Местообитание, екологична ниша


Категория на документа: Екология


АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ

Факултет по растителна защита и агроекология

Реферат по Екология

ТЕМА: Местообитание, екологична ниша

Гр.Пловдив
2014 г.

Местообитание
Средата на обитаване е част от природата, обкръжаваща организма, въздействието на която пряко или косвено влияе върху неговите най-важни функции: функционално състояние, растеж, развитие, размножаване, преживяване и други. Организмите в едни и същи условия използват средата различно. Така че не всичко, което обкръжава организма, е необходимо за съществуването му или оказва едно или друго влияние. Местообитанието на даден вид, т.е. територията, заета от популации на вида и характеризираща се с определени условия, се нарича стация.
Постоянна или временна среда на организмите са въздухът (тропосферата), водата (хидросферата) и кората (литосферата), от която най-плътно е заселена почвата. В процеса на развитието на живата материя се формират все по-съвършени организми, които усвояват нови местообитания. Най-напред животът е възникнал във водна среда, откъдето в резултат на еволюционното развитие много организми са преминали в сухоземна среда. В резултат на това се появяват сухоземни растения и животни. Те постоянно преобразуват повърхностния слой на литосферата в почвата, която активно заселват. Всеки организъм живее в сложна и постоянно изменяща се среда, към която той се приспособява, регулирайки своята жизнена дейност в съответствие с нейните изменения.
Едно от основните свойства на организма е приспособяването му към средата. Приспособяването е свойство на всяка жива система.
Условия за съществуване се нарича съвкупността на тези важни и незаменяеми за организма елементи на средата, с който той е в неразривна връзка и без които не може да живее. Тези елементи на средата се наричат екологични фактори.
В зависимост от природата и спецификата на действие екологичните фактори се делят на три основни групи:
1) Абиотични (физико-химични) - целият комплекс от елементи на неживата природа, които пряко или косвено влияят на организмите. Те се подразделят, както следва:
- Климатични или атмосферни, към които се отнасят светлината, топлината, влажността на въздуха, валежите, снежната покривка, атмосферното налягане, газовият състав на въздуха, движението на въздуха и електрическото състояние на атмосферата.
- Едафични (почвени), които определят химизма, плътността и други свойства на почвата.
- Геоморфологични (орографични), определящи устройството на повърхността и др.
- Хидрологични, определящи свойствата на водната среда.
2) Биотични или органични фактори - всички форми на въздействие на живите организми един на друг.
Влиянието на жизнената дейност на едни организми върху други има разнообразен характер. Едни могат да служат за храна (растенията - на растителноядните животни, животните - на животноядните животни); други - за среда на обитаване (гостоприемникът - на паразита, едрите растения за епифитите); животните могат да служат при размножаването (при опрашването) и разпространението на растенията чрез семената им.

3) Антропогенни или антропични фактори - съвкупността от всички онези дейности на човека, които водят до преки изменения в организмите или техните групировки.
Един и същ фактор може да има различно значение не само за организмите от различен вид, обитаващи една и съща среда, но и за организмите от един вид, но различен по възраст,пол и др.

Екологична ниша
Екологична ниша се нарича съвкупността от факторите и ресурсите на средата на обитаване, които позволяват продължителното съществуване на вида в дадено местообитание при липса на конкуренция.
Екологичната ниша включва всички екологични фактори в определено местообитание и ресурсите - храна, вода, светлина и др.
Екологичната ниша има 3 аспекта:
1.пространствена ниша - определя мястото,което заема дадения вид.
2.трофична ниша - как на дадена територия организма се храни и с какво се храни, т.е. определя неговата функционална роля.
3.хиперпространствена ниша - въздействието на отделните екологични фактори на даден организъм на дадено място.

Екологичните ниши са фундаментални (потенциални) и реализирани. Фундаменталните отразяват възможностите на вида в техния пълен обем, а реализираните - по-тесен спектър от условия и ресурси, позволяващи да се поддържа жизнеспособността на вида даже при наличие на конкуренция и хищници.
Екологичните ниши не съществуват реално в природата, не може да се видят. Те са абстрактни понятия, обединяващи всичко, от което се нуждаят организмите, т.е. всички условия на средата, необходими за поддържане на жизнеспособността на популациите. Екологичната ниша е характеристика на организма и вида. В едно местообитание може да има множество екологични ниши. Горският масив предоставя екологични ниши на безброй животни и растения - малки пойни птици, дъб, бук, паяци и т.н.
Екологичните ниши на видовете, обитаващи съвместно дадено местообитание, се различават и то съществено. В естествените биоценози видовете са се приспособили да избягват острите форми на конкуренция чрез заемането на различни екологични ниши. Това им позволява да живеят заедно.
Когато два вида имат еднаква екологична ниша, между тях възниква остра конкуренция. Това се наблюдава в изкуствените биоценози, създадени от човека.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Местообитание, екологична ниша 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.