Мониторинг на въздуха


Категория на документа: Екология


Мониторинг на въздуха
1) Същност, цели и функции на мониторинга на въздуха

Мониторингът на въздуха е наблюдение и измерване на вида и количеството замърсители и създаването на база данни за оценка качеството на атмосферния въздух. Неговата цел е да осигуряване на изнформация , необходима за научни излседвания, за изработване на палнове и решения за управление и подобряване на околната среда.Мониторингът изпълнява главна функция в този процес, осигурявайки дефиниране на обекта на изследване, прилагане на необходимите измервания и поставяне на научна основа разработването на стратегия за решаване на даден екологичен проблем.
Типичните функции на мониторинга се изразяват чрез:
* оценка на влиянието върху здравето на наслелението;
* информиране на общността за качеството на атмосферния въздух;
* определяне опасността на природните екосистеми;
* решаване съобразно национални или меьдународни стандарти;
* осигуряване на реален принос към управлението на качеството на въздуха и планирането на земеползването;
* развитие на политики и определяне на приоритети на управленските дейнсти;
* разработване на модели и географски информационни системи;
* оценка на влиянието на точковите или площни източници на замърсяване;
* изследване на тренда , за да се определят бъдещите проблеми и перспективи.

Качеството на мониторинга се осигурява от измерване по определени стандарти и обработка на данни по начина, който да ги направи подходящи за целите на мониторинга.

Сигурността на качеството се псотига чрез дейностти , свързани с еетапите, предхождащи измерването на мониторинговите системи. тези етапи включват определяне на целите на наблюдение, избор на място, оборудване и структура на системите за измерване и обучене на персонала. Контролът по качеството е свързан директно с дейности по измерване- калибриране на инструментите и техническо подържане на системите,обработка на данните, обучение. Особено важно за всяка система и да извършва прецизни наблюдения, тъй като грешките при началните измервания не могат да с екоригират след това.
2) Мониторингови мрежи, методи и апаратура за наблюдение и измерване на замърсителите

Мониторинговите мрежи за наблюдение на качеството на атмосферния въздух са изградени от пунктове, в които се регистрират концентрациите на различни вещества във въздуха. В зависимост от местоположението на пунктовете за мониторинг, той бива наземен и сателитен.

Наземните пунктове са разположени главно в населените места, но измервания се извършват главно в горски месности и в планински територии. Особено значение има т.н фонов монитринг- измерване на елементите на въздуха в ненаселени ,планински местности , с цел да се определи концентрацията им в чист въздух . Тези данни служат като база за сравнение за качеството на въздуха в урбанизирани и индустриални райони.

В "Доклад за състочнието на оклоната среда през 2005" , разработен от Министерството на околната среда и водите и Регионалната инспекция по околната среда и водит (РИОСВ)- София е дадена следната класификация на пунктовете за мониторинг:
* Транспортно- ориентирани пунктове за мониторинг- пунктове, при които броят на моторните превозни средства (МПС), преминаващи в кръг с радиус 50м, е не по- малък от 2500 превозни средства на денонощие
* Промишлено- ориентирани пунктове за мониторинг - пунктове с преобладаващо влияние на емисиии от производствени дейности
* Градски фонови пунктове за мониторинг- тези, които са разположени в застроената част на града , които не отговарят на характеристиката от т.2
* Извънградки фонови пунктове за мониторинг- разположени са на 3-10км от град
* Регионални пунктове за мониторинг - пунктове, разположени на 10-50 км от град
* Отдалечени пунктове за мониторинг- разполовени са на повече от 50 км от град

В зависимост от използваните методи се различават пунктове за ръчно пробонабиране и автоматични станции , а според обхвата - стационарни и мобилни станции. Мобилните автоматични станции (МАС) се използват за извършване на допълнителни измервания в райони , в които липсват или има огранияен брой на стационарните пунктове ,както и при аварийни ситуации, поръчки от държавни и общински организации.
Целта е да с еосигури максимално повече информация при по- малко разходи. На практика определящ фактор при изграждане на мрежите за наблюдение е налияието на ресурси (средства) Ресурсите се разглеждат като финансови, технически , жремеви и персоал- брой и квалификация.
Броят на пунктовете за наблюдение зависи от целите на изледването и необходимите данни , от големината на излседваната територия, от пространственото разпространение на замърсителите и наличието на уреди и апаратура за измерване.
При избора на местоположението на пунктовете на наблюдение трябва да се отчетат следните изисквания: цел на мониторинга, източници на замърсяване и емисиите, метеорологични и топографски особености, наличие на данни за качеството на въздуха от предишни наблюдения. Добре планирананта мрежа осигурява оптималното пространствено и времево покритие при наличните ресурси.
Според методите, който използват, изследванията на качеството на атмосферния въздух се разделят на четири основни генетични типа- пасивни изледвания, активни, автоматични и дистанционни.
При пасивните изследвания потокът от въздух се контролира главно от дифузията , апаратурата не включва специални помпи или др. устройства. в дифузионната тръба е поставена тънка стоманена мреже, която улавя замърсителите. пробите с еобработват чрез лабораторни анализи.
Чрез автоматични методи се налализират О3,NOх, SO2, CO и прахови частици. За целта се използват спектроскопски методи и газ- анализатори. За автоматичните анализи и излседвания на замърсяващите околната среда вещества е необходимо тези вещества да достигнат неизменени до апаратурата за химически реакции.
* Най- често прилаганите при мониторинга методи са :

* Недисперсионен инфрачервен спектрометричен метод;
* Пламъчна йонизация;
* Радиометрия-абсорбция на бета - радиация;
* Спектрофотометричен метод живачен тиоцианат;
* Хемилуминецсенция;
* UVфлуоресценция;
* UV фотометрия(абсорбция).
* Стратегии за контрол на замърсяването на въздуха : стратегии за емисионните стандарти, икономически стратегии, стратегии на базата разходи- ползи и стратефии на приемане.
Стратегиии те базирани на емисионни стандарти посочват максималното количество на замърсяващи вещества, които може да емитира даден източник .
* Стратегиите "разходи- ползи" се определят разходите поради щети от замърсяване на въздуха и разходите по дейности по контрол на замърсяването.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мониторинг на въздуха 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.