Екология - експозе


Категория на документа: Екология


ГЛАВА 1: СЪЩНОСТ НА СЪВРЕМЕНАТА ЕКОЛОГИЧНА СИТУАЦИЯ. ЕВОЛЮЦИЯ В ИДЕИТЕ НА "ЕКОЛОГИЗМА". ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
Съвременната екологична ситуация по своята същност може да се определи като проблемна. Проблемна е онази ситуация, която е резултат на сложни, разнородни, взаимосвързани причини и за която не винаги могат да се намерят еднозначни и навременни решения.
В основата на всяка проблемна екологична ситуация стои човешката дейност, дори отчасти и тогава, когато тя има природен характер (например бедствията).
Промишлеността, енергетиката, транспорта, туризма, селското и горското стопанство са основните сектори на икономиката, които заедно с потребителските навици определят в най-голяма степен състоянието на околната среда и нейните екосистеми.
Друга важна особеност на екологичната ситуация е, че тя се проявява във времето и пространството. Отлагането на решенията в редица случаи може да изостри и направи необратими тенденциите на увреждане в дадена екосистема (например крайречна влажна зона или гора). От нарушено, състоянието бързо може да стане критично и дори катастрофално за дадена система, ако натискът на човешката дейност продължава, а решенията се бавят. Един такъв пример са промените в климата, които по оценка на учени биха станали необратими, ако бездействието на правителствата и бизнеса продължи.
Екологичната ситуация се променя в пространството като прераства от по-ниско към по-високо йерархично ниво или от местно към регионално и национално равнище, и оттам към международно и глобално
Характерните черти на екологичната ситуация са разгледани в няколко групи в зависимост, от равнището на което те се проявяат, като присъщи за света или за отделни групи страни - съответно развити и развиващи се, както и за отделно взета страна. Особеностите, които дават облика на глобалната екологична ситуация например са: промяната в климата, изчерпването на невъзобновяемите природни ресурси (енергия и материали) и загубата на потенциал за възобновяеми ресурси (дървесина, риба, храни, влакна и др.) с неблагоприятни последици за околната среда, натрупването на огромен обем промишлени, строителни, селскостопански и битови отпадъци, нарушаващи биогеохимичните цикли и намаляващи площта на биопродуктивните земи; разкъсванто на кръговрата на основните биогеохимични вещества и превръщането им в линейни процеси с неблагоприятни последици за екосистемите и човека и др.
Докато особеностите на екологичната ситуация в България по време на прехода могат да се посочат в: привидното й подобряване в резултат на срива в икономиката; във високия риск за човешкото здраве и екосистемите, произтичащ от опасни отпадъци (негодни пестициди, незаконни сметища, промишлени вредни емисии и пр.) и търсене на решения за тяхното обезвреждане; наследяването на промишлено замърсени земи от минал период и търсене на решения за тяхното очистване в процеса на приватизация и пр.;
Интердисциплинарното развитие на екологията като наука е разгледано на основата на формирането на традиционната екология и нейното интегриране с различни частни науки, в резултат на което възникват приложната, биофизичната, социалната, инжинерната, индустриалната екология и др.
Интегрирането на екологията с икономиката създаде сравнително нова трансдисциплинарна област на знанието - екологична икономика или екоикономика. Екоикономиката е синтез между традиционната неокласическа икономика и екологията и се проявява в нейните два аспекта: икономика на природните ресурси и икономика на околната среда. Тя изучава взаимовръзките между икономическите и екологичните системи в най-широкото им представяне.
Екологията и устойчивото развитие като научна дисциплина има за задача да изучи по-задълбочено екологичните аспекти на концепцията за устойчиво развитие. Доколкото обаче екологичното измерение на устойчивото развитие е неразривно свързано с икономическото и социално измерение, както ще се убедим по-нататък в това, те не остават игнорирани. Триизмерното представяне на целите на устойчивостта произтича както от общоприети схващания на международните институции, така и от получили вече признание от научната общност разбирания за устойчивото развитие.
"Екологизмът" или "инвайърментализма" (буквално кауза за опазване на околната среда) като идейно и обществено движение е разгледан в контекста на еволюцията от парадигмата на "екологичния песимизъм" до концепцията за устойчиво развитие
Дадена е една от най-популярните дефиниции на устойчивостта, че "човечеството е способно да направи развитието устойчиво, удовлетворяващо нуждите на настоящето, без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите потребности".
Посочени са основните документи, приети на Конференцията на ООН за околната среда и развитието в Рио де Жанейро през 1992 г.
Проследен е и следвщият форум - Конференцията на ООН за устойчиво развитие, свикана в Йоханесбург, ЮАР (26 август - 4 септември 2002 г.), на която са приети Целите за развитието през хилядолетието и План за действия за тяхното изпълнение.
ГЛАВА 2: ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ТРИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА УСТОЙЧИВОСТТА
За начало на развитието на концепцията най-често изследователите приемат доклада на Брунландската комисия "Нашето общо бъдеще. В доклада развитието се разглежда в икономически, екологичен и социален аспекти, като водещ е икономическия аспект, като "икономическо развитие, което задоволява потребностите на настоящото поколение, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволят собствените си нужди"/ Дефинирано в по-общ план устойчивото развитие е "процес на промяна, при която експлоатацията на ресурсите, насочеността и инвестициите, ориентирането на технологиите и на институционалните промени са в хармония помежду си и увеличават текущия и бъдещия потенциал, с който се осигуряват човешките потребности и стремежи". При това "устойчивото развитие не се разглежда като фиксирано състояние на хармония, а по-скоро като процес на промени..".
Същностните белези на устойчивото развитие, които се извеждат от неговите дефиниции, може да се обобщят както следва:
* цялостен, комплексен поглед към проблемите и всеобхватност -
* разумно използване на ресурсите и средата, постигане на баланс между естествената и изкуствената среда за осигуряване на възможностите за развитие на човечеството и индивидите
* отговорност пред бъдещето, дългосрочно ориентиран стратегически подход към развитието
* постигане на баланс между икономическите, социални и екологични измерения, равнопоставеност на целите в трите области и интегриране на съответните политики
* постигане на ресурсо-съхраняващ управляван растеж: равновесие между използване и опазване при възобновимите ресурси, минимално използване на невъзобновими ресурси, съобразяване с асимилационната способност на средата за поемане на отпадъци и емисии
* равенство/справедливост при достъпа до генериращите благополучие ресурси и при разпределението на ползите и разходите, в т.ч. и чрез отчитане на екстерналните ефекти
* обединяване на усилията, партньорство, споделена отговорност между различни институции и групи и на различни равнища (от местно до глобално), широко участие на всички заинтересовани както при определяне на принципите на политиката и необходимите действия, така и при тяхното реализиране
* необходимост от цялостна промяна на обществото, на установените модели на поведение, стопанска дейност, потребление и управление
Базовите постулати на концепцията са: на екологичната поносимост, на социалната справедливост, на икономическта жизнеспособност.
Интергенерационната справедливост означава равни възможности за развитие в рамките на сегашните поколения, т.е. равенство между отделните социални общности и равенство на индивидите в рамките на отделните общности.
Интрагенерационната справедливост обхваща равните възможности между сегашните и бъдещите поколения по отношение на използването на ресурсите, потреблението на блага и човешките права.
Когато се предполага възможност за пълна взаимозаменяемост на отделните видове капитал и се запазва на общата стойност на съвкупния капитал, е налице политика на слаба устойчивост. Принципът на слабата устойчивост постулира, че използвания в икономиката на дадена страна капитал трябва да не намалява с времето.
Принципът на силната устойчивост гласи, че наличното количество природен капитал трябва да бъде поддържано и усъвършенствано, защото функциите, които изпълнява не могат да бъдат заменени от произведения капитал и стоки. Силната устойчивост предполага недопускане на взаимозаменяемост между отделните видове капитал и запазване на всеки от тях поотделно. Това е валидно с пълна степен особено при критическата част от природния капитал, която не може да бъде заменена.
Носещия капацитет на екосистемите е количеството население, което може да бъде поддържано с наличните ресурси и услуги на тази екосистема, тоест при нарушаване на равновесието екосистемата реагира чрез регенериране, макар някои екосистеми да не могат да възстановят първоначалното си състояние
Условията за екологична поносимост, а оттам и устойчиво развитие на обществото са:
1. ограничаване на емисиите на субстанции в рамките на абсорбционния капацитет на околната среда; 2. управление на възстановимите ресурси по начин, осигуряващ поддържането на тяхната екологична функция; 3. управление на невъзстановимите ресурси по начин, осигуряващ поддържането на тяхната екологична функция в рамките на възможността да бъдат заменени с възстановими ресурси.
ГЛАВА 3:ЕКОЛОГИЧЕН ПОДХОД КЪМ УСТОЙЧИВОСТТА
Eкосистемата е елементарната градивна пространствена и функционална структурна единица в екологията, която включва съобществото от живи организми - биоценозата, заедно с неживата част от тяхната среда - биотопа и всички разнообразни взаимодействия помежду им, в която се осъществява кръговрат на веществата и чрез потока на енергията се създава ясно определена биотична структура.. Връзката на биоценозата с биотопа има веществено-енергетичен характер. Енергията и веществата са главните фактори за съществуването и устойчивото развитие на екосистемите.
Екосистемата е авторегулирища се система, т.е. тя се самовъзстановява при нарушено равновесие на обменните и процеси, при това в посока към по-благоприятно съществуване на системата - налице е действието на отрицателните и положителните обратни връзки. Тъй като екосистемата се отнася към системите, акумулиращи вещества и енергия, то нейната авторегулация води до прогресивното и саморазвитие съпроводено с повишена организираност на частнитие и нарастване степента на цялост. Антропогенното въздействие от страна на човек въздейства силно негативно на този естествен процес.
Основа на саморегулацията на екосистемите и връзките между тях е жизнената дейност на популациите на различните видове растения и животни. Между организмите се установяват взаимообусловени хранителни вериги и начини на размножаване, регулиращи тяхната численост. Регулиращата роля на организмите в запазване целостта на екосистеми се подпомага от високата реактивност на биоценозите. Организмите активно се приспособяват към променящата се среда - биотична и абиотична. Това приспособяване се постига чрез промяна на поведението им, както и чрез промяна на вътрешния им строеж. И в двата случая промените в органичния свят, по закона за обратната връзка се водят до изменение на средата и цикълът се повтаря отново и отново. Взаимовръзката между промените играе важна роля в развитие на екосистемите.
Екосистемата, като всяка система се намира в равновесие, не само с външната и среда, но и по отношение на взаимодействието на частитие и. Това равновесие е динамично, то се развива в посока към по-активния полюс. Може да се направи извода, че под екологично равновесие на екосистемата се разбира състоянието на балансираност между изграждащите я компоненти и протичащите в нея процеси, както и между екосистемата и заобикалящата я среда на всички равнища. Това равновесие се поддържа от свойствените на екосистемата механизми за саморегулиране. Екологичното равновесие осигурява саморазвитието и самопроизводството на екосистемата при изменение на условията в определен диапазон за известен период от време.
Характерни особености на екосистемите:
* Те са отворени в термодинамично отношение и са относително стабилни във времето и пространството като получават и отдават енергия;
* Те са независими от външните източници на енергия, с изключение на слънчевата. Това са относително самостоятелни системи, чиито биоценози са енергетично свързани с биотопитие им - с неорганичната среда, чрез биогенния кръговрат на веществата;
* Извършват непрекъснат кръговрат на вещества и обмяна на енергия на енергия необходими за съществуването на живота. В тях се извършва цялостен, метаболитно затворен и независим кръговрат на биогенните елементи, влючително на водата, въздуха и другите жизнено необходими съединения и елементи;
* Всяка екосистема може да се саморегулира и се установява и запазва динамично равновесие, което се нарича хомеостаза, т. е. екосистемите са способни да поддържат относителна стабилност на своето състояние. Популациите на биоценозите им се самовъзпроизвеждат и са способни са да се самовъзстановяват и самопречистват.
Функционирането на екосистемата се основава на взаимодействитето на биоценозата, потоците енергия и кръговрата на веществата. Основен източник на енергия за организмите е слънцето. Потокът от енергия в екосистемата е еднопосочен. Веднъж използвана от организмите, енергията не се връща обратно към Слънцето. В резултат на саморегулиращи се процеси, в които участват всички компоненти на екосистемите, веществата извършват кръговрат в биосферата и се поддръжа живота на Земята.
Екосистемните услуги са онези продукти и услуги от природата, които хората оползотворяват за себе си Екосистемните услуги могат да бъдат класифицирани по различни признаци. Оценката на екосистемите за хилядолетието на Обединените нации ги разделя на няколко групи използвайки категориите материални, регулиращи, културни и поддържащи услуги, като авторите на това деление подчертават, че някои от категориите се припокриват.
Екосистемният подход е инструмент за постигане на устойчиво развитие в трите му измерения, които също са част от целите на стратегията на ЕС за устойчиво развитие, а именно защитата на околната среда, социалната справедливост и сближаването и икономическия просперитет на хората. Той представлява стратегия за интегрирано управление на сухоземни, водни и биологични ресурси, гарантираща тяхното опазване и устойчиво използване.
Прилагането на този подход позволява да се спазват критериите за постигане на екологична устойчивост:
* ограничаване използването на невъзобновимите ресурси. Нужно е да използваме такова количество от този вид ресурси каквото създаваме от ресурса заместител от възобновим произход, или пък в каквато степен е увеличена продуктивността на не/възобновимите ресурси.
* ограничено използване на възобновимите ресурси. Степента на тяхното използване не трябва да надвишава скоростта на тяхното възстановяване.
* ограничено изхвърляне на отпадни продукти в околната среда, което да не надвишава носещият и капацитет.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екология - експозе 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.