Административно-регулативен подход за опазване на околната среда


Категория на документа: Екология




Съдържание

1. Въведение

В развитите страни, замърсяването и опазването на околната среда са основна грижа. Проблемите със замърсяването включват две основни неща - кое е равнището на замърсяване, което можем да си позволим и как можем да накараме замърсителите да контролират техните емисии?

За да се опази околната среда се налага регулиране от страна на държавата. По света се прилага най-вече административно-регулативния подход (познат още като команден). Той се проявява в най-различни форми. Същността му е в това, че регулиращият орган събира необходимата информация. Така той решава какви да бъдат конкретните действия по ограничаване на замърсяването. След това разпорежда на субекта-замърсител да предприеме мерки по намаляване на замърсяването. Административния подход се характеризира с прилагане на предимно технически инструменти за регулиране на околната среда.

2. Административно-регулативен подход

Основна концепция на административния подход е: този , който извършва регулирането на околната среда трябва да определи точно стъпките, които отделните субекти - замърсители да предприемат при разрешаване на проблем по замърсяване на околната среда. Стопанските субекти са принудени законодателно да не допускат замърсяване на околната среда над определеното от закона равнище. Ако не се спазва това, те биват санкционирани. Административно - законодателните механизми за екологично регулиране се представят от:
> права и задължения определени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, в която е отразено правото за безвредна за живот околна среда;

> законодателни актове;

> разрешителни, предписания и забрани от местен, отраслововедомствен и надведомствен характер;

> други- стандарти, мониторинг, зониране, екологични експертизи и др.

Определящо място сред административно законодателните средства заема Закона за опазване на околната среда. Със закон се определят природните ресурси, за чието ползване се плащат такси, както и съответните арендни условия. В закона са определени категориите отговорност за екологични нарушения- глоби за физически лица, санкции за юридически лица, лишаване от свобода и др. Отговорността за екологични нарушения се подразделя още на: материална, наказателна, административна и дисциплинарна.
> Материалната отговорност се изразява във възстановяване на щетите, нанесени на природни и стопански обекти в резултат на непозволени от закона действия.

> Административна отговорност включва предопреждения, глоби, санкции, предписания и други при екологични нарушения.

> Наказателна отговорност се търси при значителни престъпления спямо околната среда.

> Дисциплинарна отговорност се търси, когато длъжностни лица не изпълняват служебните си задължения при спазване закона за околната среда.

Стандартизацията е административно законодателно средство, което също оказва влияние за опазването на околната среда. Много видове техника и технологични суровини и продукти се стандартизират не само от техническа, но и от природозащитна гледна точка.

Стандартите за стопанската дейност се определят на основата на еколого-икономическа експертиза. В основата им е заложена необходимостта от въвеждане на ограничения за замърсяване, поради вероятността да настъпи концентрация на замърсяване над допустимото равнище. Екологични норми и нормативи, които също изпълняват функцията на стандарти са и пределно допустимите концентрации.

Изискванията, които се съдържат в стандарта са основание за такива административни мерки като издаване на сертификат, разрешение, предписание, забрана.

Сертификатът за екологична чистота на продукцията е задължителен документ за производители и търговци на хранителни продукти и други промишлени стоки;

Разрешението или лиценза може да се издава за проучване на находища, за полезни изкопаеми, за строителна и друга дейност;

Предписанието е административен документ, който може да няма юридическа сила, но има важна превантивна роля

Забраната има задължителен характер и е свързан с юридическа отговорност. Законът за опазване на околната среда забранява внос с цел складиране, унищожаване или рециклиране на отпадъци и опасни вещества с неустановен характер. Той забранява изграждане на нови и модернизиране на съществуващи обекти без пречиствателни съоръжения, когато такива са необходими. Забранява се вноса и на лицензи, патенти и технологии, създаващи опасност от замърсяване на околната среда.

Административния подход може да се комбинира с глоби и санкции при неспазване на разпоредбите. Независимо от прилаганите методи този подход се отличава с две основни характеристики:
> ограничава се избора на субекта-замърсител относно средствата, които може да използва за постигане на екологичните цели;

> липсват механизми за контрол върху маржиналните разходи и тяхното изравняване между различните субекти-замърсители.

Характерно за командното регулиране е силното централизиране на някои от решенията свързани с ограничаване на замърсяването, т.е. решенията по производството, инвестициите и търговията се определят централизирано от държавен планиращ орган.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административно-регулативен подход за опазване на околната среда 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.