Водите като елемент на природната среда


Категория на документа: Екология


Водите като елемент на природната среда

С понятието водни ресурси като част от природните ресурси се означават всички годни за използване от човека и неговата стопанска дейност води - реки, езера, морета, водата на топящите се ледници, почвената влага, подземните води и несвързаната химично вода от атмосферата. Благодарение на водния кръговрат всички води в атмосферата по-бързо или по-бавно се възобновяват. Това прави водните ресурси изчерпаеми, но възобновими природни ресурси.

Водното богатство на страната е едно от първостепенните условия за развитието на националното стопанство и най-вече на енергетиката, металургията, химическата, циментовата, хранително-вкусовата промишленост, на селското стопанство, почивното и културно дело, за водоснабдяване на селищата и комунално-битовото стопанство. Водите имат съществено значение за формиране релефа на България. Те влияят върху развитието на водния транспорт, изкуственото напояване, производството на електроенергия и др.

Една от причините за недостига на вода е неправилното водоползване. Обикновено след еднократна употреба водите от промишлеността не се пречистват и стават негодни за каквито и да било цели. Други причини за водния недостиг са непостоянният речен режим, големите летни засушавания, а също и голямата замърсеност на речните и езерните води.

Количеството и разпределението на водите и водните ресурси имат жизненоважно значение. Водните ресурси на страната са неравномерно разпределени по сезони и по територия. Повече води има в Южна България, главно в нейните планински части - Рила, Пирин, Родопи. Реките у нас са къси, с непостоянен режим и с ограничен отток. Нашата страна има следните основни видове водоизточници: подземни води, реки, езера, блата, море. Липсват ледници поради климатичните и морфографските условия. Водното богатство на страната не е голямо. По водни ресурси на човек от населението тя се нарежда на последно място сред страните от Балканския полуостров и на едно от последните места в Европа.

Факторите, които обуславят водното богатство на нашата страна са климатът, релефът, характерът на постилащата повърхнина и стопанската дейност на човека. Видът на основната скала, нейната здравина оказват влияние върху водното богатство и неговото разпределение. Почвите влияят върху количеството водни ресурси чрез механичния си съсав. Съществена и преди всичко благотворна роля във водния баланс играе растителността. Тя спомага за формирането, задържането и разпределението на водите. Човекът пък със своята дейност също е фактор за формиране и използване на водните ресурси. Неговото влияние може да е положително като това се изразява в изграждането на язовири, напоителни и пречиствателни системи и залесяването, особено на земите с голям наклон. Отрицателното му въздействие е свързано с необоснованото изграждане на хидротехнически съоръжения, замърсяване на водните басейни, пресушаване на езера, блата, с прехвърляне на води от едно в друго поречие и т.н.

Водните ресурси при физикогеографските условия на България са подпочвените и повърхностните. Повърхностните води са водите на реките, езерата и блатата. Към подпочвените води се отнасят грунтовите, карстовите, артезианските и минералните. Подпочените води се образуват при просмукването на валежни и речни води. Те излизат на повърхността под формата на извори. Дават началото на реките и ги подхранват по тяхното течение. Много реки се вливат в езера и ги подхранват с води и обратното. Тези взаимоотношения между трите вида водоизточници са от значение при определяне общото количество на водните ресурси.

Подпочвените води имат значение за водоснабдяването на населените места и промишлените предприятия. Грунтовите води се образуват при просмукването в почвите и във водопропускливите пластове на валежни и речни води. Най-широко са разпространени в заливнитe тераси на р. Марица, р. Тунджа и р. Искър. Карстовите води се образуват в земите с млади варовици - сарматски, еоценски, горнокредни. В тях валежните води се просмукват и се проявяват под формата на големи карстови извори като в страната има около 90 такива извора. Артезианските води са дълбоко залягащи, разположени във водопропускливи пластове между два водонепропускливи пласта. Тези води се намират на голяма дълбочина и имат по-висока температура. В България има общо 525 находища с над 1600 минерални извора с общ дебит на 4900 л/сек. В зависимост от температурата минералните извори биват: студени (под 37о) и топли (до 60о). Най-горещи са минералните води на Сепарева баня - 101о. През последните години се правят усилия за издирване на нови минерални извори и за разширяване на тяхното използване за балнеоложки цели и за оранжерийното зеленчукопроизводство и цветопроизводтство.

Повърхностните води са водите на реките, езерата и блатата. Гъстотата на речната мрежа и водният режим са в зависимост от няколко фактора: валежи, релеф, скален и минерален състав, растителна покривка и други. Речната мрежа като цяло за страната е доста гъста, но с изключение на река Дунав, реките в България са къси и маловодни. Гъстотата на речната мрежа представлява отношението между общата дължина на реките към площта върху, която са развити. В горните си течения нашите реки имат големи наклони, което е добра предпоставка за производството на електроенергия. Реките в равнинните части на страната имат предимно дъждовно - снежен режим, а в планинските части - снежно - дъждовен режим.

В България има два речни отточни басейна: Черноморски и Беломорски. Към Черноморския басейн се числят реките, които се вливат направо в Черно море или посредством река Дунав. Този воден басейн заема 57% от територията на страната и чрез него се оттичат 42% от водите на реките в страната. От тези реки най - дълга и с най - голям водосборен басейн е река Искър - 368 км дължина и 8640 кв. км водосборен басейн. Най-голямата от реките, които се вливат направо в Черно море е река Камчия - 254 км. Беломорският басейн обхваща 43% от територията на страната, но в него се оттичат 58% от водите на България. Най - много води се оттичат от Стара планина, Родопите и Рила. Най - голямата от реките, които се оттичат към Беломорския басейн, е река Марица. Тя е дълга до границата 321 км с водосборен басейн над 21 хил.кв.км - 1/5 от територията на страната. Общият годишен речен отток за страната възлиза на 20,94 млрд. Кубически метра, от които 7,54 млрд. в северна и 14,4 кубически метра в южна България. Единствено плавателна, но не изцяло наша е река Дунав. Тя води началото си от планината Шварцвалд в Германия и се влива чрез огромна блатиста делта в Черно море. В Европа тя е втора, след река Волга, по големина и е дълга 2860 км. Река Дував има голямо значение за икономиката на България. Заради това, че тя е единствената плавателна река, която ни свързва с всички дунавски страни, тя има също така огромно стопанско значение. Водите й се използват за промилени цели, а на брега й е изградена АЕЦ.

В България се очертават 4 хидроложки области във връзка с типа на речния режим:
- Областта със снежно - дъждовен режим обхваща Рила, Пирин, Западните Родопи, Западна и Средна Стара планина, планините в западната част на Средна България и Същинска Средна гора.
- Областта с дъждовно - снежен режим обхваща средно високите планини и Дунавската хълмиста равнина.
- Областта с дъждовен режим обхваща Източните Родопи, Тунджанската хълмиста и нископланинска област и Черноморското крайбрежие.
- Областта на карстовия речен режим обхваща окарстените райони на страната - Лудогорието, Добруджанското плато, част от Предбалкана, Родопите и други.

Запазването на чистотата на речните води, тяхното регулиране и рационално използване е проблем от национално значение. Неговото правилно решаване осигурява оползотворяването на речните води за питейни нужди, за изкуствено напояване на селскостопанските култури и за промишлени цели.

Условията за образуване на езера в България са неблагоприятни и страната е, общо взето, бедна на естествени езера. У нас има 366 езера с обща площ 95 кв. км. Напоследък площта на езерата се увеличава със създаването на изкуствени езера. Естествени езера в зависимост от начина на образуването си биват крайморски, крайречни, ледникови, карстови, тектонски, свлачищни. С най - голямо стопанско значение са крайморските и ледниковите езера.

За хидроложкото райониране на страната се използват редица качестжени показатели. Главният фактор за формирането и режима на оттока са климатичните условия. Релефът и другите елементи на природния ландшафт само детайлизират влиянието на този основен фактор. В нашата страна се очертават две основни хидроложки области:
- област със средиземноморско климатично влияние върху формирането на режима на оттока.
- област с континентално климатично влияние върху оттока.

Областта със средиземномосрко климатично влияние върху оттока обхваща югоизточната част на страната и малка част от долината на р. Струма и р. Места. Характеризира се със зимно пълноводие и продължително лято маловодие във връзка със средиземноморския тип разпределение на валежите. Областта е със сравнително голяма вододайност през студеното полугодие. Областта с континентално климатично влияние върху формирането и режима на оттока се характеризира с пролетно пълноводие и с по - къс период на маловодие. Въз основа на процентното съотношение между дъждовното и снежното подхранване на речния отток областта се поделя на две подобласти: равнинно - хълмиста подобласт със слабо нарастване на снежното подхранване и планинска и високо котловинна подобласт със силно нарастване на снежното подхранване на реките.

Развитието на туризма е пряко свързано с водите и водните площи. Преди всичко водата както и въздухът са необходим елемент за живота и здравето на хората. За туризма най - голямото значение на водата се заключва във възможностите за развитие на различни видове спорт - плуване, гребане, риболов. Големите реки и водни басейни се използват за екскурзии и пътувания. Голямо значение за развитието на стационарния отдих и специално с отдиха на лечебно - профилактична насоченост имат минералните води. Наличието на лековити и с достатъчен дебит води често е основен фактор за развитието на балнеолечебните центрове с целенасочени или комплексни функции. Лечебните води на много известни курорти извират от дълбоките земни недра. По пътя си до повърхността те преминават през различни слоеве, като поемат и разтварят много ценни вещества. Значение за рекреационно - туристическата дейност имат т.нар. карстови води и свързаните с тях извори, естествените и изкуствените паркови езера край тях, водните пещери и други.

Водните ресурси се делят на повърхностно течащи и подпочвени . За отдиха и туризма от значение са предимно повърхностните водоеми - океани, морета, езера, изкуствени водохранилища, реки, карстови изводи, водопади, гейзери и т.н. Водопадите имат изключителна туристическа стойност - атрактивни са, могат да се използват за зимно катерене. Най - високият водопад в България е Райското пръскало, разположен в Стара планина, под връх Ботев. Голяма туристическа стойност имат езерата, особено когато са отдалечени от морските брегове и са в близост до големите селища. Те се използват за спортен риболов, плуване, гребане, къпане и плаж. Най - известната езерна група ледникови езера в България са Седемте Рилски езера. Езерото, което е разоложено на най - голяма надморска височина, носи името Сълзата, а най - дълбокото циркусно езеро в България е Окото. Смрадливото езеро е най - голямото ледниково езеро в България и на Балканския полуостров. Крайморските езера са Дуранкулашкото езеро - най - северното крайбрежно езеро, разположено в старо речно корито. Поморийското езеро, в което има находища на лиманна кал и на лечебна луга. Атанасовското езеро е разположено на север от град Бургас и предлага богато разнообразие на растителния и животинския свят. Тук на неголяма територия се наблюдават над 70% от всички птичи видове, които се срещат на територията на България. За туризма имат значение и реките, но тяхната туристическа стойност през последните години постепенно намалява. Поради голямото замърсяване на водите им от промишлените предприятия. Плавателните реки се използват от туристите за пътешествия с речни кораби, а по - малките реки - за къпане, водни спортове и риболов.

Оценявайки значението на водните ресурси комплексно, трябва да се каже, че те оказват не само пряк рекреативен ефект чрез водните бани, но и голямо влияние върху останалите компоненти на жизнената среда, особено като смекчават климата на крайбрежията. Повишава се и тяхната естетично композиционна стойност. Рекреационно - атрактивната и лечебната стойност на морските води е доказана от хилядолетия и тяхното значение за развитието на морския туризъм е общо известно. Морският туризъм е облагодетелстван от следните географски условия: климатът на крайбрежията е мек, позволяващ дълъг период на рекреация; обхваща гъсто населени, леснодостъпни зони с развит транспорт и риболов; крайбрежните участъци и пясъчният плаж са места не само за морски, но и за слънчеви и въздушни бани с интензивна и ултравиолетова радиация. Неблагоприятно условие при морския туризъм е свързаността му с тясната брегова ивица на моретата и океаните. При това значение за морския туризъм имат брегове с достатъчно широки и пясъчни плажове. Прибрежните морски участъци също трябва да имат пясъчно дъно и малък наклон, слаби приливи и отливи, да са защитени от ветрове, крайбрежието да се отличава с разнообразен пейзаж и лесна връзка с вътреността. В структурата на приморските туристически ресурси преобладава рекреационният ефект на въздушните и водните бани, ултравиолетовото излъчване, йонизацията, озонирането, йодните изпарения и т.н. Атрактивността на релефа и растителността са с по - малко значение, но не бива да се пренебрегват.

Морската вода е по - богата на минерали и микроелементи от сладката. Минералите от морската вода действат благотворно на кръвообръщението, обмяната на веществата, имунната система и хормоните. Черно море се отличава от всички други морета по голямата разлика в плътността на повърхностните пластове вода и по дълбоките водни маси. Повърхностната соленост на Черно море е по - малка - достига 7,3 - 18,2‰ поради обилния приток на речни води, като към дъното се увеличава 22,4 - 24,6‰ поради приток на по - солени води през Босфора. Алкалният резерв на черноморската вода е значително по - висок в сравнение с океаните и други морета и това се обяснява със сероводорода и свързаните с него ферментативни процеси. В Черно море количеството на биогенните елементи е по - голямо, отколкото в Средиземно море. Органичните вещества, разтворени и фино суспендирани в повърхностната черноморска вода, достигат до 4 мг/л сухо органично вещество. Важен закалителен и лечебен фактор е температурата на морската вода като в сравнение с океана и другите морета Черно море е топло море.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Водите като елемент на природната среда 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.