници като редица големи котки, чакалите, хиеновите кучета, лисиците, виверовите, също имат евразийски произход и са се появили в Африка неотдавна. От друга страна, Африка е родина на някои групи бозайници, които са се разпространили извън нейните предели. Такива са например хоботните и морските крави, които са родствени помежду си. Хоботните са обитавали всички континенти с изключение на Антарктида и Австралия, като един техен представител, несъщствуващият сега мастодонт, е мигрирал през Евразия и Северна Америка в Южна Америка. Морските крави са заселили устията на реките по крайбрежията в целия свят. В миналото основни сухоземни пътища, по които се е осъществявала обмяна на бозайникова и друга фауна между Африка и Евразия, са били райони, които сега са пустини или морета. Например Червено море се е появило едва в края на плиоцена и не е било така широко както сега; северната част на Африка през междуледниковите периоди, когато климатът е бил по-влажен, е била цветуща земя; там, където днес преминава зоната на пустините на югозападната част на Азия, са съществували зелени гори, тревисти съобщества и блата и богата фауна.

2.4.3. Мадагаскарско царство (Madagascariensis)
Това царство обхваща Мадагаскар и островите, които го обграждат - Маскаренски, Коморски, Амиранстски и Сейшелски (фиг. 40).
Климатът на Мадагаскар е тропичен. В ниските части по всяко време на годината е горещо, а в по-високите - температурата е по-умерена. С изключение на крайните северозападни части целият остров се намира в зоната на източните пасати, духащи от Индийския океан и носещи валежи през цялата година. Валежите са особено обилни по източното крайбрежие. В района на Таматаве те са над 3000 mm в годината. Издигнатата средна и източна част на острова, наречена Високо плато, има средна височина 1000 - 1500 m (най-високата точка е 2886 m) и въпреки наименованието си почти няма равни участъци. По него валежите са също целогодишни, но общото им количество не надвишава 1500 mm. В западните области валежите са още по-малко (500 - 1000 mm) и там ясно се открояват влажни и сухи сезони. Най-сухата част на Мадагаскар е югозападната, а северозападната се намира в зоната на екваториалните мусони и по количество на валежите почти не отстъпва на източното крайбрежие.
Растителността на Мадагаскар в миналото се е състояла от плътни гори в ниските източни и северозападни части и от саванни съобщества на Високото плато. Тази първоначална растителна покривка се е заменила впоследствие от обеднена вторична растителност главно в резултат на опожаряване и изсичане за замеделие. Сега представа за предишните девствени гори дават малките по площ вечнозелени горски формации по източните склонове на Високото плато. Голямата част от тропичните гори е заменена от високотревна савана, а съществувалата в миналото първична високотревна савана на свой ред е заменена с оскъдна тревна покривка, не особено добра за паша. Покрай реките на запад са разпространени светли галерийни гори с опадащи през сухия сезон листа. Общо горите (включително вторичните) заемат около 1/5 от повърхността на острова. В югозападната част растителността има полупустинен характер, с доминиране на бодливи храсталаци. По западното крайбрежие се срещат мангрови гори.
Коморските острови също като Мадагаскар имат горещ и влажен тропичен климат. Почвата им е плодородна (с изключение на остров Гран Комор, чиято почва е образувана от разрушени вулканични породи), а планините им са покрити от гъсти високостъблени тропични гори. По ниските склонове и в равнинните части се развиват тревисто-храстови съобщества. По крайбрежията, както навсякъде в тропиците, растат кокосови палми.
Тропичните гори на Сейшелския архипелаг са почти унищожени от колонистите, които са ги изсичали заради ценните дървесни видове. Местата им сега са заети от плантации с кокосови палми.
Смята се, че Мадагаскар е бил свързан по суша с Индия до края на кредата. С "дрейфа" на Индия на североизток (по посока към Азия) една полусухоземна връзка между тях се е запазила във вид на островна верига. Днес остатъци от тази верига са Сейшелските острови (доказателство за това е, че част от тях има типичен континентален строеж - гранито-базалтов фундамент. Отделянето на Мадагаскар от Африка е станало по-късно (през еоцена). Остатъци от връзки между тях са Коморските острови. Така че пространствената изолация на Мадагаскарското царство се е осъществила достатъчно отдавна, за да се запазят в него много елементи на древните палеогенови флора и фауна, които някога са заемали големи територии в Стария и дори в Новия свят. Например полумаймуните - подразред Prosimiae (лемури, галасиди, лоризиди), които се срещат в Мадагаскарското, Афротропичното или Ориенталското царство, през терциера са били широко разпространени (намерени са фосили в еоценски пластове в Палеарктика и Неарктика). Една от благоприятните рефугии, изолирана от влиянията на новите и силни "приливи" на фауна, в която са се съхранили част от тези животни (лемурите) като ендемити, е Мадагаскарското царство.

2.4.3.1. Флора



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Биогеография на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.