Административно-регулативен подход за опазване на околната среда


Категория на документа: Екология


Едно от предимствата на този подход е по-голямата гъвкавост при регулиране на сложните процеси и така се гарантира по-голяма сигурност по отношение на допустимите равнища на замърсяване.

Друго предимство е улеснения мониторинг. Ако например при една наредба трябва да се използва точно определено оборудване, лесно може да се провери дали е инсталирано подходящото чрез мониторингът.

Недостатъци на административно-регулативния подход:
> Тази система е по-скъпа за администриране, тъй като разходите за набиране на информация са много високи.

> Друг минус е вероятността да се появят проблеми с получаването на навременна и коректна информация. Регулиращият орган често разчита на информация, която идва директно от субектите-замърсители.

> Проблем е и ограничаването на стимулите за търсене на по-добри начини за намаляване на замърсяването от страна на субектите-замърсители.

> Голям недостатък е това, че при този подход трудно се удовлетворява принципа за равенство на маржиналните разходи между отделните субекти-замърсители, генериращи едно и също замърсяване.

> Субектите-замърсители плащат само за намаляване на замърсяването, а не за самите поражения от него. Субсидира се замърсителя, което може да предизвика различни изкривявания.

Държавата създава необходимите институции за действеното провеждане на екологичната политика. Състоят се от централни, ведомствено-централни и местни органи. Подразделят се още на държавни органи и органи на обществени движения. Централни държавни органи са: Комисията по опазване на околната среда при Народното събрание и Министерството на околната среда при Министерския съвет.

Основни административно-законодателни механизми за реализиране на екополитиката на ниво Европейския съюз са директивите - закони на ЕС, ангажиращи правителствата на страните-членки да изграждат своето законодателство на основата на общата директива. Общите директиви се налагат при възникване на глобални екологични проблеми.

Основен принцип, характерен за политиката на околната среда на Европейския съюз е децентрализация. Този принцип овластява отделните членове на Съюза да разработват свое законодателство.

Според закона компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда.

Определени са правомощията на държавните и общинските органи както и всички санкции в сравнение с държавното законодателство.В законите се предвижда и правото на информиране на гражданите , а също така и възможността за пряко санкциониране на дейности замърсяващи околната среда посредством предаване на съда. Закона за опазване на околната среда урежда обществените отношения, свързани със:
> опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;

> съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;

> опазването и ползването на компонентите на околната среда;

> контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;

> осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;

> предотвратяването и ограничаването на замърсяването;

> създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;

> стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;
> събирането и достъпа до информацията за околната среда;

> икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;

> правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.

3. Нормативна уредба по опазване на околната среда

Цел на нормативната уредба:

Екологичното законодателство създава такива закони и норми, с които се цели ограничаване на вредното въздействие на производствените процеси, рационално използване на природните ресурси, съхраняването, подобряване и възпроизводство на качеството на околната среда в интерес на настоящото и бъдещите човешки поколения.Основа на управление в областта на опазване на околната среда се явява нормативно-правният комплекс. В него по юридически път, под формата на закони и норми, са въведени научно-техническите постижения, икономическите и социални изисквания и мерките по опазване на околната среда. Изготвените закони, постановления, норми, правилници, инструкции и други нормативни документи се използват като средство за държавна принуда в случаите на тяхното неизпълнение.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административно-регулативен подход за опазване на околната среда 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.