Лекции по екология


Категория на документа: Екология


Тема
Поглъщане и разпределение на слънчевата радиация във водните екосистеми
Фитоцен е мн сложна оптическа сист която преразпределя потока слънчева радиация в зависимост от неговата честота, гъстота, отиентация на листата, листна пов и др. в много гъсти масиви около 25 % от постъпващата сл радиация се отразява от повърхността на листата. Останалата част или с епоглъща от горния етаж на листата или постъпва навътре в екосистемата чрез листните петури и това е като филтър. За светлолюбивите растения минималното осветление за да протича процеса фотосинтеза е около 20 % от цялата постъпваща радиация. В семкоиздръжливите този процес е около 5 и 15, а за долен предел за живота на листостъблените се приема около 2%, за нисшите до 0,5% и по изключение до 0,1%. ФАР- фотосинтетична активна радиация- отношението между площта на лисата към общата площ на участъка и е доказано, че площ по- голяма от 4000 кв.м на дка слънчевата радиация практически не нараства. ФАР зависи от височината ан слънцето и ориентацията на листата. Когато височината на слънцето е под 35% по- голямо е пропускането на сл радиация при хоризонтално разположени листа. При височина над 35% пряката сл радиация прониква по- дъ;лбоко в екосистемата. Отслабването на сумарната радиация се осъщ главно от горните етажи налистата. При не голяма височина на слънцетпо над хоризонта отслабването е толкова голямо че най- горния етаж на листата почти не пропуска пряка сл радиация и мн силно отс;лабва разсеяната. Подобни зависимости на разпределение на сл радиация се наблюдават и в горски съобщества в завис от формата и гъстотата на короната на дърветата коятос е явява активна поглъщателна повърхност. Зависи и от облистеността, мени се в течение на годината, през периода на зимен покой, ако почвената повърхност достигне до 70 % от постъпващата радиация след възобновяване на вегетацията това достига до 40% докато при пълнп разлистване в плътни корони по малко от 10%. Тревите, които обитават горите също се съобразяват с тази сезонна периодичност в светлината, но този процент е нисък за цялата година. Затова най- долният етаж от растенията е представен само от мъхове и лишеи. Ефективното пог;лъщане на светлината зависи от ефективността на листата. Младите листа поглъщат до 82% от постъпващата рад, до 10% отразяват, до 8% пропускат, а през есента когато листата имат жълтп-червеникав отенък-32,28,40

Водната повърхност отслабва слънчевата радиация много по- силно от атмосферата, лъчите от видимата част на спектъра с по- голяма дължина се поглъщат още от най- горните слоеве на водната повърхност, а инфрачервената радиация на няколко см от повърхността на водата. Ултравиолетовата прониква на дълб от няколко дм до 1м. Фотосинтетично активната радиация е главно с дължина на вълната под 500нм, прониква в дълбоките слоеве на водатат и създава слаба осветеност с преобладаване на синьо- зелени лъчи в моретата. Светлинния режима на водоемите с еопеделя в най- голяма степен от интензивността на сл радиация и от естествената осветеност над водната повърхност, както и от особеносите на самата водна повърхносткатос е иам в предвид агрегатното състоянеи на водата, солеността, прозрачността, подвижността, които определят нейната отражателна, разсейваща и поглъщателна способност. Минималната освветеност необходима за синтезиране на органични в-ва за водните растения е в границите от 1 до 3% от общото количество постъпваща радиация. При слаба прозрачност, количеството на проникващата сл светлина още на дълбочина от 50см намалява до 7% от общото количество постъпваща фотосинтетично активна радиация. В прозрачните води на езерата около 1% от постъпващата ФАР може да фдостигне на дълбочина 10м, затова зелените фотосинт растения могат да се срещат в тях и на дълбочина 5м, а водорасли до 20-30м. Водният слой над границата з аобитаване на автотрофни растения спопобни да фотосинт органични в-ва с учатие на сл енергия се наричат еуфотична зона. Този воден слой под тази граница се нарича дифоти1на зона. В откритото море границата на еуфотчната зона се намира мн по- дълбоко край бреговете на средиземно море около 1% от постъпващата на повърхността сл радиация прониква до 60м, а в прозрачните води на световния океан до 140м. Тези особености в радиационния режим на водните басейни обуслвят в най- голяма степен вертикалното разпределение на температурата, плътността на водата и топлинния режим на водоема. Обикновено най- осветените повърхностни части са и най- топлите.

Тема
Атмосферно налягане
Атмосферния въздух има собствено тегло благодарение на което той оказва натиск върху земната пов. Този натиск представлява сума от всички парциални натиска на вс газове които участват в състава на атмосферата и е изчислено, че този натиск се равнява на повече от 10 тона на кв метър. Атмосферното налягане във всяка точка на земното кълбо се равнява на лежащия над нея въздушен стълб, който стига до горната граница на атмосферата. На морсктоо равнище при темп 0 градуса и при 45 град геогр ширина това са приетите за нормални условия и там налягането се равнява с налягането се равнява на това което упражнява живачен стълб, който е висок 760мм. В практиката изразяването на налягането единиците са мм. Милибари, хектопаскали. Един хектопаскал = 0,75мм живачен стълб. Плътност на въздуха наричаме масата в единица обем. Изразява се в ж/куб. См. Или при нормалните условия 1 куб м сух въздух тежи 1,29гр. Докато при тези усл плътността на водата е 1000кг. Плътността ан въздуха и атм налягане са заедно като еколог фактори защото катос е променя темп на въздуха се променя и в атмосферното налягане, което във времетос е отразява и върху поведението на организмите. Атмосф налягане зависи от геогр ширина, надм височина, годишното време, циркулацията на въздуха. С увелич на надморската височина въздухът се разрежда, съсдържа по- малко кислород, плътността и налягането му се понижават. Когато се издигаме или спускаме и налягането се променя с един хектопаскал този параметър наричаме барометричен градиент (вертикален), барометрична стъпка. Но има и промяна в хоризонтална посока- хоризонтален барометричен градиент. На земното кълбо има две обласи, където има относително ниско атмосферно налягане. Това е на екватора и около 60-65 градуса в двете полукълба, има относит високо атм налягане и ги наричаме субтропични максимуми. Благодарение на тях на земното кълбо са обособени 3 кръга на циркулация. В тропичните ширини, в умерените и на полюсите. Атмосф налягане с епроменя и в хоризонт и във верт положение. Преди буря атмосф налягане се понижава, а насекомите го усещат най- много като стават по- активни и подвижни. Има някои раст,които си обръщат цветовете за да ги запазят преди буря. А животниоте във високите части са си изградили приоспособления имащи по- голяма повърхност на еритроцитите за да задържат повече кислород, както и по- голямо сърце спрямо размера на тялото си.

Тема
Вятър
Вятърът е движение на въздуха спрямо земната повърхност при което преобладава хоризонталното придвижване. Той има елементи или параметри: посока, скорост и поривистост. Посоката е сравнение на движението спрямо четирите посоки на земята. Измерва се в градуси. Скоростта е пътя изминат за единица време. Измерва се в км/час. Ураганен вятър наричаме над 100-120км. Скоростта е параметър, който бързо и в широки граници се мени. Използва се скала за измерването на скоростта, която различава видовете ветрове, измерени за м/с. Предложена е от Бофорд. Видове вятър- тих,лек, слаб, умерен, свеж, силен, много силен, буря, силна буря, много силна буря, щорм, ураган. Вятърът възниква от разликата в атмосферното налягане в различни точки от земната повърхност, която поражда движение на въздуха в съответствие с посоката на хоризонталния барометричен градиент. Колкото е по- голяма разликата в налягането толкова е по- голяма скоростта на вятъра. Вятъра проявява денонощен ход на скроост, най- добре изразено лятото в ясни дни. Хаактеризира сес минимум през втората половина на нощъта рано сутрин и максимум след пладне. През лятото този денонощен ход се наблюдава на височона около 300м... от тази височина нагоре силите на триене намаляват и така скоростта на вятъра през денонощието се изменя с мн малки амплитуди. Освен денонощно скоростта се променя и годишно. Над водната повърхност силиоте на триене са по- малки в сравнение с тези на сушата, което обуславя и по- голяма скорост на вятъра. Над континентите тези различия са твърде разнообразни в зависимост от формата на релефа, надм височина, склона на планинанта и силни ветрове в равнинни райони са мн благоприятни върху скоростта на вятъра и микроклимата. Местни ветрове са тези, които са представени от въздушни течения на ограничени територии свързани с местния климат. Бриз, планинско долинен вятър и фьон. Особени са мусоните, които се отнасят към общата циркулация и са свързани с организмите и стопанската дейност на човека, много неблагоприятни са вихрушките, които също можем да причислим към местните ветрове. Бриз- денонощен вятър през деня духа от морето към сушата,а нощем от сушата към морето. Такъв бриз се наблюдава през летните периоди и е свързан с по- големите темп различия през деня м/у водната повърхност и сушата, но в тропичните области е особено изразен бриза. Важен е за хидробионтите. Планинско- долинен вятър- когато силно се нагеят склоновете на високите планини . важен е за климата на долините. През деня топъл въздух се качва нагоре по склона, а през нощта тези склонове изстиват, хладния въздух е по- плътен и започва да слиза надолу, измества топлия и така възниква вятъра. Фьон- топъл и сух вятър, който като се изкачи на планинското било духа от планината към долината и често има същото действие като суховеите. Сприя- само през лятото, каткотраен, но мн силен до бурен до 30м/с, придружен с гръмотевични бури и бързо променя посока, завършва с краткотрайни поройни валежи и градушки. Вихрушка- малък но силно възходящ поток, често се наблюдава през топлите сезони, обр се от прегряване на семната повърхйност, появява се въртеливо движение покачващо се нагоре и нанася големи щети. Вихрови бури- възниква преди дъждовните облаци. При силно неустойчиви във верт движение въздушни маси. Бързо спадат температурите и земното налягане, което води до конденз на водните пари и това прави вивдим вихъра. Той наподобява хобот, който се спуска от облака към сушата и засмуква всичко. В зависимост от вида на този хобот бурите са: смерч, торнадо, тромб и ураган. Тя се появяват в тропиците около мексиканския залив, сащ, филипините. Скоростта на вятъра надминава 120-150м/с. Разрушителната сила е пълна. При нас рядко се случват такива бури.
Екологично значение- влияе на клмата и определя други климатообразуващи фактори; той спомага за разместването на въздушните слоеве; поддържа газовия състав на въздуха; пренася топлина и влага на големи астояния; енергетически е възобновяем; източник е на енергия; опрашва растения и пренася семена; спира активността на насекомите; ориентир е на хищниците; определя често някои външни морфологични изменения; редуцирането на крилата на някои организми; при някои орг вятъра определя ареала на разпространение.
Отрицателното му въздействе се изразява: опредлея скоростта на изпарение; засилва непродуктивното изпарение; засилва ерозията; причинява повреди при растенията при суша; причинява повреди от суховеите; материални щети; прашни бури; неправилно разпределя снежната покривка; мн насекоми изместват границите на местообитанието си към по- големи ширини и това е една от причините за глобалното затопляне; някои дървета семената им придобиват форма на флаг за да се пренасят по- лесно от вятъра.
Стихийни ветрове- силни са,скоростта им превишава 10м/с и водят до отвяване на снежната покривка и разрушаване на повърхностния почвен слой. С най- голяма интензивност се проявяват в степие и пустините особено пролетта и лятото, а най- малко в тундрата. Скоростта на вятъра при която започва ерозията на височина 15см от пов на почватае: при песъчлива почва 2-3м/с; при песъчливо-глинеста 3-4м/с; при тежко глинесто песъчлива 5-7м/с; при тежко глинеста 7-9м/с.

Тема
Сняг
Снега пада при отрицателни температури на земята. Тя влияе в/у топлинния баланс на земната повърхност. Снегът не винаги обр снежна покрвка. Тя мож да се задържи в даден район и това зависи от темп на въздуха. Устойчивостта на земната покривка може да се разграничи на 4 гр: 1 постоянно покрити с лед и сняг;2 райони с ежегодно обр на снежна покривка но с азлично задържане; 3 райони с почти ежегодна снежна покривка, но неустойчива; 4 теритбез снежна покривка. Средната граница на снеговалежите е 25-35 градуса а край бреговете около 45 гр геогр ширина. Долната граница, до която през цялата година има сняг се нарича снежна линия. Височината и зависи от темп и количеството на твърдите валежи. Постепенно тази линия се почишава с предвижване към тропиците.

Почвата - като екологичен фактор и като среда за живот
Почвата - като екологичен фактор : Почвата сложна система от твърди частици , обкръжени от въздух и вода . В нея са концентрирани запаси от минерали и органични вещества . Физичните свойства на появата се определят от механичния й състав . Той се изменя от живите организми . От механичния състав зависят : количеството на въздуха , количеството на водата и температурния режим . Състава на въздуха в почвата е непостоянен . В дълбочина количеството на кислород намалява и се увеличава количеството на въглеродния диоксид . Водата в почвата е в различно състояние . Количеството й се мени през сезоните в съответствие с валежите . Температурните колебания се характерни само за повърхностния слой почва . На дълбочина под 1м сезонни промени в почвата не настъпват . Химичните свойства на почвата се определят от киселинно - алкалната реакция , количеството минерални соли и органични вещества . Хумусът е много важен компонент на почвата . От него се определя нейното плодородие . Физичните и химичните свойства на почвата определят екологичния й режим . Той влияе върху разпределението на почвените обитатели във вертикална посока през различните сезони .
Почвата като среда за живот : Почвата е населена с много организми . В почвата са се разположели кореновите системи на растенията . Подземните части на растенията са източник на храна на много почвени обитатели - бактерии , едноклетъчни водорасли и животни - червей , кърлежи и безкрили насекоми . В зависимост от връзката й с почвата се различават три екологични групи животни : геобионти , геофили и геоксени .
Геобионтите сапостояни обитатели на почвата . Целия им жизнен цикъл протича в нея . Типични представители , това е дъждовния червей , къртица , сляпо куче и др .
Геофилите са почвени обитатели , на които само част от жизнения цикъл протича в нея . Типични представители са повечето насекоми - техните ларвени стадий преминават в почвата . Типичен геофил е майския бръмбар .
Геоксените са временни обитатели на почвата . В нея намират укритие или храна . Типични представители лалугера , заека , лисицата и др. При тях се развиват приспособления главно за предвижване . Начините на движение на почвата са много разнообразни : промъкване между почвените частици с извиване на тялото , чрез отблъскване с крайници , чрез промяна дебелината на тялото , чрез ровене .





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по екология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.