Хидросфера, кръговрат на веществата, вятър, сняг


Категория на документа: Екология


Хидросфера

Две трети от земната повърхност е заета от водата. Хидросфера е водната обвивка на земята. Състои се от световния океан, реки, езера, блата, подземни води, ледници и снежна покривка. Хидросферата обхваща всичко течно и твърдо състояние на водите на земната повърхност. Основните химични елементи които съсдържа са кислород- 86%, водород 11%, натриев хлорид 3%. Средната соленост на океаните е около 35% и основната част на разтворените соли са хлоридите и най- вече натриев хлорид, но и магнезиявият хлорид. Има различия между морска и речна вода, едните са солени, а другите сладки. В речните преоб;ладават всички видове карбонати и тогава солеността е мн малка, а при морските може да е и над 35%. Хидросферата е съвкуност от континентални, океански и морски води- водните ресурси на планетата. Около 3% от сушата е покрита с реки и е езера, около 11 % на сушата са ледниците , а всичко останало са морета и океани. Най- големи са запасите на световния океан. Запасите на жсички водни ресурси само на океана са около 90%, но те са на практика неизползваеми, защото са силно солени, а годни за използване са само около 5000 кубически км. Най- голямо значение от всички от разтворените соли са карбонати, хлориди и сулфати. Съотношението между отделните йони в живите организми са близки до тези на морската вода, но разлики има в техните количества и това се дължи на усилената обмяна на в-вата и защото клетките на организмите имат избирателна пропускливост да поглъщат едни соли навътре, а други навън, като една част от тези соли са за изграждане на скелета им, друга част се използват за церкулация и транспорт в тялото, а трети отвеждат навън непотребните в-ва. Солеността се определя от общото количество на съдържащите се йони и тя има определящо значение, когатос е определя осмотичното налягане във водата, спрямо което водните организми са силно чувствителни. Голяма част от йоните участват в строежа на организмите, влияят в-у обмяната на в-вата и имат значение за фотосинтезиращите растенията. Морската вода е едно от най- сложните химически съесдинения. Има затворени морета, които са по- солени от тихия океан и атлантическия, но най- солено е мъртво море, където разтворените соли надхвърлят около 250гр/л вода. Най- дългата река в света е Нил, а най- голям е басейнът на река Амазонка около 7 млн. Кв. Км. Тя влива всяка секунда над 180 000 м куб вода в световния океан. Най- дълбоко е езерото Байкал.
Биом- от био- живот, омат- съвкупност или световния океан представлява съвкупност- вода, растит и животински организми, скали и др. в литосферата има много биоми- планини, пустини и др, а океаните като хидросфера има един биом, кйто е по- голям от всички биоми на литосферата взети заедно. Повърхността ан хидросферата е два пъти по голяма и дълбока от литосферата. Дълбочината на почвата е в метри а на океана в километри. Световния океан има средна дълбочина 4-4,5 км. Най- голями дълбок е тихия океан- 35% от земната повърхност, а най- дълбока е мариянската падина- 11,5км. Биома носи името на растителността, която преобладава.
Ако включим цялото разнообразие от сухоземни организми, които обитават и въздуха и почвата от най- високо летящите до най- дълбоко ровещите и всичко това мове да е стотици метра. Около 80% от представителите на растит и живот организми живеят в литосферата, а около 20% в хидросферата. Световният океан, морета, реки и блата са незаменима среда за живот за повече от ... 9 от всеки 10 морски животни живеят прикрепени на дъното. Най- голямото морско животно е синия кит и изяжда 3 тона на ден. Хидросферата като абиотичен фактор, екотоп, биотоп влияе в/ъ всички елементи на биосферата, но и организмите оказват влияние в/у тази хидросфера в която живеят. Тази вода ан планетата се намира в непрекъснат кръговрат, в който участват и ивите организми и я движат природни сили и живи организми. По- голяма част от хидросферата е океаносферата:
-Повърхностен слой, в който дълбочината на проникващите лъчи е дотатъчна за фотосинтезата може да е само няколко мм, а може е да е до 100м, зависи от прозрачността. Водата се отличава с голяма подвижност, солеността варира, от особено значение з абиоразнообразието е температурата на водата. Студените басейни се отличават с по- голямо съдържание на кислород, което благоприятства по- голямото разнообразие от живи организми, но по- голямото съдържание на въглероден диоксид е пречка за изграждане на карбонатни скелети.
-Батиална област0 разполага е от около 200 до 1500м. Много слабо прониква светлината. Само в най- горните слоеве може да има слоеве з афотосинтеза и най- вече са предтсаяени от калцифилни водрасли. Солеността почти не с епроменя а температурата и подвижността отслабват.
-Абисална област- под 1500м и не прониква нито лъч светлина. Температурата е 4 градуса и е постоянна. Растителност липсва, но животните ги има до дъното.
-Ултра абисална област- под 6000м, има повече от 300 вида животни.
Има и други класификации:
- Брегова зона (литорална)- където има при;ливи и отливи
- Дънно- брегова- от повърхността до 150 м дълбочина.
- Зона на откритите води (пелагична)- слънчевите лъчи проникват слабо до 200м. Освен едноклетъчни водорасли инисши животни в тази зона има и риби бозайници и др.
- Абисална зона- не достига слънчева светлина и няма фотосинтезиращи организми.

Тема
Земна кора.

Литосфера като абиотичен фактор. Почвата като абиотична среда на живот

Да се чете от ръководството. За контролното почвата като екологичен фактор и строеж на почвата!!!

Тема
Функциониране на биосферата като цялостна система
... почвата с редица свои ф-ции е тясно свързана с ... от една страна с енамира в постоянен въздухообмен с атмосферата а от друга участва във формирането на подпочвените води и повърхностния приток иотток на влага и така участва в хидрологичния цикъл на земята. Основен източник на енергия за всички процеси е слънчевата радиация, като поглъща и отразява част от слънчевата радиация почвата се явява мощен фактор за баланса на енергията на земната повърхност и биосферата и участва в топло и влаго и газообмена м/у нейните компоненти. Всички тези процеси ги наричаме глобални ф-ции с общо бисферно значение, а биосферата е свързващото звено м/у биологичния и геологичния кръговрат. Тази взаимозависимост м/у съставните части на биосферата способстват за превръщането и в саморегулираща се екосистема, която обезпечава глобалния кръговрат на в-вата, където най- важно значение има живото в-во ( ивите организми). Всички биохимични р-ции, които протичат в организмите с помощта на мн силни катализатори- ензими, превъзхождат скоростта няколко хиляди пъти повече от тези процеси които протичат в неживата природа. Тази способност на бисферата към саморегулация, като цялостна система стои в основата на това, че живите организми на земята се разглеждат като един свръхорганизъм който неразривно е свързан с неживата материя ( абиотичната среда ) и поддържа подходящи условия винаги за собственото си съществуване, но живите организми от своя страна оказват влияние в/у всички други компоненти на биосферата, като изменят св-ва и състав на абиотичната среда. Границите на биосферата могат да се разглеждат като биологично активни зони, в които се извършва кръговрат на в-ва и се трансформират гоелми потоци енергия, а биосферата като функц система, екостема, планетарна екостистема в резултата на тези процеси. Основната ф-ция на бисферата е да поддържа устойчиво и постоянно живота на планетата. Живите организми участват активно във формиране на климата на дадено място, което с енарича микоклимат, също фотмират и физичните св-ва на почвите, но като цялостна система биосферата прирежава механизми за да поддържа своя хомеостаз- това е самоподдържане или поддържане на газовия състав, на устоичив състав на соли в хидросферата, но в основата на това стоят биологическите процеси на фотосинтезата, дишането, минералното хранене и регулиране на водния режим. Затова съвременната наука з абисферата я разглежда като саморегулираща се кибернитична система, която притежава св-вото хомеостаз- устойчиво равновесие.ферата функционира като единна цялостна система от всичките и съставни части.

Фактори на средата
Среда на обитание наричаме онази част от околната среда коят обкружавеа орг и коята въздейства пряко праяко и косвенно в-у наий важните функци Као растей развитие опрашване размножаване.Средата на обитаване фключва мнжество компоненти с органмичен или неорганичен произход всеки вид има своя собствена среда най важно св-во на всеки орг е неговата приспособенос към услвията на околна среда и регулиране нажизената дейсност в съсответсви с променити в нея ,но жизенено вазните елемени се наричат услвия за сеществива а отделните компоненти които оказва пряко или непраяко влияние в-у орг се нарича т еко фактори.
Абиотични фактори -сборни понятив кое фключва климат и ли атмосефрни факт влиза светлина и лъчистата енергия ,влизат метеорологичните показатели към тях са темертару и влазност на въздуха валеци снежна покривка атмосфвер налягане газов състгав стратификация на атмосферта вятър.ЗЕдафинчните показатали -почвените със вс физични и хим св-ва на почвата и хдрологичните показатели и св-ва на водната среда.
Биотични фактори -вс форми на взаимодействи м-у жив орг едни от тях служат за храна на др ,др се явява среда на обитаване др пренасят семена.
Антропогенни фактори-вс дейности на човека.
В зависимост от приспособителноста на орг разл се 2 осн гр фактори на средата
-Усотйчиви кйоито не оказват влияние в-у географ распространение и чизлиноста на популациите
-неустойчиви....
1-те са свързани с въртенето на земнята и обуславят времето ... а пък самите орг са се пруиспосбили къмн тази периодичност ,обаче антропоген факт често внасят трайни изменени в условията на околна та среда ,тяхното въздействие може да е положително или трицателно.Положително-разл видове залесявания .А не перидочно изменящите се факт не озават голямо влияние в-у сезониите цикли.Отрзязява се на численоста и равяномерното разпределение на популациите.Еко факт са пряко и непряко дейставщуи като къмн непряко дейставши са релеф надморска височна ,наклон.
Общи закономерности на действитео на факторите на средата. Взамодействието м-у живата и нежита материя определя жизнената дейсност на орг растеж раззвитеи цъфтез опращване оплождане размножаване. Вс ттова се намира в равниовесие(хомеостас) Въздейстието на отделните еко фактори се ..интезивност(степен на въздейстиви) Тя фключва честота на този фактор диапазно или амплитуда на дейстивие.Амплитуда е разликата м-у мин и мка стойност която определя границите в-у които ватрира даден еко фактор.....
Минимална максимално и оптимална .Мин и макс са сточките изънб пределите от коит отй загива а оптималната най благоприятното съчетание на фактора при който вс физиолог порцеси протичат оптимално.Амплитуда на вариране вс фактор от негови мин до макс се нарича граница на толеранотноста или устойчивос на вида А способноста на един орг по бързо да се припособи към 1 факт се нарича еко пластичност.В зависимост от еко пластичноста вс орг се делят на 2 групо.Еврибионтни и стинибионтни.И когато едни орг при малки отклонения на 1 факт казваме ч1е има тесни граници на толерантност те са стенобионтни тяно специализирани имат ниска еко пластичност и обраното орг които същестивува при голям диапазно на пластичност се наричат евриобионти-широко специализирани.Когато един орг дълго време същетвува при постянни услвия на външната среда той губи еко пластичноста си.

Зако за минимума(ограничаващ фактор) АКо имаме неизменящи се условия ... не се определя от тези фактори които са в опитмум а се определя,може да е само 1 фактор който се нам в мин или в излишак....Тога вс фаткори да са в оптимално съчетани и ч смао да е извън границите на толерантност той определя същ на вида.
Закон за оптимума-съгласно този закон вс факт действат в комплекс но най добор развитие и най висока продуктивност се обеспечав а само при оптм съчетаване на вс еко факт. Акосе разглеждат факт по отелдно за физ процеси в растенията са вредни прекалено високи тем на въздуха ниската важност и силните втрове.Мн е важно тяхното сумарно действие кога се съчета такова действие тогава тяхното тяхното вредно дейстив се усилва многократно.
Тема
Поглъщане и разпределение на слънчевата радиация във водните екосистеми
Фитоцен е мн сложна оптическа сист която преразпределя потока слънчева радиация в зависимост от неговата честота, гъстота, отиентация на листата, листна пов и др. в много гъсти масиви около 25 % от постъпващата сл радиация се отразява от повърхността на листата. Останалата част или с епоглъща от горния етаж на листата или постъпва навътре в екосистемата чрез листните петури и това е като филтър. За светлолюбивите растения минималното осветление за да протича процеса фотосинтеза е около 20 % от цялата постъпваща радиация. В семкоиздръжливите този процес е около 5 и 15, а за долен предел за живота на листостъблените се приема около 2%, за нисшите до 0,5% и по изключение до 0,1%. ФАР- фотосинтетична активна радиация- отношението между площта на лисата към общата площ на участъка и е доказано, че площ по- голяма от 4000 кв.м на дка слънчевата радиация практически не нараства. ФАР зависи от височината ан слънцето и ориентацията на листата. Когато височината на слънцето е под 35% по- голямо е пропускането на сл радиация при хоризонтално разположени листа. При височина над 35% пряката сл радиация прониква по- дъ;лбоко в екосистемата. Отслабването на сумарната радиация се осъщ главно от горните етажи налистата. При не голяма височина на слънцетпо над хоризонта отслабването е толкова голямо че най- горния етаж на листата почти не пропуска пряка сл радиация и мн силно отс;лабва разсеяната. Подобни зависимости на разпределение на сл радиация се наблюдават и в горски съобщества в завис от формата и гъстотата на короната на дърветата коятос е явява активна поглъщателна повърхност. Зависи и от облистеността, мени се в течение на годината, през периода на зимен покой, ако почвената повърхност достигне до 70 % от постъпващата радиация след възобновяване на вегетацията това достига до 40% докато при пълнп разлистване в плътни корони по малко от 10%. Тревите, които обитават горите също се съобразяват с тази сезонна периодичност в светлината, но този процент е нисък за цялата година. Затова най- долният етаж от растенията е представен само от мъхове и лишеи. Ефективното пог;лъщане на светлината зависи от ефективността на листата. Младите листа поглъщат до 82% от постъпващата рад, до 10% отразяват, до 8% пропускат, а през есента когато листата имат жълтп-червеникав отенък-32,28,40

Водната повърхност отслабва слънчевата радиация много по- силно от атмосферата, лъчите от видимата част на спектъра с по- голяма дължина се поглъщат още от най- горните слоеве на водната повърхност, а инфрачервената радиация на няколко см от повърхността на водата. Ултравиолетовата прониква на дълб от няколко дм до 1м. Фотосинтетично активната радиация е главно с дължина на вълната под 500нм, прониква в дълбоките слоеве на водатат и създава слаба осветеност с преобладаване на синьо- зелени лъчи в моретата. Светлинния режима на водоемите с еопеделя в най- голяма степен от интензивността на сл радиация и от естествената осветеност над водната повърхност, както и от особеносите на самата водна повърхност катос е иам в предвид агрегатното състоянеи на водата, солеността, прозрачността, подвижността, които определят нейната отражателна, разсейваща и поглъщателна способност. Минималната освветеност необходима за синтезиране на органични в-ва за водните растения е в границите от 1 до 3% от общото количество постъпваща радиация. При слаба прозрачност, количеството на проникващата сл светлина още на дълбочина от 50см намалява до 7% от общото количество постъпваща фотосинтетично активна радиация. В прозрачните води на езерата около 1% от постъпващата ФАР може да фдостигне на дълбочина 10м, затова зелените фотосинт растения могат да се срещат в тях и на дълбочина 5м, а водорасли до 20-30м. Водният слой над границата з аобитаване на автотрофни растения спопобни да фотосинт органични в-ва с учатие на сл енергия се наричат еуфотична зона. Този воден слой под тази граница се нарича дифоти1на зона. В откритото море границата на еуфотчната зона се намира мн по- дълбоко край бреговете на средиземно море около 1% от постъпващата на повърхността сл радиация прониква до 60м, а в прозрачните води на световния океан до 140м. Тези особености в радиационния режим на водните басейни обуслвят в най- голяма степен вертикалното разпределение на температурата, плътността на водата и топлинния режим на водоема. Обикновено най- осветените повърхностни части са и най- топлите.

Тема
Атмосферно налягане
Атмосферния въздух има собствено тегло благодарение на което той оказва натиск върху земната пов. Този натиск представлява сума от всички парциални натиска на вс газове които участват в състава на атмосферата и е изчислено, че този натиск се равнява на повече от 10 тона на кв метър. Атмосферното налягане във всяка точка на земното кълбо се равнява на лежащия над нея въздушен стълб, който стига до горната граница на атмосферата. На морсктоо равнище при темп 0 градуса и при 45 град геогр ширина това са приетите за нормални условия и там налягането се равнява с налягането се равнява на това което упражнява живачен стълб, който е висок 760мм. В практиката изразяването на налягането единиците са мм. Милибари, хектопаскали. Един хектопаскал = 0,75мм живачен стълб. Плътност на въздуха наричаме масата в единица обем. Изразява се в ж/куб. См. Или при нормалните условия 1 куб м сух въздух тежи 1,29гр. Докато при тези усл плътността на водата е 1000кг. Плътността ан въздуха и атм налягане са заедно като еколог фактори защото катос е променя темп на въздуха се променя и в атмосферното налягане, което във времетос е отразява и върху поведението на организмите. Атмосф налягане зависи от геогр ширина, надм височина, годишното време, циркулацията на въздуха. С увелич на надморската височина въздухът се разрежда, съсдържа по- малко кислород, плътността и налягането му се понижават. Когато се издигаме или спускаме и налягането се променя с един хектопаскал този параметър наричаме барометричен градиент (вертикален), барометрична стъпка. Но има и промяна в хоризонтална посока- хоризонтален барометричен градиент. На земното кълбо има две обласи, където има относително ниско атмосферно налягане. Това е на екватора и около 60-65 градуса в двете полукълба, има относит високо атм налягане и ги наричаме субтропични максимуми. Благодарение на тях на земното кълбо са обособени 3 кръга на циркулация. В тропичните ширини, в умерените и на полюсите. Атмосф налягане с епроменя и в хоризонт и във верт положение. Преди буря атмосф налягане се понижава, а насекомите го усещат най- много като стават по- активни и подвижни. Има някои раст,които си обръщат цветовете за да ги запазят преди буря. А животниоте във високите части са си изградили приоспособления имащи по- голяма повърхност на еритроцитите за да задържат повече кислород, както и по- голямо сърце спрямо размера на тялото си.

Тема



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хидросфера, кръговрат на веществата, вятър, сняг 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.