Биогеография на България


Категория на документа: Екология


В горските съобщества на Стара планина преобладава букът, често с габър. Буковият пояс е най-добре развит у нас именно в този подрайон (северните склонове на Стара планина и Средна гора). В централната част на Стара планина са се съхранили реликтни букови гори с вечнозелен подлес от лавровишня. Иглолистните и смесените гори са сравнително малко и са съставени главно от смърч или смърч и бук. По-рядко се срещат ела, бяла мура и бял бор. За високопланинския храстов подпояс характерни са храстово-тревни формации от сибирска хвойна, боровинки, картъл, връшняк (Bruckenthalia) и др. Срещат се рядко и групи от клек. В Средна гора най-разпространени са буковите и габъровите гори.
В Старопланинския подрайон се установяват ясни флористични връзки с Карпатската планинска система. Тук се срещат единствено у нас (между 1100 и 2300 m н. в.) карпатските видове Lathyrus transsylvanicus (трансилванско секирче), Linum extraaxillare (старопланински лен), Bupleurum longifolium (дълголистна урока), Asperula capitata (старопланинска лазаркиня) и Senesio umbrosus (сенчест спореж). Това са видове с планински произход, намерили възможност за разселване в Старопланинската верига, която е естествено продължение на Карпатите.
Очевидни са също така и флористичните връзки на високите старопланински части с Алпите и другите европейски планини.

За това говори съществуването на редки видове от тези групи, срещащи се у нас само в Старопланинския подрайон - Alchemilla plicatula (сгънатолистно шапиче), A. anisiaca (анизово шапиче), A. grossidens (едрозъбесто шапиче), A. indivisa (неразделнолистно шапиче), A. mollis (меколистно шапиче), Asplenium lepidum (люспесто изтравниче), Saxifraga marginata (рохелова каменоломка), Rubus vepallidus (вепалидова къпина), Lathyrus montanus (планинско секирче), Daphne blagyana (благаево бясно дърво), Meum atamanicum (балкански див копър; ледников реликт), Lasepitium krapfii (крапиев лазерпициум), Androsace obtusifolia (тъполистен оклоп), Gentiana acaulis (безстъблена тинтява), Gentianella amarella (истинска горчивка), Campanula latifolia (широколистна камбанка), Phyteuma confusum (балканска фитуема), Cirsium oleraceum (градинска паламида).

Ендемити на високите пояси на Стара планина (очевидно млади кватернерни видове, свързани генетично с европейски планински форми и произлезли от тях в условия на географска изолация след заледяването) са Rubus oblongoobovatus (българска къпина), Alchemilla achtarovii (ахтарово шапиче), A. jumrukczalica (юмрукчалско шапиче), A. asteroantha (звездоцветно шапиче), Viola balcanica (балканска теменуга), Seseli bulgaricum (български скален копър), Primula frondosa (старопланинска иглика), Betonica bulgarica (български ранилист), Verbascum boevae (боев лопен).
Във фауната на високите пояси на Старопланинския подрайон преобладават форми със севернопалеарктичен произход. Терциерните реликти са с малки изключения обитатели на пещерите (троглобионти) и са едновременно ендимити на подрайона. Старопланинският подрайон е богат на ледникови реликти.
Ледникови реликти, които обитават Старопланинския подрайон, са Paraleptophlebia tumida от еднодневките, Melanoplus frigidus от скакалците, Amara erratica, Elophorus glacialis, Corymbites cupreus от твърдокрилите, Erebia epiphron, Hadena maillardi, Larentia cognata от пеперудите и др. Към ледниковите реликти се отнасят също планинската жаба (Rana temporaria), живораждащият гущер (Zootoca vivipara), усойницата, полевките Clethrionomys glareolus и Pitymys subterraneus, срещащи се и в други наши планини.

Ендемити на подрайона са видовете и подвидовете Wiedmannia andreevi от двукрилите, Trechus mmerkli и Tapinopterus kaufmanni winkleri от бръмбарите бегачи, Oreina plagiataschipkana от твърдокрилите листояди, Otiorrhynchus rambouseki от хоботниците, Erebia albergans phorcys от пеперудите, Rhyacophila joosti, R. kownackiana и Drusus popovi от ручейниците и др. Голямо е богатството на ендемичните представители на безгръбначната фауна в старопланинските пещери. Според Георгиев (1982) 12 от ендемичните мокрици (Oniscoidea) троглобионти у нас са локализирани в западните и централните части на Стара планина. Ендемични пещерни обитатели тук са също видове от род Neobisium (разред Pseudoscorpiones), два вида паяци сенокосци (разред Opiliones), голям брой видове от многоножките (Diplopoda и Chilopoda) и бръмбарите бегачи (сем. Carabidae). Повечето от тези таксони са наши терциерни реликти. Освен това много видове безгръбначни животни у нас са установени само в Старопланинския подрайон.
За фаунистични връзки на подрайона с Карпатите свидетелстват някои карпатски видове, за чийто ареал Старопланинският подрайон е южна граница. Такива са Chlorperla transsylvanica от русалките, Chrysolina carpathica и Minota spp. от твърдокрилите листояди и др.
Рило-Родопски подрайон. Този подрайон е най-високата и монолитна планинска система в България и включва средните и високите планински части на Рила, Пирин (без южните части) и Западни Родопи. Той се отличава рязко от останалите подрайони с няколко особености. Преди всичко подрайонът има най-ясно изразен умереноконтинентален планински климат. Освен това в неговия състав влизат единствените наши планини (Рила, Пирин) с типично развит алпийски пояс и най-силно засегнати от плейстоценските заледявания.
Биотата на Рило-Родопския подрайон се характеризира с много висок процент студеноустойчиви и студенолюбиви холарктични, севернопалеарктични, европейски и планински видове, глациални реликти и неоендемити. Известни са още редица терциерни реликтни видове, някои от които са ендемични или субендемични.
Растителната покривка и флората на трите планини имат голяма близост. Главните широколистни горски формации са съставени от бук, а иглолистните - от смърч и бял бор и по-рядко от ела или бяла мура. Освен това само в този подрайон и в Славянка са разпространени гори от черна мура (Pinus heldreichii; Пирин). Докато буковите и смърчовите съобщества и тези от бял бор имат типично средноевропейски и бореален характер, то съобществата от черна мура и черен бор са преходносредиземноморски. Кленовите съобщества са развити най-добре у нас в субалпийските части.
Рило-Родопският подрайон е най-богат на собствени ендемити от всички останали подрайони на страната. При това те са разпространени над 1000 m н. в. и в повечето случаи имат характер на ледникови реликти и неоендемити. Ендемити общи за Рила и за Пирин са Viola orbelica (рилска теменуга) и Veronica kellererii (келерерово великденче), а за Западни Родопи и Рила - Viola rhodopaea (родопска теменуга) и Veronica rhodopaea (родопско великденче).
Ендемити на Рила са Primula deorum (рилска иглика), Alchemilla pawlowskii (павловско шапиче) и Verbascum jankaeanum (янкиев лопен), а за Западни Родопи - Secale rhodopaeum (родопска ръж), Arenaria rhodopaea (родопска песъчарка), Ranunculus stojanovii (стояново лютиче), Carduus rhodopaeus (родопски магарешки бодил) и др.
Най-голям е броят на пиринските ендемити. Някои от тях са Poa pirinica (пиринска ливадина), Festuca pirinica (пиринска власатка), Carex pirinensis (пиринска острица), Arenaria pirinica (пиринска песъчарка), Papaver degenii (пирински мак), Arabis ferdinandi-coburgii (пиринска гъшарка), Brassica jordanoffii (пиринско зеле), Alchemilla pirinica (пиринско шапиче), A. bandericensis (бъндерицово шапиче), Oxytropis urumovii (урумов окситропис), Heracleum angustisectum (пирински девисил), Galium stojanovii (стояново еньовче), Thymus perinicus (пиринска мащерка), Verbascum davidovii (давидов лопен), Rhinanthus javorkae (яворкова клопачка), Asyneuma kellererianum (асинеума), Erigeron vichrensis (пиринска злолетица), Hieracium stefanoffii (стефанова рунянка).
В специфичната високопланинска или хладнолюбива, предимно ледниково-реликтна флора на Рило-Родопския подрайон се срещат много видове, разпространени у нас само в него.

Такива са например холарктичните видове Lepidotis inundata (блатен плаун), Diphasium complanatum (сплескан плаун), Isoлtes setacea (езерен шилолист), Athyrium alpestre (алпийска женска папрат), Carex rupestris (скална острица), Silene acaulis (безстъблено плюскавиче), Juncus triglumis (триципеста дзука), Sibbaldia procumbens (разпростряна сибалдия), Bartschia alpina (алпийска язовка), Saxifraga aisoides (жълта каменоломка); европейско-сибирските видове Sparganium affine (сходна ежова главичка), Salix hastata (копиелистна върба), Petrorhagia alpina (алпийска мантийка), Saxifraga androsacea (оклопова каменоломка), Ribes nigrum (черно френско грозде), Ligularia sibirica (сибирски див тютюн); планинските европейски и планински средиземноморски видове Arabis jacquinii (жакенова гъшарка), Alyssum cuneifolium (клиноиглистен игловръх), Draba tomentosa (наплъстена рупа), Kernera saxatilis (кернера), Carex ferruginea (ръждива острица), Salix retusa (врязанолистна върба), Barbarea bracteosa (прицветникова злина), Arabis allionii (гола гъшарка), A. muralis (стенна гъшарка), Saxifraga retusa (алпийска каменоломка), Alchemilla fussa (врязано листно шапиче), Astragalus centralpinus (централноалпийски клин), Empetrum nigrum (черен емперум), Armeria alpina (високопланинско лъжниче), Ligularia glauca (син див тютюн), Pulsatilla vernalis (пролетно котенце), Cardamine resedifolia (резедолистна горва); малоазийските видове Silene perinica (перинско плюскавиче), Crepis bithynica (пиринска дрипавка) и балканските ендемити Minuartia stojanovii (стоянова мишовка), Aubrieta gracilis (грациозна аубриета), Saxifraga sprunerii (шпрунерова каменоломка), Geum bulgaricum (български омайник), Potentilla montenegrina (черногорско прозорче), Alchemilla heterophylla (разнолистно шапиче), Polygala acarnanica (суха телчарка), Asperula suberosa (пиринска лазаркиня), Onosma rhodopaea (родопско омразниче), Scabiosa rhodopensis (родопска самогризка), Draba scardica (шарпланинска рупа).

Само в този подрайон у нас се срещат терциерните реликти Cypripedium calceolus (венерина обувка; Западни Родопи; евразийски вид с ареал, включващ и Далечния Изток) и Goodyera repens (пълзяща гудиера; Западни Родопи; холарктичен вид).
Фауната на подрайона има северен и планински облик. Южни елементи в горната част на средния и във високия планински пояс липсват. Наблюдава се голямо богатство на аркто-алпийски и борео-монтанни видове. Според Берон (1969) такива тук са 3 вида паяци, 43 вида насекоми и един вид от птиците. Към тази група може да се добавят още много членестоноги, както и някои земноводни и влечуги. Между влечугите е срещащата се у нас само в Рила и Пирин Vipera berus bosniensis (босненска усойница).
Характерни обитатели от птиците са глухарът, лещарката, няколко вида кълвачи, скалният орел, горската улулица, гарванът гробар, сокерицата, ястребите, редките видове хайдушка гарга (Pyrrhocorax graculus) и пернатокрака кукумявка (Aegolius funereus; у нас само в Рила, Родопите и централните части на Стара планина), установената само във високия Пирин у нас снежна чинка (Montifringilla nivalis) и др., а от бозайниците - мечката, лисицата, вълкът, дивата коза, белката, златката, дивата котка.
Подрайонът има много ендемити (изключително безгръбначни животни), повечето от които са млади форми, обитаващи средните и високите части.

Някои от ендемичните видове и подвидове на подрайона са Faustina polinskii, F. pirinensis и F. sztolcmani от сухоземните охлюви Megaphillum glossulifer от многоножките диплоподи, Derocrepis serbica rhilensis и Luperus rhilensis от листоядите, Otiorrhynchus lithanthracius hospitus, O. cepelarus, O. pirinus, O. trigradus, O. joakimoffi и O. goetzi от хоботниците, Nebria rhilensis, N. hybrida, Trechus gulickai, T. bohemorum, T. demicapicus, T. mortismeae, T. orphaeus, T. rambouseki, T. szujeckii и Pterostichus rhilensis от бръмбарите бегачи, Ilibyus fuliginosus pirinicus от водните бръмбари, Olophrum leonhardi от бръмбарите късокрилци, Euphydryas cynthia leonardi, E. c. drenovskyi, Boloria palens rilaensis, Erebia epiphron infernalis, E. melas schwerdae, E. gorge pirinica, E. pronoe fruhstoferi и E. rhodopensis от пеперудите, Porcellium rhodopinum от мокриците, Callobius balcanicus, Araeoncus clivifrons, Tegenaria rilaensis и Lepthyphantes lithoclasicollis от паяците, Psilopteryx schmidi, Rhyacophila pirinica, Synagapetus montanus, Chaetopteroides bulgaricus, Chionaphylax monteryla от ручейниците, Stenobothrus bulgaricus, Isophia bureschi, Poecilimon mistshenkoi, P. harzi от правокрилите и много други.

От древните форми интересен е палеоендемичният за подрайона монотипен род Rhodopaea от листоядите (сем. Crysomelidae; разред Coleoptera), съхранил се от терциера досега в най-древната и незаливана от води суша на България - Родопите.
Някои холарктични, европейско-сибирски, европейски или свързани с планинските системи на Европа видове се срещат у нас само в Рило-Родопския подрайон.

Такива са Semilimacella reitteri, Deroceras caruanae, Lindholmiola corcyrensis pirinensis, Macedonica marthae, Idyla castalia pirostoma от сухоземните охлюви; Plateumaris braccata, Cryptocephalus quadripustulatus, Hermaeophaga mercurialis от листоядите; Otiorrhynchus dubius, O. mandibularis, O. gemellatus, Phyllobius viridaeris, P. aetolias, P. alpinus, Trachyphloeus ventricosus, Anthonomus varians от хоботниците; Rhinomacer attelaboides от риномацеридите; Agabus sturmi и Hydroporus kraatzi от водните бръмбари; Acalypta nigrina от полутвърдокрилите; Pamphilius nemorum, Selandria temporalis, Metallus gei, Nematinus bilineatus от растителноядните оси; Rhyacophilla laevis, Microptila minutissima, Drusus bigutatus, Asynarchus lapponicus и Parachiona picicornis от ручейниците; голям брой пеперуди; Vespertilio murinus (двуцветен прилеп) и др. Само в този подрайон у нас се среща и глациалният реликтен подвид Picoides tridactylus alpinus (планински трипръст кълвач). От рибите у нас само на Пирин (2300 m н.в.) е установен видът Leuciscus souffia.

Витошко-Ихтимански подрайон. Обхваща високите части на малките планини Витоша, Люлин, Лозенска, Голо бърдо, Плана, Верила и Ихтиманска Средна гора, които са естествено продължение на Рило-Родопския подрайон на север. Сред тях само Витоша има иглолистен пояс и субалпийски части, поради което само в нея се срещат общи и за Старопланинския, и Рило-Родопския подрайон високопланински видове растения и животни. Високите части на подрайона са главно в буковия подпояс.
Планинският климат в северната част на подрайона е по-хладен, а в югоизточната е повлиян от средиземноморския.
Горите са главно от бук и габър, а в по-високите части от смърч и бял бор (в Плана - и групи от черен бор). Във високопланинския храстов подпояс на Витоша се развиват частично клекови съобщества.
Ендемит на Витошко-Ихтиманския подрайон е Verbascum urumovii (урумов лопен), а срещащи се единствено в него у нас са видовете Carex heleonastes (торфена острица) и Pyrola rotundifolia (кръглолистна мурава). Само на Витоша в България е разпространен видът Festuca rubra (червена власатка).
Фауната е съставена главно от европейски, европейско-сибирски и холопалеарктични таксони и има общи черти, от една страна, с рилородопската, и от друга, със старопланинската. Част от видовете са ледникови реликти, които се срещат на Витоша. Ендемити са известни също само от Витоша. Един от тях е например Tenthredo jelochovcevi от растителноядните оси.

Само в този район у нас са известни редица севернопалеарктични и западнопалеарктични видове безгръбначни животни като Oulema erichsoni (Витоша, Верила), Donacia versicolorea (Витоша, Люлин), Cryptocephalus frontalis (Витоша) и Neocrepidodera femorata (Витоша; ледников реликт) от листоядите, Aelia klugi (Витоша) от полутвърдокрилите, Sirex noctilio и Acantholyda laricis, Rhadinoceraea micans и R. gracilicornis от растителноядните оси, Holocentropus stagnalis (Лозен планина) и Chaetopteroides maximus от ручейниците.

Краищенско-Конявски подрайон. Обхваща високите части на централните запапднопогранични планини в Западна България Вискяр, Руй, Завалска, Черна гора, Милевска, Земенска, Конявска. Най-голямата височина на тези планини не надминава пояса на смесените широколистно-иглолистни гори (т. е. средния планински пояс). Основните горски формации в тях са буковите, габъровите и буково-иглолистните, като в последните участва главно бял бор.
Климатът е умереноконтинентален планински, който обуславя предимство на северните елементи във флората и фауната. Биотичният състав в подрайона е сходен с този на Витошко-Ихтиманския и Старопланинския подрайон (без техните ендемити).
Ендемичен за подрайона е видът Verbascum anisophyllum (анасонолистен лопен). Само в този подрайон се срещат у нас редките видове Thalictrum foetidum (миризливо обичниче; Европа, Азия), Aubrieta intermedia (междинна аубриета; балкански ендемит) и Potentilla chysantha (златоцветно прозорче; Югоизточна и Североизточна Европа).
Фауната на високите части на подрайона не показва особености спрямо останалите подрайони на Планинския район на същата височина. Трябва да се отбележи само, че единствено тук са намерени у нас някои насекоми (например листоядите Oomorphus concolor и Derocrepis serbica slavicus; последният е намерен само над Трън и на Шар планина. Подрайонът е и едно от малкото находища на гръцката жаба в България.
Западнобългарски граничен планински подрайон. Обхваща Осоговска планина, Влахина планина, Малешевска планина, Огражден и Беласица. Надморската височина на най-горните части на подрайона не е много по-голяма от тази на Крайщенско-Конявския подрайон (най-високата точка на Осогово е на 2251 m, а на Беласица - на 2029 m).
В състава на биотата от север към юг се увеличава делът на преходносредиземноморските и средиземноморските видове, но общо взето, в буковия подпояс и над него преобладават северните форми.
Основните горски съобщества са съставени от букови и габърови гори, а над тях е развита субалпийска растителност от сибирска хвойна, балкански зановец (Chamaecytisus absinthioides) и тревни формации. Буковите гори се простират главно по северните склонове на Беласица (на места с ела), Малешевска планина и Огражден планина.
Ендемити на подрайона са Viola stojanowii (стоянова теменуга; 1500 - 1800 m н. в.; ендемит на Беласица в България, Македония и Гърция) и Linaria brachyphylla (късолистна; 1500-1700 m н.в.; ендемит на Беласица в България).
Само в този подрайон у нас се срещат редките растения Erodium absinthoides (балканско часовниче; Югоизточна Европа), Viola gracilis (стройна теменуга; Балкански полуостров, Мала Азия), Lilium albanicum (албански крем; южнобалкански ендемит).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Биогеография на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.